Решение № 631 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100600826 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба (и допълнение към нея) на подс. Я. М., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Н. Г. срещу присъда от 10.03.2022г., постановена по НЧХД № 22113/16г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с която съдът е признал за виновен подс. М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложил пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 8 месеца. Подс. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Ц. М. на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като гражданския иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв.; подс. М. също така е осъден да заплати на гражданския ищец Ц. М. на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата от 100 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от обидни думи, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като гражданския иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 2 000 лв. С присъдата в тежест на подс. М. са възложени държавната такса върху уважените граждански искове в размер на 100 лв., както и направените от тъжителя разноски в размер на 500 1 лв.

Защитникът на подс. М. обжалва първоинстанционната присъда, като в първоначално депозираната жалба излага бланкетни доводи за нейната незаконосъобразност. В депозирано на 17.11.2022г. допълнение адв. Г. сочи, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване и прави искане за прекратяване на наказателното производство спрямо подзащитния му.

По делото е депозирано писмено искане от подс. Я. М., наказателното производство спрямо него да бъде продължено.

В хода на съдебните прения адв. Г. поддържа жалбата и допълнението към нея.

Отправя молба въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати наказателното производство срещу Я. М., поради изтекла давност.

Повереникът адв. И. моли настоящия съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Я. М. редовно призован не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие за установено следното:

Във въззивната жалба и в хода на съдебните прения страните не сочат доводи, свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд, при извършената служебна проверка по гарантиране упражняването на процесуалните права на страните, също не констатира допуснати от СРС, НО, 18 с-в нарушения по реда за осигуряване възможност за пълноценното реализиране на правата на обвинението, предаденото на съд лице и неговата защита. Ето защо и с оглед становището на подс. М. за продължаване на наказателното производство по реда на чл. 24, ал. 2 от НПК, въззивният съд следва да обсъди въпросите по същество на делото, визирани в чл. 301, ал. 1 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите, които са следните:

Подс. Я. М., роден на **********г. в гр. Охрид, гражданин на Република Северна Македония, с адрес за призоваване на територията на Република Северна Македония: гр. Охрид, ул. *******. Подс. Я. М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на Република България. Същият е 2 осъждан за престъпление от общ характер от наказателен съд в Република Австрия с влязла в сила присъда на 18.10.2011г. на 15 месеца лишаване от свобода. На 22.06.2012г. подс. Я. М. е бил освободен условно от по-нататъшното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с определен изпитателен срок от 3 години.

Частният тъжител Ц. М. и св. К.М. към месец юни 2016 г. все още били съпрузи, но поради сериозно влошаване на отношенията им били във фактическа раздяла и обмисляли да се разведат. През април 2016г. частният тъжител напуснал семейното жилище, находящо се в гр. София, кв. „ГорублЯ.“, ул. *******, в което св.

М. останала да живее с родените от брака им непълнолетни деца – А. М., роден през 2008г. и Максим М., роден през 2013г.. Тъжителят продължавал често да посещава жилището, за да се вижда с децата си.

През юни 2016г. подс. Я. М. останал да гостува в дома на сестра си - св. М..

Преди гостуването си, подс. М. получил информация от членовете на семейството на сестра му, че тъжителят е извършвал блудствени действия с по-големия му син - А. М..

Около 11.00 часа на 28.06.2016г. частният тъжител посетил семейното жилище, като знаел, че децата били лятна ваканция и през деня, докато съпругата му била на работа, за тях се грижил нейния брат. Подс. М. отворил вратата и без да допусне тъжителя да влезе в собственото му жилище му заявил, че трябва да подпише пред нотариус пълномощно, с което децата да могат да напуснат страната и да гостуват през лятото на своите баба и дядо по майчина линия в Република Северна Македония. При отговора на тъжителя, че ще помисли от кой момент да бъде пълномощното, подс. М. избухнал, бидейки гневен във връзка със споделената му информация за евентуално извършено посегателство над племенника му от страна на неговия баща, нарекъл тъжителя „педофил“ и „педераст“, от което частният тъжител се почувствал обиден. Тъжителят казал на подсъдимия да спре да говори така в присъствието на децата и да се успокои, при което подс. М. хванал с лявата си ръка М. за врата, а с дясната си ръка го ударил няколко пъти с юмрук и с отворена длан в лицето и в областта на ушите. Съседката св.

В. чула от долния етаж за настаналата суматоха и се намесила в конфликта, като се опитала да успокои подс. М.. Частният тъжител се уплашил, почувствал се унизен от нападението на подсъдимия и напуснал местопроизшествието, след което се качил в паркирания пред блока автомобил, в който го чакала св. И.Я..

Св. Я. посъветвала тъжителя да отиде до съдебна медицина, за да бъде освидетелстван и да сигнализира органите на реда за случая. Пострадалият решил първо да отиде на работното си място, където осъществявал до края на работния ден трудовата си функция. След като свършил работа към 17,30 часа, тъжителят М. посетил клиника по съдебна медицина, но поради късния час там нямало лекар, който да извърши прегледа. На следващата сутрин преди да отиде на работа, тъжителят посетил Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.сандровска“ – ЕАД, където бил освидетелстван със СМУ № 420/2016г., след което подал сигнал за случилото се в 07 РУ-СДВР.

С Постановление от 11.10.2016г. на СРП, е отказано образуването на ДП по преписка с вх.№ 32644/2016г по описа на СРП, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Съгласно СМУ № 420/2016г. на пострадалия М. са причинени под нивото на долния клепач на дясното око и към началото на дясната скула - мораво кръвонасядане с диаметър 0,7 см., оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на лявата задушна област на площ 1,2/1 см. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалия. Уврежданията са причинили на М. болка и страдание.

С разпореждане от 31.03.2017г. СРС е дал правна квалификация на повдигнатите с частната тъжба обвинения по чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. С протоколно определение, постановено в о.с.з, проведено на 16.12.2021г. първоинстанционният съд на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

3от НПК е прекратил наказателното производство по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради изтекла абсолютна давност.

Настоящият състав изгради фактическите си констатации след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства - гласните доказателствени средства, включващи показанията на свидетелите К.В. М., С. И. В., И.Д.Я., Б.Б.В., писмените доказателства - свидетелство за съдимост на подсъдимия, справки от австрийските власти досежно съдимост на подсъдимото лице, актове за раждане, акт за сключен граждански брак, копие на СМУ № 420/2016г., копия на съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и психологично становище относно А. Ц. М. и други.

При самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав намира, че фактическият извод на районния съд, относно обстоятелството, че частният тъжител М. преди процесната дата е извършил блудствени действия спрямо собствения си син А. М., е необоснован, доколкото от приложените по делото писмени доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод за извършено деяние от страна на частния тъжител, което се явява и престъпление от общ характер съгласно българското законодателство. Изводите на районния съд в тази връзка се основават единствено на представения от защитата протокол за разпит на малолетния А. М. пред съдия по НЧД №697/2017г. по описа на СРС, във връзка с образувано ДП 225 № ЗМК 31/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР, при това досъдебното производство е образувано срещу трето лице. По настоящото дело няма доказателства срещу тъжителя да е образувано наказателно производство, нито да му е повдигано подобно обвинение. От останалите приложени по делото писмени доказателства в това число: съдебно- психиатрична и психологична експертиза и психологично становище спрямо А. М., психологично консултиране-становище на А.

М. и ЕК.М., съдебно решение №134153/31.05.2017г. на СРС, Трето гражданско отделение, 80 състав, също не може да се изведе еднозначен и категоричен извод за извършено сексуално посегателство от страна на частния тъжител спрямо малолетния А. М. и доколкото това обстоятелство излиза извън предмета на доказване по настоящото дело, въззивният съд не намира за нужно установяването на неговата истинност.

От друга страна, подобно на първата инстанция, въззивният съд приема, че подс. М. е получил информация преди процесния случай за евентуално посегателство от страна на частния тъжител спрямо по-голямото му дете, доколкото преки индикации за това се съдържат в приложените по делото писмени доказателства, касаещи малолетния А. М.. Отчитайки близката родствена връзка между подсъдимия и сина на частния тъжител, характера на новината която му е споделена, на фона на 4 влошените и конфликтни взаимоотношения между родителите, напълно логично и житейски правдоподобно се явява подс. М. да е приел безкритично, че така споделената му информация е вярна. Тези обстоятелства съдът цени, доколкото дават указания какви са били мотивите на дееца да нападне физически и вербално пострадалия в процесната ситуация. В тази връзка въззивната инстанция подобно на районния съд приема, че подсъдимият е бил гневен и ядосан на пострадалия преди процесния случай, поради субективната му представа, че племенника му е бил жертва на сексуално насилие и то от собствения му баща, което значително е занижило емоционалните и волеви задръжки на дееца при срещата му с пострадалия на инкриминирата дата. В подкрепа на този извод се явяват и използваните от подсъдимия епитети „педераст“ и „педофил“, които съпоставени с информацията, която е имал М., дават основание да се приеме, че той ги е използвал, за да окачестви личността на пострадалия, съгласно субективната му представа за тяхната правота, а не с цел да обиди и засегне честта и достойнството на тъжителя.