Решение № 2247 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330107831 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, против Л. С. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и Л. С. Т., бил сключен Договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г., по силата на който на Л. С. Т. била отпусната сумата от 600 лева, която се задължила да я върне на 15 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 44.44 лева, платими на падежи, уговорени в договора. Уговорен бил ГЛП – 35.00 %, въз основа на който размерът на общата дължима възнаградителна лихва за срока на договора възлизала на 66.60 лева. Така общата дължима сума по договора била 666.60 лева, като първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 27.02.2023г., а последната на 11.09.2023г.

Ответникът не изпълнявала задължението си да заплаща дължимата сума, съгласно уговорените в договора падежи. За погасяване на задължението по договора били заплатени единствено суми за главница и лихва, както следва: на 22.02.2023г. сумата от 73.22 лева, с която била погасена главница и сумата от 15.66 лева, с която била погасена лихва; на 16.03.2023г. сумата от 37.35 лева, с която била погасена главница и сумата от 7.09 лева, с която била погасена лихва; на 14.06.2023г. сумата от 76.21 лева за погасяване на главница и сумата от 12.67 лева за погасяване на лихва. Твърди се, че към датата на предявяване на исковата молба, неплатената сума била в размер на 413.22 лева. След приспадане на сумата от 35.42 лева, представляваща сбора от платените лихви, дружеството претендира възстановяване на сумата от 377.80 лева, като заявява, че тази сума представлява чистата сума на кредита (главница) и в нея не били включени суми за лихви или други вземания.

Уточнява се, че бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** с трето за спора лице – „Файненшъл България“ ЕООД, като по него били направени следните плащания: на дата 22.02.2023г. – сумата в размер на 45.15 лв.; на 16.03.2023г. – сумата в размер на 22.56лв. и на дата 14.06.2023г. – сумата от 45.12 лв., като тези суми били дължими и платими към „Файненшъл България“ ЕООД.

1

Твърди се още, че ответникът предявил иск срещу дружеството за прогласяване на недействителност на процесния договор.

С Решение № 591/08.02.2024г. по образуваното гр. дело № 13392/2023г., XXIV състав на РС - Пловдив, съдът уважил предявения установителен иск и прогласил за недействителен процесния договор. В тази връзка ищецът се позовава на чл.23 от ЗПК, съгласно който усвоената главница подлежала на връщане, като в противен случай ответникът щял да се обогати неоснователно за сметка на ищеца.

Предвид неизпълнението на задължението за възстановяване на сумата в размер на 377.80 лева, представляваща остатък от главницата по обявен за недействителен договор за паричен заем № ***, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.4584/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, което породило правния интерес за дружеството да предяви настоящия иск относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377.80 лева – главница, дължима по обявен за недействителен договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. С. Т. не е подала отговор на исковата молба.

В първото открито по делото съдебно заседание оспорва иска, като моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4584/2024 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2377/13.03.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 377.80 лева – главница, представляваща вземане по чл.

23 ЗПК по обявен за недействителен договор за паричен заем № ***, съобразно Решение № 591/08.02.2024 г., постановено по гр.д. № 13392/2023 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителният иск е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, предявения установителен иск е допустими и подлежи на разглеждане по същество.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважен така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на сключен договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г., по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума като главница, който договор е прогласен за недействителен, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като докаже основание за задържане на твърдяната сума, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задължението.

2

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г. /л.7-9/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 600 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 40.37 %.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 15 двуседмични погасителни вноски в размер 44.44 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 666.60 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума и за който е възникнало задължение да върне така предоставената сума.

От приетото като писмено доказателство по делото - Решение № 591/08.02.2024 г. по гр.д. № 13392/2023 г. по описа на ПРС/ л.4-6/, се установява, че с влязло в законна сила решение, е признато за установено по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по предявения от Л. С. Т., иск с правно основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за паричен заем № ***/10.02.2023 г. е недействителен.

Формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 13392/2023 г. по описа на ПРС преклудира правоизключващите възражения на ответника относно спорното право, както и възраженията му срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Противното би означавало да се стигне до пререшаване на вече решен в предходното дело спор и в този смисъл преразглеждането на съответните въпроси в настоящото дело би се явило недопустимо.

Ето защо, съдът намира, че по всички процесни факти между страните /с изкл. на размера/ е създадена сила на пресъдено нещо – че правоотношението по този договор е възникнало, сумата е получена, но подлежи на връщане, тъй като същият е недействителен, поради неспазване изискванията на ЗПК - влязло в сила Решение на ПРС № 591/08.02.2024 г. по гр.д. № 13392/2023 г. по описа на ПРС.

Пререшаването на всички тези въпроси е недопустимо, респ. излагането на допълнителни мотиви - безпредметно.

Следователно договорът е недействителен, сумата е получена, като съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за това.

Съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.

Относно размера на задълженията и погасените суми, страните не спорят, че Л. С. Т. е заплатила на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 222.20 лева по процесния Договор за паричен заем № ***/10.02.2023 г. /виж протоколно определение от о.с.з. от 10.04.2025 г./ Ето защо, съдът намира, че със заплатената от ответника сума в общ размер на 220.20 лева, следва да се покрие част от главницата в размер на 600 лева, като остава непогасен остатък за главница в размер на 377.80 лева (600 лева – 222.20 лева).

Ето защо и, предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца: за сумата от 377.80 лева – главница, представляваща получена чиста стойност на паричен заем, дадена по недействителен Договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на 3 ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 25 лева – ДТ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. За исковия процес на ищеца се дължат 125 лева - разноски.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл.

25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. За заповедното производство – разноските са в размер на 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, сумата от 377.80 лева (триста седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) – главница, представляваща вземане по чл. 23 ГПК по обявен за недействителен договор за паричен заем № *** от 10.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми включително е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2377/13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4584/2024 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с..

ОСЪЖДА Л. С. Т., ЕГН ********** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, следните суми: 125 лева /сто двадесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4584/2024 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4