Разпореждане № 35433 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35433 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно гражданско дело № 20231110159729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 305498/30.10.2023 г., подадено от [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Ц. за следните суми: 247, 33 лева (двeста четиридесет и седем лева и 33 стотинки), представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, 69, 21 лева (шестдесет и девет лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва върху цената, 2, 48 лв. (два лева и 48 стотинки) – такса повторно включване, 0,74 лв. – мораторна лихва върху таксата за повторно включване; 8, 83 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.11.2020 г. до 12.12.2020 г., 2, 42 лв. – мораторна лихва върху сумата от 8, 83 лв., 100 лева (сто лева)– неустойка по договор за електронни съобщителни услуги и 24, 99 лева (двадесет и четири лева и 99 стотинки) мораторна лихва върху неустойката, както и сторените разноски.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 2, 48 лв. (два лева и 48 стотинки) – такса повторно включване, 0,74 лв. – мораторна лихва върху таксата за повторно включване; 8, 83 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.11.2020 г. до 12.12.2020 г., 2, 42 лв. – мораторна лихва върху сумата от 8, 83 лв.

По отношение на „таксата повторно включване“ не става ясно какво представлява същата, на какво основание се дължи и каква услуга се предоставя срещу нея.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.

Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират въпросните „такса“ и „неустойка“ и защо се предявяват в такъв размер. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за 1 вреди от забавата, респ. неизпълнението.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 305498/30.10.2023 г., подадено от [фирма], ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Ц. за сумите, както следва: 2, 48 лв. (два лева и 48 стотинки) – такса повторно включване, 0,74 лв. – мораторна лихва върху таксата за повторно включване; 8, 83 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.11.2020 г. до 12.12.2020 г., 2, 42 лв. – мораторна лихва върху сумата от 8, 83 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2