Решение № 11 от 05.02.2026, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Гражданско дело 773/2025
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Антон Еленков Антов
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 439 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Белоградчик, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100773 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявенят иск е по реда на чл. 439 ЗЗД, вр. с чл. 117 ал.2 ЗЗД.
Ищеца Е. А. П. излага в предявената иск. молба :
По ч.гр.д. № 428/2019 г. на БРС е издадена Заповед за изпълнение № 399/09.08.20219 г. и ищеца е осъден да заплати на ответника „Теленор“ ЕАД/с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД/ суми, произтичащи от договор за мобилни услуги № 617874478/02.06.2017 г. Въз осн. на издаден изп. лист № № 321/09.09.20219 г. през м.03.2025 г. ответника е образувал изп.д. № 368/2025 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов.
Твърди, че не дължи сумата 283.36 лв. – главница, тъй като за това вземане е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност съгл. чл.111 б.“в“ ЗЗД – от 09.09.2019 г. не са извършвани каквито и да било принудителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя/ответника по настоящото дело/
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 283.26 лв. – задължение по договор за мобилни услуги № 617874478/02.06.2017 г. и 385.00 лв. – разноски по ч.гр.д. № 428/2019 г. на БРС Представя писм. доказателства, претендира разноски.
В отговора на иск. молба ответника е признал предявения иск.
Предвид признанието на предявения иск от страна на ответника и предвид искането от страна на ищеца за постановяване на решение спрямо ответника при признание на иска, в съдебно заседание, съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено 1 решение срещу ответника в хипотезата на чл. 237, ал.1 ГПК. От страна на ответника е направено признание на иска, а от страна на ищеца е поискано постановяване на съдебно решение при признание на иска. Съдът намира, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 237 ГПК - не е налице пречка за постановяване на решение при признание на иска и предвид изискванията на чл. 237 ал.3 ГПК.
При горните мотиви, съдът постановява решение при признание на иска срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по настоящото делото разноски в размер на 50.00 лв. – държавна такса.
Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно.
Преценявайки размера на имуществения интерес на ответника съгл. разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за ВАР, фактическата и правна сложност на делото и извършените пред настоящата инстанция процесуални действия, настоящият състав намира, че платеното от ищеца по делото възнаграждение в размер на 400.00 лв. следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК на 300.00 лв.
На ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, вр. с чл. 117 ал.2 ЗЗД, че Е. А.
П. с ЕГН **********, от с. Р., обл. В., ул. “.... не дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София , сграда 6 сумите 144.83 евро – задължение по договор за мобилни услуги № 617874478/02.06.2017 г. и 196.85 евро – разноски по ч.гр.д. № 428/2019 г. на БРС ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 да заплати на Е. А. П. с ЕГН ********** направени по делото разноски в размер на 25.57 евро – държ. такса и 153.39 евро – адвокатско възнаграждение, като в разликата до предявения размер от 204.52 евро отхвърля искането като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 2