Решение № 4804 от 28.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4804 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110293 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. К. З., ЕГН ********** против „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК*****, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в член 8 от договор за потребителски кредит № **** от*******г.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за потребителски кредит № ***** от ****** г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при годишен процент па разходите - 47,940 %.

Съгласно член 6 от договора, договорът за кредит е следвало да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ на изискванията на чл.10 ал.2, т. 1 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недв. имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за кредит се дължи неустойка по чл.8 в размер на 2363,51 лева, която следва да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка, като противоречаща и заобиколяща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и противоречаща на добрите нрави.

1

Ето защо се иска прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в чл.8 от договора за кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK и накърняващи договорното равноправие между страните

От ответника е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на 27.04.2023 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 2000 лв., която следвало да се върне на 17 месечни погасителни вноски, с падеж на първата от тях – 27.05.20203 г. и на последната – 27.09.2023г. Уговорен бил месечен лихвен процент от 3,330 %, ГПР от 47,940 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 2651,49 лв.

В чл.6 от договора било уговорено и задължение за обезпечение с гарант /и, отговарящ/ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипотека върху недвижими имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение съгласно член 8 се дължи неустойка от 2363,51 лева с начин на разсрочено плащане.

Следва да бъде посочено, че когато се претендират различни форми на нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването е винаги евентуално /то не зависи от волята на ищеца/. Те се разглеждат от съда в зависимост от тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие със закона, през полеките- липса на основание, липса на съгласие, невъзможен предмет и противоречие с морала.

При съобразяване със съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит и страните по него са подчинени на правилата на ЗПК.

Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената неустойка за непредоставено обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – член 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от поемането на задължението за обезпечаване на кредита, чието неизпълнение е обвързано със заплащане на неустойка. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – член 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето в частност на общия размер на неустойката 2363,51 лева с размера на главницата по договора за кредит - 2000 лв., обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено. Следователно клаузата за неустойка се явява нищожна при нарушение на повелителни норми на ЗПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото се доказа ищеца да е заплатил разноски в размер на 97,44 лв. за държавна такса, които следва да се присъдят. Претендира се от процесуалния представител на ищеца адв. Д. Б. С., АК-Пловдив и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв, като в полза на адв. С. следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в член 8 от сключения между А. К. З., ЕГН **********, като заемател и „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, като заемодател в договор за паричен заем № ****от ******г., като противоречаща на закона.

3

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на адв. Д. Б. С., АКПловдив на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на А. К. З., ЕГН ********** сумата от 9 7 , 4 4 лв., представляваща разноски по производството за държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4