Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 157 от 02.08.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Съд
Апелативен съд - София - АСНС закрит
Дело
Въззивно частно наказателно дело 312/2021
Вид
Определение № 157
Подписан
02.08.2021
В сила
02.08.2021
Състав
Красимира Пенева Костова, Стоян Людмилов Тонев, Магдалена Атанасова Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.354а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.22 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. гр. София , 02.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира П. Костова

Магдалена Ат. Лазарова

Стоян Людм. Тонев като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20211010600312 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава 22, чл.341 ал.2 и сл.

НПК.

Подс. Д. А. Д., чрез защитника си - адв. В., е обжалвал определение от 22.07.2021г., постановено по НОХД № 2885/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е била оставена без уважение молбата му за изменение на мярката за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека. В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението, понеже подс. Д. бил уязвимо лице, а съдът от първата инстанция не е съобразил здравословното му състояние, като незаконосъобразно е продължил прилагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“, при липса на възможност за провеждане на адекватно лечение в условията на арестната среда. Поради това защитата моли апелативният съд да отмени първоинстанционното определение и постанови по-лека мярка за неотклонение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С присъда от 12.07.2021г. по делото първостепенният съд е осъдил подсъдимия Д . Д. за престъпление по чл.321, ал.3 т.2, вр. ал. 2 от НК/довършено на 29.11.2019г./ на седем години лишаване от свобода при строг режим. След постановяване на присъдата съдът се е занимал с въпроса за изменение на мярката му за неотклонение като е потвърдил задържането под стража. Впоследствие, до изготвяне на мотивите към присъдата, съдът е 1 бил сезиран с молба от подс. Д. с искане да се измени мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Първата инстанция надлежно е образувала производство по реда на чл. 270 НПК и правилно се е произнесла, че не са налице обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия и да правят задържаното му незаконно и към този процесуален момент от развитие на производството по делото.

Обосновано и правилно е заключението на предходната инстанция, че рискът от извършване на престъпление при този подсъдим е реален и висок по интензитет. При отчитане на риска от извършване на престъпление правилно съдът от първата инстанция е съобразил предоставената информация, от защитения свидетел с идентификационен №387, че подсъдимият Д.Д., въпреки че е бил задържан под стража и пребивавал в СЦЗ, отправял по телефон заплахи към свидетели по делото за бъдеща саморазправа, чрез „палежи, побоища“ /съгласно отразеното по протокола от съдебно заседание на 12.05.2021г. ,в т.4,л. 1392 - гръб от първоинстанционното дело/. Следва да се допълни към посоченото от предходната инстанция, че опасността от бъдещо престъпно поведение на подсъдимия Д. произтича и от данните за съдебното му минало. В това отношение от справката за съдимост е видно, че подсъдимият е нееднократно осъждан, в това число и за престъпление по чл.354а ал.1 от НК /разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества/ е бил санкциониран ефективно с осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно влязло в сила на 22.10.2019г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4297/2019г. на СГС.

В проверяваното определение е даден адекватен отговор и на доводите във връзка със здравословно състояние на подсъдимия Д.Д..

Коректно е посочено, че според изисканото медицинско становище, че при подсъдимия е констатирана хронична фистула, което му състояние изисквало оперативна интервенция в планов порядък, която нямала спешен характер.

Настоящият състав на въззивният съд се счита задължен да добави, че в закона са предвидени напълно адекватни механизми за полагане на грижи за здравето на задържаните лица. В това отношение разпоредбите на чл. 250 от ЗИНС повеляват, че когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. А необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста. Следователно е налице напълно адекватна 2 възможност за извършване на хирургичната интервенция, при заявяване от страна на подсъдимия на желание за провеждане такова лечение.

За пълнота на изложението следва да се добави, че не е налице неразумен срок на наказателното преследване спрямо подсъдимия и в това отношение въззивната инстанция не констатира неоправдано забавяне на производството, както във фазата на досъдебното производство, така и по време на съдебния процес. В подкрепа на това становище следва да се отбележи, че производството пред СНС е било образувано по внесен обвинителен акт срещу множество на брой лица, - обвинени за организирана престъпност, и е приключило в първата инстанция за по-малко от година, на фона на действително сериозната фактическа и правна сложност на казуса, което е критерий за срочност и бързина на производството и покрива критериите за разумност, както по смисъла на чл.22 от НПК, така и съобразно изискванията на ЕКПЧ.

В заключение, при продължаващото наличие на реален риск и значително висок като интензитет риск от възможно противоправно поведение на подсъдимия и при липса на реални други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мярката за неотклонение, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.07.2021г., постановено по НОХД № 2885/2020 г. по описа на СНС, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. Д. А. Д. от „задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3