Определение № 337 от 05.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Ловеч, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500161 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК „Йеттел България“ ЕАД - София e атакувал с частна жалба №1589/06.04.2023 г. разпореждане №505/17.03.2023 г. по ч.гр.д.

№20234330100085/23 г. на ТРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 375.54 лева и съдебни разноски в пълен размер. Позовал се е жалбоподателят се е на неизпълнение на договор за мобилни услуги от 24.09.2020 година в срок по чл. 27 от Общите условия. Обсъдено е действието на чл. 75 във връзка с чл. 19б от ОУ и липсата на изискване за отравяне на едномесечно предизвестие.

Конкретизирано е по частната жалба, (че претендираните суми са кумулирани от две самостоятелни неустойки, относими към две различни престации на кредитора. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 27.03.2023 г., а жалбата е подадена на 03.04.2023 г. по пощата. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413 ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Ловешки окръжен съд приема, че частната жалба на „Йеттел България“ЕАД-София№1589/06.04.2023 г. разпореждане №505/17.03.2023 г. по ч.гр.д. №20234330100085/23 г. на ТРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 375.54 лева е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство – гр.д.ч.х.№100003/2023 г. на Районен съд – Тервел е започнало след подаване на заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение №11/05.01.2023 г. от „Йеттел България“ЕАД-София против Л. К.

Л. за сумата 910 лева- главница, лихви и неустойка от 375.54 лева. С определение №5/10.01.2023 г. по гр.д.ч.х №100003/2023 г. на Районен съд – Тервел е прекратено производството по делото и е изпратено по компетентност на Районен съд – гр. Тетевен. С разпореждане №267/10.02.2023 г. по ч.гр.д. №20234330100085/23 г. на ТРС заявлението е оставено без движение с конкретни указания да бъде уточнено кога е прекратен договора между страните, на какво основание и на коя дата. С писмена молба №968/02.03.2023 г. заявителят е посочил, след обсъждане на текстовете на Общите условия, че в хипотезата на неизпълнение на договора от длъжника не е било необходимо писмено предизвестие за прекратяване на договора. Тетевенски районен съд е издал заповед №83/17.03.2023 г. за изпълнение за сумата 534,76 лева, представляваща главница за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 281,97 лева.

Постановено е разпореждане №505/17.03.2023 г. по ч.гр.д.

№20234330100085/23 г. на ТРС, с което е отхвърлено искането по заявлението за сумата от 375,54 лв. неустойка за предсрочно прекратяване формирана както следва: сумата 116,42 лв. представляващи тримесечни такси и сумата от 227,07лв за МОТОРОЛА ,представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и преференциална цена по сключен договор за лизинг, както и за адвокатско възнаграждение за сумата от 480 лв. до 281,97 лв. , а именно за 198,03 лв .

Настоящата инстанция преценява, че искането за заплащане на неустойка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въпреки дадените от заповедния съд указания за посочване на факти относно начина и датата на прекратяване на договорите, заявителя е заявил, че такова предизвестие за прекратяване не е необходимо и е обсъдил действието на Общите условия. Съдът приема, че чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението е уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези-1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл. 152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по 2 тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по три фактури на дължимите абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. Следователно не се твърди и не се установява допълнително споразумение от дата 24.09.2020г., договор за лизинг от 24.09.2020г. за MOTOROLA Оne Makro 64 + E6 play и др. договори между страните да са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.

Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел

България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка в размер на 375,54лв лева не следва да бъде заплащана.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от адв. Г. З. като процесуален представител на заявителя „Йеттел България“ЕАД-София.С пълномощно №3032/01.07.2020 г. „ Йеттел България“ЕАД-София е упълномощил А. С. И. да представлява дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по адм.,граждански, наказателни , изпълнителни дела. Представено е пълномощно без дата ,с което А. С. И. като пълномощник на законните представители на дружеството е упълномощила А. Д., Н. И.,А. Б. и Б. Ж. да сключват договори за правна защита и съдействие с адв. Г. З. от САК да представлява дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното и приключване. Вложено е и пълномощно без дата ,с което А.

И. въз основа на пълномощно №3032/01.07.2020 г. е преупълномощила адв.

С. В. М. да представлява заявителя пред всички съдилища. Сключен е договор за правна помощ на 16.12.2022 г. с предмет: правна помощ , изразяваща се в изготвяне и подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. К. Л. и процесуално представителство в образуваното заповедно производство т. Вписано е в т 4.1, че плащането ще се извърши към момента на подписване на договора, като договорът служи за разписка на получения адв.хонорар в размер на 480 лева с ДСС и за полученото плащане довереникът издава фактура.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Настоящата инстанция счита, че предвид договарянето на адв. възнаграждение с включен ДДС-т.2.1 по договора за правна помощ от 3

16.12.2022 г. се касае до субект, който е регистриран по ЗДДС . С оглед уредбата на чл. 112 от ЗДДС данъчно задължените по ЗДДС лица следва да издадат документи – фактура, известие към фактура и протокол, като по този начин се документира и надлежно удостоверява данъчното събитие.

Цитираните правни норми са относими към казуса предвид факта, че доставчикът на услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

Съдът приема, че на основание чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на информация за регистрирана стопанска операция, която следва да се комплектова с документ за извършено плащане по операцията - касов бон или разписка. Същевременно изрично е уговорено в договора за правна помощ от 16.12.2022 г., че на основание т.4.3 от договора за плащането се издава фактура. Такава фактура в Тетевенски районен съд не е представена.

Следователно искането за присъждане на адв.възнаграждение по частната жалба в заповедното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане №505/17.03.2023 г. по ч.гр.д. №20234330100085/23 г. на ТРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 375.54 лева и съдебни разноски е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №505/17.03.2023 г. по ч.гр.д. №20234330100085/23 г. на Тетевенски районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4