Решение № 1201 от 24.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110109887 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.

С. Г. против /фирма/ и /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист от 10.01.2013 г., издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на РС- Сандански, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157970400038 по описа на ЧСИ М.В., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Ищецът твърди, че на 10.01.2013 г. срещу него е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 9887/2024 г., по описа на РС- Сандански, с който е осъден да плати на /фирма/ сумата 3 688,36 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните договор за текущо потребление от 02.10.2008 г., сумата 291,32 евро лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г., сумата от 97,00 евро, наказателна лихва за периода от 03.10.2012г. до 07.01.2013г., сумата от 30,00 евро, заемни такси, представляващи такси за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 160,64 лева, държавна такса и сумата от 380, 96 лева, юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист са образувани изпълнително дело № 38/2015 г. и № 251/2022 г. и двете по описа на ЧСИ М.В.. Ищецът твърди, че след образуването на изпълнителното производство по изп.д.№ 251/2022г. ответниците дължат и постъпилата сума от 2 586,00 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 04.12.2014 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща резултат от предприетите действия за принудително събиране на взимането, след изтичане на погасителната давност по посоченото изпълнително дело. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност в негова полза, както и да му бъде възстановена сумата от 2586,00 лева, събрана по изп.д.№ 251/2022г. по описа на ЧСИ М.В.. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът /фирма/ оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че 1 вземанията по договора за кредит са прехвърлени на /фирма/ по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г., вследствие с договор от 21.06.2022г., поради заличаване на /фирма/ взимането е прехвърлено на /фирма/, от на което последният е подал молба и е конституиран като взискател по изпълнително дело № 38/2015 г. и № 251/2022 г. и двете по описа на ЧСИ М.В. на мястото на /фирма/. Твърди още, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, във връзка с което оспорва качеството си на кредитор и взискател по изпълнителното дело. В условията на евентуалност прилага уведомление по чл.

99, ал. 3 ЗЗД, което да бъде връчено на длъжника ведно с отговора на исковата молба. Моли съда да остави без разглеждане като недопустими предявените искове, а в условията на евентуалност, да отхвърли същите като неоснователни. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника /фирма/. Със същия счита предявеният иск за допустим, но по същество неоснователен. Навежда твърдения, че предприетите действия по принудително изпълнение в ход на двете изпълнителни производства не са породили правни последици, поради неуведомяване на длъжника. Счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен по изложените неправилни, необосновани и недоказани твърдения. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски съобразно практиката ВКС и СЕС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на РС- Сандански, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено, поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочената сума, че ответниците са легитимирани кредитори за процесните вземания спрямо него и са образували посочените изпълнителни дела, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.

В тежест на ответниците е да докажат съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

Следва да бъде разяснено с оглед спецификата на казуса и поддържаните от ищеца доводи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК е установяване на надлежно уведомяване на длъжника за сключването на договор за цесия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – така изрично Решение № 209/28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г. по описа на ВКС, I ТО.

Между страните не е спорно, че на 10.01.2013 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответниците срещу ищеца във връзка с дължими суми по сключен между страните договор за кредит.

Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответните дружества, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.

Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 10.01.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13/2013 г., по описа на Районен съд - Сандански, с което е констатирано, че представеното по делото изпълнително основание е редовно от външна страна, и длъжникът П. С. Г. е осъден да заплати солидарно с В. С. следните суми: 3 688,36 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните договор за текущо потребление от 02.10.2008 г., сумата 291,32 евро лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г., сумата от 97,00 евро, наказателна лихва за периода от 03.10.2012г. до 07.01.2013г., сумата от 2

30,00 евро, заемни такси, представляващи такси за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 160, 64 лева, държавна такса и сумата от 380, 96 лева, юрисконсултско възнаграждение.

С договор за цесия от 15.02.2013 г./фирма/ е придобило вземането срещу длъжниците.

В началото на 2015 г. е образувано изпълнително производство при ЧСИ М.В., като взискателят /фирма/ е представил издадения на цедента изпълнителен лист от 10.01.2013 г., както и договора за покупко-продажба на вземания.

За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело № 20157970400038 по описа на ЧСИ М.В.. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя /фирма/ от 20.01.2015 г., въз основа на издадения на ********** изпълнителен лист. С молбата от 20.01.2015 г. взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело действия, сред които налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П. С. Г. и възбрана върху недвижими имоти на другия длъжник – В. С. К.. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до П.

С. Г. и В. С. К. от 30.01.2015 г., получени на 26.03.2015 г. и 11.02.2015 г. Със запорно съобщение от 30.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. С. Г..

С молба от 24.04.2017 г. /фирма/ е поискал извършване на изпълнителни действия, сред които проучване на имуществото на длъжниците, налагане на запор върху банкови сметки на П. С. Г. и опис на движимите вещи в жилището на другия длъжник – В. С. К.. Със запорно съобщение от 23.06.2017 г. е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника П.

С. Г.. С постановление от 23.06.2017 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на други длъжник В. С. К..

С молба от 02.04.2018 г. взискателят е посочил нови способи за принудително изпълнение – да бъде наложен запор върху МПС собственост на длъжника В. С. К., като със запорно съобщение от 10.04.2018 г. е наложен запор върху лек автомобил на същия. С постановление от 12.06.2018 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника В.

С. К..

На 21.06.2022 г. процесното вземане е прехвърлено с втора цесия от /фирма/ на ответника по настоящото дело /фирма/, като същият е подал молба на 06.10.2022 г. до частния съдебен изпълнител да бъде конституиран на основание чл. 429 ГПК като взискател по изпълнителното дело, като е представен и договорът за покупко-продажба на процесните вземания. Със същата молба е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия – запор върху банкови сметки на длъжниците по процесния изпълнителен лист. С постановление от 13.10.2022 г. частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело /фирма/. С последваща молба от 16.12.2022 г. ответникът по настоящето дело /фирма/ е поискал прекратяване на изпълнително дело № 20157970400038, като на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК същото е прекратено с постановление за прекратяване от 19.12.2022 г.

За процесните вземания е образувано ново изпълнително дело № 20227970400251 по описа на ЧСИ М.В., по молба на ответника от 19.12.2022 г. въз основа на изпълнителния лист от 10.01.2013 г., с която е поискано и предприемане на конкретни изпълнителни действия, вкл. изискване на справка в РБСС относно банковите сметки и сейфове на длъжниците и налагане на запор върху откритите такива, както и справка от НОИ за съществуване на регистрирани и непрекъснати трудови договори и/или доходи от пенсия на длъжниците. На 16.03.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците и със запорни съобщения от същата дата са наложени запори върху банкови сметки на длъжника П. С. Г. и върху платежни сметки за електронни пари на длъжника В. С. К.. С последваща молба от 04.05.2023 г. взискателят отново поискал извършване на изпълнителни действия - налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.

На следващо място, по второто изпълнително дело са постъпвали суми през 2023 г. и 2024 г. по наложените запори, за които е извършено съответно отбелязване върху гърба на изпълнителния лист и което обстоятелство се потвърждава от прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като професионално и обективно изготвено. Съгласно заключението, от извършената проверка в счетоводството на ЧСИ М.В. и предоставените документи се установи, че постъпилите суми по изпълнително дело № 20227970400251/2022г., по описа на ЧСИ М.В. от момента на образуване на делото до момента на изготвяне на експертизата – 27.09.2024г. са в размер на 2 586,16 лева, като експертът е посочил, че сумата в размер на 217,63 лева, постъпила на 14.06.2024г. е върната на ищеца.