Решение № 215 от 10.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900275 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.

Предявен е иск от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК 206474765 и адрес на управление: гр.Пловдив, *** против „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК 206073701, по ко йто се моли да се приеме за установено, че не съществуват вземанията на „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД предявени в производството по несъстоятелност на ищеца в размер на 186 388,20 лв. главница, законна лихва до 30.06.2021 г. в размер на 132 191,05 лв, лихва за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. в размер на 6 420,04 лв., лихва от 02.11.2021 г. до 09.12.2022 г. в размер на 20 865,15 лв., законна лихва до окончателното плащане, разноски в размер на 1741,99 лв. и нови разноски в размер на 4000 лв.

Предявен е и иск от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК 206474765 и адрес на управление: гр.Пловдив, *** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , по който се моли да се приеме за установено, че не съществуват вземанията на НАП предявени в производството по несъстоятелност на ищеца, както следва:

1. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 1 335,71 лева (главници), дължими за периода 1

2012 г. – 2014 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 335,71 лева) към 01.11.2021 г. – 1 099,53 лева и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 139,15 лева, установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 862/13.10.2015 г., издаден от Община Пловдив;

2. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 1928,68 лева (главници), дължими за периода 2014 г. – 2018 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 928,68 лева) към 01.11.2021 г. – 908,72 лева и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 196,38 лева, установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 148/24.01.2019 г., издаден от Община Пловдив;

3. Публични вземания за данъци и такси в размер на 5 083,89 лева – главници, дължими за периода от 2019 г. до 2022 г., включително; дължими главници за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 652,95 лева; дължими лихви върху непогасени главници към 01.11.2021 г. – 2 244,08 лева и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 547,30 лева, установени с Декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 5090/19.02.2021 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 01-01- 4026/24.03.1998 г.;

4. Публични вземания за данъци и такси в размер на 16,67 лева – главници, дължими за периода 2020 г. – 2021 г., включително; лихви върху непогасени главници към 01.11.2021 г. – 1,05 лева и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 1,74 лева, установени с Декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № 66090056896/19.12.2020 г.

Твърди се от ищеца,че с Определение № 524 от 11.05.2023 г. по т.д. № 289/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив са оставени без уважение част от възраженията срещу несъществуващи според него вземания, включени в изготвени от синдика списъци с приети вземания и са отхвърлени възраженията, касаещи процесните вземания на тези кредитори, като същите не са изключени от списъка на приетите вземания.

По вземането на „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД ищецът твърди, че няма валидно частно правоприемство поради липса на индивидуализация на вземанията по вид и размер в договорите за цесия от 30.06.2021 г. с цедент 2

„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и от 22.02.2022 г. с цедент „С.Г.ГРУП“ ЕАД и цесионер „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД. Поради липсата на индивидуализация се счита, че цесиите са нищожни поради липса на предмет. На следващо място се твърди, че няма валидно извършени уведомления по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД и по двете цесии, както и че няма валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността след 11.08.2017 г. Счита се, че поради бездействие на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД повече от две години в периода 31.01.2014 г. до 28.07.2016 г. е настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като изп. Дело № 722/2011 г. на ЧСИ Горчев е прекратено по силата на закона. След настъпилото прекратяване ищецът счита, че всички предходни и всички последващи изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват давността по чл.111 ГПК. След последното споразумение от 11.08.2017 г. между кредитора и длъжника няма прекъсване на давността, която е продължила да тече и се счита, че всички изпълнителни действия са невалидни и затова на 11.08.2022 г. ищецът твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност, като кредиторът „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД е предявил своето вземане на 12.12.2022 г., т.е. след погасяване на вземането. Счита се , че съдът по несъстоятелността неправилно е възприел фактическата обстановка, въпреки изложените мотиви и е отхвърлил възражението против списъците.

По отношение на втория иск срещу НАП в общ размер на 24 492,53 лв.: твърди се, че не са предявени вземанията своевременно, а са включени от синдика служебно, а на следващо място се твърди, че същите са погасени и по давност. Също така в писмената защита на ищеца се твърди, че искът е основателен и поради факта, че констатираните от вещото лице по делото вземания на НАП са против Д.Д. в качеството й на физическо лице, а не против търговеца.

Ответниците НАП и „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД изцяло оспорват предявените искове по подробни съображения в отговорите на исковата молба, като сочат аргументи,оборващи твърденията на ищеца.

Синдикът също взема становище за неоснователност на исковете.

Третото лице помагач С.Г.Груп ЕАД с ЕИК 205942517 взема становище за неоснователност на исковете.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, осемнадесети състав, 3 като разгледа приложените от страните доказателства във връзка с твърденията им намери за установено следното:

Исковете са допустими. Претенцията изхожда от легитимирано лице на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ. Между страните не е формиран спор около развитието на производството по несъстоятелност и спазването на сроковете от страните по повод подаване на възражения против списъците, произнасянето от съда с определение и т.н.

По отношение на предявения иск против КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ ООД се установява , че се касае за вземания в размер на 186 388,20 лв. главница, законна лихва до 30.06.2021 г. в размер на 132 191,05 лв, лихва за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. в размер на 6 420,04 лв., лихва от 02.11.2021 г. до 09.12.2022 г. в размер на 20 865,15 лв. , законна лихва до окончателното плащане, разноски в размер на 1741,99 лв. и нови разноски в размер на 4000 лв. По делото не се спори относно първичните правоотношения по възникнали задължения за ищеца по повод сключени договори с „Българска пощенска банка“АД. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е сключен договор за банков кредит от 27.02.2007 г. с кредитодател „Българска пощенска банка“АД и кредитополучател ЕТ "Т.88-М. Д." ЕИК 115248846, чийто правоприемник е настоящият длъжник ЕТ"ТОНИ 88- Д.Д."-в несъстоятелност, ЕИК 206474765.

Предоставен е кредит под форма на кредитна линия в размер 200 000 лв. с краен срок за погасяване 240 месеца, считано от откриване на заемна сметка, което според приложеното удостоверение се е състояло на 20.03.2007 г. На 06.03.2007 г. е вписана договорна ипотека за обезпечаване вземанията по горния договор за кредит, вписването на която е подновено на 18.01.2017 г. С анекси към договора от 28.10.2008 г. и 30.09.2009 г. е уговорено преустановяване на усвояването на кредита и нов срок за погасяване на усвоената част до 20.03.2017 г. Установява се, че на 26.09.2011 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от РС Пловдив по ч.гр.д.№16246/2011 г. за вземания, произтичащи от горепосочения договор за банков кредит и анексите към него. На 29.09.2011 г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на банката. По молба на кредитора от 22.12.2011 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.

№722/2011 г. на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№825 КЧСИ.

4

Основно възражение на ищеца по повод предявения отрицателен установителен иск е по отношение правната природа на сключените договори за цесия от „Българска пощенска банка“АД с първия цесионер С.Г. Груп ЕАД и от С.Г. Груп ЕАД с втория цесионер и участник в производството по несъстоятелност, като кредитор КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ ООД. Ищецът твърди, че няма валидно частно правоприемство поради липса на индивидуализация на вземанията по вид и размер в договорите за цесия от 30.06.2021 г. с цедент „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и от 22.02.2022 г. с цедент „С.Г.ГРУП“ ЕАД и цесионер „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД. Поради липсата на индивидуализация се счита, че цесиите са нищожни поради липса на предмет. Съдът не счита, че възражението е основателно. Касае се за правоотношение, което има за предмет множество договори за кредит, по които прехвърлителят е страна, които са подробно описани в приложенията към сделките, които документи по волята на страните манифестирана в договорите за цесия са иманентна част от облигациите. Посочените приложения са пприложени по делото и обективират вземанията касаещи несъстоятелния длъжник. Поради това и съдът не счита, че основанието посочено от ищеца за уважаване на иска е актуално.

На следващо място се твърди от ищеца, че няма валидно извършени уведомления по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД и по двете цесии, както и че няма валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността след 11.08.2017 г . Поначало цесията не създава права и задължения за длъжника, тъй като той не е страна по нея. Уведомяването му за прехвърленото върху друг кредитор вземане е предвидено в чл.99 ЗЗД с цел да бъде защитен при изпълнение на задълженията си - да изпълни същите точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. До момента на съобщаването за цесията, длъжникът има право да изпълни на първоначалния кредитор, независимо че той вече го е прехвърлил на цесионера. В тази връзка, доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), законодателят императивно е въвел изискването- съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Спрямо длъжника цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземането му е било съобщено от предишния кредитор. Съобщаването може да бъде сторено, 5 както лично от цедиралия вземането кредитор, така и чрез упълномощено от него лице, в това число и цесионера. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая упълномощаването на цесионера с действията по уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е обективирино в изрична клауза на договора за цесия пълномощно. Поради това съдът намира уведомяването за валидно извършено правно действие. От друга страна безспорно е прието в съдебната практика, че що се касае до уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.

Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. След като по делото не се релевират от длъжника някакви факит с правно значение в посочения смисъл направеното възражение е неоснователно и на това основание.