Решение № 2225 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110203383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„КРИС ТРАНС 03“ ООД, представлявано от управителя К. А. Г. чрез адв. Р. е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504635432 на АПИ, с искане за отмяната му, като издаден незаконосъобразно. Сочи, че на дата, мястото и часа, визирани във фиша ППС е било с включено, изправно и работещо бордово устройство и не е изяснена причината, поради която не е предавало ТОЛ декларация, каквато може да се дължи на смущения в мрежата. Намира, че е нарушена процедурата за ангажиране на административнонаказателната отговорност, тъй като следвало да се състави АУАН и да се издаде НП за констатираното нарушение, предвид че според фиша нарушението е по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а ел. фиш се издава съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 и ал.7 от ЗДвП за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Отделно от това, излага доводи, че неясно е посочено отговорното лице, без ясно да е описано в какво се изразя конкретното нарушение – изпълнително деяние, като така е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното дружество.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Адв. Р. е депозирала писмена писмени бележки с вх.№142765/29.04.2024г., където се позовава на действащите в момента разпоредби на чл.10б, ал.7-9 от ЗП, според които се предвижда 1 уведомяване на собственика или ползвателя на ППС с договор за електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случай на частично или непълно деклариране на ТОЛ данни, като се предоставя възможност за заплащане в 14-дневен срок на дължимата такса, в който срок не се образува административнонаказателно производство. Намира, че това е самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.

Претендира присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли ел. фиш да бъде потвърден, тъй като при издаването му са спазени материално-правните и процесуални изисквания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски, в случай че надвишават минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалвания ел. фиш на „КРИС ТРАНС 03“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за това, че на 20.06.2021г. в 14:12ч. е установено нарушение с ППС – влекач МАН ТГХ, рег.№******** с техн. допустима максимална маса 19000, бр. оси - 2, екологична категория ЕВРО5, в състав с ремарке с общо брой оси – 5 и обща техн. допустима максимална маса на състава 44000 , движещо се в гр.

София по път А-6 км. 50+427 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването, установено с устройство №10182, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ДП, намиращо се на път А-6 км.

50+427, представляващо нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Ел. фиш е издаден въз основа на снимков материал и доклад от ЕССПТ.

Приобщени по делото са материалите от административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалвания ел. фиш и приложени към жалбата писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът счита, че от представените в АНП доказателства не се установява нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП, за което да е предвидено наказание по чл.179, ал.3 от 2

ЗДвП.

Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронният фиш се издава при нарушение п о чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай, обаче с електронната система на АПИ не е установено нарушение, което да се наказва по чл.179, ал.3 от ЗДвП с електронен фиш, издадено по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.

Посочено във фиша е, че нарушението е установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, създала доклад за конкретно установено нарушение по чл.179, ал.3, с приложени статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Този доклад, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, са използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, а в конкретния случай №10182.

Използваната електронна система отговаря на дефиницията на чл.10, ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминало разстояние, а именно: електронната система за събиране на ТОЛ такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство ТОЛ данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.

Според доклада от електронната система и снимковия материал, за ППС с рег.

№********, движещо се в гр. София по път А-6 км. 50+427 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация.

В представената към АНП справка няма данни и не е посочен размер на незаплатената ТОЛ такса за товарен автомобил с рег.№******** на 20.06.2021г. в 14:12 часа по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП или такса за изминато разстояние за ППС по чл.10б, ал.3, чието заплащане дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.

За това нарушение, следва да се издаде АУАН и НП, а не ел. фиш, поради което 3 е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по налагане на наказанието. По правилата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с ел. фиш се налагат наказания само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, касаещи незаплащане на винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за ППС по чл. 10а, ал.7, даваща право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В настоящия случай нарушението, което е установено и заснето с електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП не е по чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Освен вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, съдът установи и съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на изпълнителното деяние в ел. фиш и посочената законова разпоредба, която е нарушена, което ограничава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е наказано. На дружеството е наложена имуществена санкция, за това, че собственото му ППС се е движило по пътен участък от платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, а като законова разпоредба, която е нарушена е посочен чл.102, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за същото не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.

Според чл.10б, ал.3 от ЗП /към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Изхождайки от установеното нарушение, според доклада на електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, че за ППС с рег.№********, движещо се в гр. София по път А-6 км. 50+427 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, няма отразяване за валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация, означава, че задължението не е изпълнено от ползвателя на пътя, а не от собственика на ППС, който е дружеството-жалбоподател. Той има задължение да заплаща ТОЛ таксата по правилата на чл.10б, ал.3 /относима към датата на деянието/ от ЗП. Само, че дружеството не е наказано за такова нарушение, а за друго - по чл.102, ал.2 от ЗДвП, т.е. за допускане ППС да се движи без заплатена ТОЛ такса, което е напълно различно от неизпълнение на задължението да заплати ТОЛ такса за ППС.

4

При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда приложението на чл.34 от ЗАНН към момента на издаване на ел. фиш.

В допълнение на вече казаното, но само за пълнота на изложението трябва да се отбележи, че понастоящем действа по-благоприятна разпоредба на чл.10б, ал.7-8 от ЗП /Нова – ДВ, бр. 14 от 2023г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г./, предвиждаща, в случай че е налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за ППС от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. В тридневен срок от установяване на недекларирани ТОЛ данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на ППС, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените ТОЛ такси.

Такъв е и настоящият случай, поради което не е следвало да се ангажира административнонаказателна отговорност на дружеството, а да се издаде Резолюция от директора на Националното ТОЛ управление към АПИ за прекратяване на административнонаказателното производство, както е сторено с приложените към жалбата резолюции за други такива случаи.

При изложените съображения, обжалваният електронен фиш, следва да бъде отменен, тъй като е издаден незаконосъобразно.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН и да се осъди АПИ да му ги заплати. При направеното възражение от страна на въззиваемата страна за прекомерност, с искане за намаляване до минималните размери на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед на наложената имуществена санкция от 2500 лева, счита че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски в размер на 550 лева, съответстващи на минималното адвокатско възнаграждение, а за горницата до 600 лева, според договора за правна защита и съдействие с адв. Р., да отхвърли искането за разноски като прекомерно.