Решение № 405 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с която обжалва решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която съдът е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Ф. сумата в размер на 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и сумата от 3 549.09 лв., имуществени вреди, които са получени в причинно - следствена връзка с ПТП, настъпило на 23.10.2023 г. виновно причинено от водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, П. Т. Т., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.01.2024 г. до окончателното издължаване, осъдил е „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати на адвокат В. В. М., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 6 904 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции, осъдил е Л. Г. Ф. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД сумата в размер на 353 лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъдил „ДЗИОбщо Застраховане” ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд- Видин, на основание чл.

1

78, ал. 6 ГПК сумата 2 800 лв., държавна такса, върху уважения размер на исковете и сумата от 850 лв., възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и проверени по делото доказателства.

Оспорва приложението на чл. 52 от ГПК, като твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие причинените й телесни увреждания, в определения от съда размер, е завишено, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна практика. Развива доводи относно начина на определяне на справедливия размер на обезщетението, като твърди, че решаващия орган не е взел предвид всички от приетите критерии за определяне на размера на справедливо обезщетение, като за сметка на това е взел предвид обстоятелства, които не са приети като критерии за справедливо обезщетение. Твърди, че съдът е определил обезщетение, значително надхвърлящо обичайно присъжданите обезщетения при сходни травми, съответно - допуснато е драстично разминаване с утвърдената практика на съдилищата, което не следва да бъде допускано.

Твърди, че с отговора на исковата молба е изложил възражение по допустимостта на част от претенцията за обезщетение на имуществени вреди, тъй като с доброволната претенция е поискана определена сума, а с исковата молба, претенцията за имуществени вреди е в по-голям размер. В тази връзка твърди, че е оспорил допустимостта на искът за имуществени вреди в тази му част поради липсата на проведено предварително административно производство, което съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иск. Твърди, че първоинстанционния съд е допуснал по съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопустимост на претенцията, заявена първоначално. Твърди, че при предявяване на претенцията ищцата не е посочила банкова сметка, поради което дружеството не е изпълнило задължението да заплати доброволно определения размер на обезщетението. С оглед на това не следва да бъдат присъждани лихви върху сумата от 38 000 лв. Твърди, че по делото е приложена молба от процесуалния представител на ищцата, в която е изписан номер на банкова сметка, без дори да е посочен кой е титуляра на банковата сметка, поради което не може да се приеме че е изпълнено разпореждането да бъде представена банкова сметка на ищцата. Смята претенцията за присъждане на законна лихва е изцяло неоснователна и моли да се измени постановеното решение, като същата се отхвърли изцяло. Развива доводи относно насрочването на съдебни заседания като твърди, че не са били налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК за провеждането на последното открито съдебно заседание на 20.03.2025 г. Твърди, че в настоящия случай ответникът не е давал повод за завеждането на делото и е направил признание на иска в размера, в който е предявен, а дори и за сума, надхвърляща предявената, поради което на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът не следва да бъде обременяван с разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното изцяло, като се приеме, че справедлив размер на обезщетение е именно в определените и предложени доброволно от ответника 2 размери и искът е бил недопустим поради липсата на правен интерес. Алтернативно - моля да се отмени постановеното съдебно решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата 38 000 лв., а за имуществени - над сумата 3 060 лв. и като отхвърлите изцяло предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва поради ненастъпване на забава на ответника, претендира и разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

Ответникът Л. Г. Ф. оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че наведените доводи в жалбата са неоснователни. Развива доводи относно критериите при определяне на обезщетението. В тази връзка твърди, че съдът правилно е съобразил вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалата, липсата на възстановяване от получените при ПТП травми в обичайните срокове затова и последиците от уврежданията, с които пострадалата ще бъде принудена да живее за в бъдеще, настъпилите усложнения от получените при ПТП увреждания и последиците от невъзстановяването на ищцата, с които последната ще следва да съобразява начина си на живот за в бъдеще, възрастта на пострадалата пешеходка, наличният посттравматичен стрес. Твърди, че съда е отчел в решението си обществено-икономическите условия в страната, промяната в размера на MP3 и ръста на инфлацията от 2019 г. насам, лимитите на отговорност. Оспорва наведените доводи относно недължимост на лихвата за забава върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че в срока на рекламационното производство по КЗ, застрахователя е определил сумата от 38 000 лв. за репариране неимуществените вреди, която сума е изключително занижена, и не репарира в пълен обем понесените морални вреди. Твърди, че в качеството си на кредитор по създалото се правоотношение не е длъжна да приеме частично изпълнение на задължението (чл. 66 ЗЗД).

Банковата сметка, по която е следвало да се извърши плащане на присъденото от съда застрахователно обезщетение е предоставена по делото, но ответникът застраховател не е изпълнил заявеното от него желание за доброволно плащане на обезщетение. Твърди, че е несъстоятелно и необосновано оплакването за допуснато от първоинстанционният съд нарушение на процесуалното правило на чл. 56, ал. 2 ГПК, като с него жалбоподателя се опитва да санира собственият си процесуален пропуск. С оглед на това моли съда постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Ф. сумата в размер на 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за 3 претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и сумата от 3 549.09 лв., имуществени вреди, които са получени в причинно - следствена връзка с ПТП, настъпило на 23.10.2023 г. виновно причинено от водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, П. Т. Т., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.01.2024 г. до окончателното издължаване, отхвърлил е като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 70 000 лв. до предявената сума от 100 000 лв., осъдил е „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати на адвокат В. В. М., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 6 904 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции, осъдил е Л. Г. Ф. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД сумата в размер на 353 лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъдил „ДЗИОбщо Застраховане” ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд- Видин, на основание чл.

78, ал. 6 ГПК сумата 2 800 лв., държавна такса, върху уважения размер на исковете и сумата от 850 лв., възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Не се спори, а установява и от доказателствата по делото, че с решение № 96 от 20.06.25 г., постановено по същото дело съдът е допълнил решение № 67/22.04.2025 г., постановено по г. д. № 156/24 г., по описа на ВдОС, като се приема, че номера на банковата сметка по която могат да се преведат присъдените с решението суми е: IBAN ********.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 23.10.2023 г. около 13:49 ч. в гр. Видин в района на кръстовището, образувано от ул. „Христо Ботев“ и ул.

„Владикина“, л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от водача П. Т. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е блъснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходна Л. Г. Ф.. В резултат на това са причинени телесни увреждания на пострадалата.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че е образувано ДП № 222/23 г. по описа на ОДМВР-Видин, пр.пр. № 03 626/2023 г. по описа на РП-Видин и е внесен обвинителен акт, по които е образувано НОХД № 1 028/24 г. по описа на PC-Видин.

Наказателното производство приключило с влязла в сила присъда от 06.11.2024 г. Видно от мотивите на постановената присъда причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. П. Т. Т. нарушения на правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за л. а.

„Фолксваген Пасат” има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна до 18.01.2024 г. с ответното дружество.

Не се спори, а се установява и от мотивите на постановената присъда, че съдът е установил следния механизъм на настъпването на ПТП:

4

На 23.10.2023 г. около 13:50 часа в гр. Видин, по ул. „Христо Ботев“ лек автомобил марка „Фолсваген“, модел „Пасат“ с регистрационни табели с № ********, управляван от П. Т. Т. се движил в южна посока - от паметника „Хр.Ботев“ към Поликлиниката със скорост от около 33 км/ч. Когато лекия автомобил се е намирал на около 59 метра от мястото на удара, пешеходката Л. Г. Ф. предприема пресичане на пешеходна пътека тип „Зебра“ в зоната на кръстовището образувано от ул. „Христо Ботев“ и ул.