Определение № 31754 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31754 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110115719 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. К. Т., чрез адв. М., срещу „К“ ЕАД и „А Т ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.10.2023 г. сключила с „К“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2849776, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2600 лв. Според чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А Т ЕООД с цел обезпечаване на задълженията по кредита. В тази връзка, на 10.10.2023 г. ищцата сключила с „А Т ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати в полза на дружеството възнаграждение в размер на 1500 лв.

Твърди, че е заплатила в полза на кредитодателя сумата в общ размер на 2893,37 лв., а в полза на дружеството – гарант сумата от 977,91 лв., дължими за периода от 10.10.2023 г. до 20.07.2024 г. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил нищожен, тъй като липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита, посочен като абсолютна стойност. Излага доводи, че възнаграждението в полза на дружеството – гарант не било включено при изчисляване на ГПР, което накърнявало изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и имало за цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отбелязва, че ответните дружества били свързани лица, поради което сключването на договора за поръчителство имало за цел да оскъпи кредита. Излага доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че същият бил сключен във вреда на потребителя, нарушавайки изискванията за добросъвестност и справедливост. Предвид нищожността на сключените с ответниците договори претендира възстановяване на недължимо платените суми. Моли съда да осъди ответника „К“ ЕАД за сумата от 150 евро, 1 представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, както и да осъди ответника „А Т ЕООД за сумата от 500 евро, постъпила без основание в патримониума на дружеството – гарант, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД, чрез юрк. Т, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че е страна по сключен с ищцата договор за потребителски кредит за сумата от 2600 лв., по който солидарно задължено лице е „А Т ЕООД. Твърди, че не е страна по сключения между ищцата и дружеството – гарант договор, поради което уговореното възнаграждение в полза на „А Т ЕООД не представлявало разход по кредита. Сочи, че задълженията по договора за кредит били погасени предсрочно. Потвърждава получаването на сумата от 150 евро за погасяване на задълженията по договора. Твърди, че договорът не предвиждал задължение за предоставяне на обезпечение. Отбелязва, че възнаграждението в полза на гаранта не било известно на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че дружествата са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, въпреки че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А Т ЕООД. Оспорва твърденията относно нищожността на процесния договор за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т ЕООД, чрез юрк. С, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Потвърждава, че е страна по сключен с ищцата договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията й по договор потребителски кредит № 2849776/10.10.2023 г. Потвърждава получаването на сумата от 500 евро, представляваща дължимото възнаграждение по договора. Излага доводи, че уговореното възнаграждение не следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че свързаността на двете дружества не обуславяла скрито оскъпяване на кредита. Счита, че договорът за поръчителство е действителен, поради което е налице валидно основание за получаване на платеното възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „К“ ЕАД да върне на Е. К. Т. сумата от 150 евро, представляваща получено без основание от ответника плащане по договор потребителски кредит № 2849776/10.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на „А Т ЕООД да върне на Е. К. Т. сумата от 500 евро, представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключен на 10.10.2023 г. между Е. К. Т. и „К“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2849776 за сумата от 2600 лв., задълженията по който са погасени изцяло; 2/ извършено от ищцата в полза на кредитодателя плащане на претендираната сума в размер на 150 евро за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № 2849776; 3/ сключен на 2

10.10.2023 г. между Е. К. Т. и „А Т ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит № 2849776; 4/ извършено от ищцата в полза на дружеството - гарант плащане в размер на 500 евро, представляващо дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2023 г.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответниците, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответниците е да докажат основанието на своето обогатяване, ако твърдят, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото пълно и главно валидни основания за получаване и задържане на процесните вземания.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК, тъй като относимите и необходими за правилното решаване на правния спор документи са представени с отговорите на исковата молба.

УКАЗВА на ответника „К“ ЕАД, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2,00 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищцата.

УКАЗВА на ответника „А Т ЕООД, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1,00 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищцата.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна 3 среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

ПРЕПИСИ от отговорите на исковата молба да се връчат на ищцата, която може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговорите на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. от 13:55 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4