Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 21.03.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 341/2023
Вид
Решение № 379
Подписан
21.03.2023
Състав
КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА, ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 348, ал.1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2023 г., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

Х-ти касационен състав, в публично заседание на 16.03. 2023 г., в състав :

Председател

: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова

Ралица

Андонова при секретаря Добринка Долчинкова с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 341 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на А.М.К. , против решение № 1725/ 16.12.2022 г. по НАХД № 3662/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от зам. кмета на Община Варна НП № 345/ 3.08.2022 г. и К. *** сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон

, се иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява.

Ответникът Зам. кмета на Община Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложено на основание чл. 178 е от ЗДвП на настоящият касатор адм. наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , а именно : затова, че на 19.06.2022 г. около 10.16 ч. в гр. Варна, на ул. „Вярност“ срещу № 7, като водач на МПС – лек автомобил „Ситроен“ с рег. № **е паркирала същият върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаване на пешеходците.

За да потвърди обжалваното

НП , районният съд е приел за установени изложените в него факти, както и че същите правилно са квалифицирани като състав на адм. нарушение по чл. 178е от ЗДвП, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон .

Фактите по делото за паркиране на процесното МПС върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място не са били спорни във въззивния процес, както и не е бил спорен факта, че водач на същото МПС е именно наказаното лице. Тези факти правилно са квалифицирани с обжалваното НП като нарушаване на правилата за паркиране в населено място върху тротоар, въведени с разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП , съгласно която такова е допустимо само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, които условия не са били налице в случая. Отсъствието на последните определя извършеното от настоящият касатор паркиране като такова извън разрешените от разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП места, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 178е от ЗДвП. Всички изложени в обратната насока доводи в касационната жалба са ирелевантни за съставомерността на деянието – сочената обективна невъзможност за паркиране съобразно правилото на чл. 94, ал.3, изр. 1 от ЗДвП, както и изложените обстоятелства за местоживеене на К. на адрес *** и за продължаващо с години бездействие на контролните органи за санкциониране на същото нарушение, не представляват факти разрешаващи паркиране по извършеният от касатора начин. Същите , както и тези за липсата на предходни нарушения на К., представляват само и единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, които очевидно са било отчетени, тъй като при предвидено в разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП адм. наказание глоба в размер от 50 лв. до

200 лв. , то с обжалваното НП е наложена глоба в абсолютния минимален размер от 50 лв. В този смисъл, касационният съд споделя изцяло правните изводи на въззивния съд , че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което основания за квалифицирането му като маловажно не са налице. При така наличната материална законосъобразност и липсата на спор относно процесуалната законосъобразност на обжалваното НП, същото е потвърдено с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва изцяло да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 1725/ 16.12.2022 г. по НАХД № 20223110203662/2022 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :