Определение № 16394 от 31.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16394 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20221100511982 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 20050668/28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2 157/2020 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба с вх.№ 2001026 от 16.01.2020 г., подадена от ищеца К. С. И. срещу Прокуратурата на Република България и е прекратено производството по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца К. С. И., в която се поддържа, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че след издадените указания е уточнил, че издадените от прокуратурата актове са незаконосъобразни, защото с тях се прекратяват действия по досъдебното производство, а разкриването на престъплението и повдигане на обвинение е било от значение за разрешаване на повдигнатия от него граждански спор, по които наказателните решения са задължителни; че в молбата е направил оплакване за незаконосъобразност на издадените от прокуратурата постановления в производство, продължило 19 г., по което е следвало да се установи дали вещото лице е дало грешно заключение или не и извършило ли е престъпление с това си действие, както и че всички актове на прокуратурата няма как да бъдат анализирани от него без да се съберат исканите от същия доказателства, за да бъде мотивирана незаконосъобразността им и че няма как да посочи от всеки конкретен акт какви вреди са нанесени, както и че в разпореждането въобще не се коментира допълнителната му молба-допълнение към уточнителната такава.

Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложенията по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

Приложението на установения с нормата на чл.129, ал.3 ГПК институт, касаещ връщането на подадена искова молба, е обусловено от неизпълнението в срок на дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания от съда за отстраняването на констатирани недостатъци на същата по чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК. В случая подадената от жалбоподателя искова молба не отговаря на установените нормативни предпоставки по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд му е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването на същите с оглед изискванията на цитираните правни норми в едноседмичен срок от получаването им. В разпореждането е обективирано и изрично предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба подлежи на връщане и за пореден път на ищеца е указана възможността да му бъде 1 предоставена правна помощ по Глава Десета от ГПК. Указанията са надлежно връчени на К.

С. И. на 03.11.2021 г. В определения му срок, изтекъл на 10.11.2021 г. /сряда/, на 09.11.2021 г. по пощата ищецът е депозирал молба, с която същият не е уточнил как са засегнати правата му от прокуратурата с посочените в молбата му от 25.02.2020 г. постановления и в какво се изразяват претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на всяко едно от посочените постановления. Неотстраняването на нередовностите обуславя от своя страна връщането на подадената от него искова молба по реда на чл.129, ал.3 ГПК.

Наведените в частната жалба доводи, касаещи молбата-допълнение на жалбоподателя, подадена по пощата на 25.05.2022 г., не обуславят поддържаната незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Молбата е депозирана повече от 6 м. след изтичане на срока за изпълнение на дадените указания по разпореждането от 21.10.2021 г., а съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

С оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че в дадената хипотеза са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което атакуваното разпореждане се явява правилно, а депозираната срещу него частна жалба – неоснователна и като такава същата следва да бъде оставане без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. С. И. с вх.№ 25059371/23.08.2022 г. срещу разпореждане № 20050668/28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2 157/2020 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2