Решение № 23 от 29.01.2025, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Айтос, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100594 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца, с която иска съдът да допълни решението си като се произнесе по отношение на процесните имоти по предявени искове по чл.124 ГПК във връзка с ЗН, сочейки, че вещите са придобити от ищцата при наследствено правоприемство от нейните баща и дядо. Същевременно се иска допълване на решението и по отношение на ПИ с идентификатор № *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „***“ с площ oт 738 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, с начин на трайно ползване -пасище, категория-осма, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за земеразделяне: 000027, при съседи: ***, ***,***.

Насрещната страна в срока по чл. 250, ал.2 ГПК не изразява становище по молбата.

Молбата за допълване на решението е подадена в едномесечният срок по чл.250, ал.1 ГПК, предвид което е процесуално допустима. Същата е неоснователна поради следното.

Производството е образувано по ИМ на В. С. Г. ,с която е предявила срещу ответника община Поморие иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, като е изложила твърдения, че е наследник на прадядо си М. Я., починал на 13.09.1931 г., на прабаба си Т. М., починала на 20.03.1928 г., на баба си Й. М. Г., починала на 04.08.1952 г., на дядо си М. Г. П., починал на 11.11.1965 г., бивши жители на ***, общ. Поморие, както и на баща си С. М. Г., починал на 26.06.2004 г., б. ж. на ***. Съобразно уточнение, направено с изрична молба от 30.03.2023 г., същата е посочила, че по преписки №№ П86/25.10.1991 г. на ПК – Поморие, П14/10.09.1991 г. на ПК – Поморие и П169/03.02.1992 г. притежаваните от нейните наследодатели процесни земеделски имоти, находящи се в землището на ***, ЕКАТТЕ 57790, са заявени, но не са възстановени, а съгласно протоколно решение № 1/20.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД11-45 от 23.06.2008 г. на директора на Областна Дирекция „Земеделие“ - гр. Бургас, са предадени към остатъчния 1 общински фонд. Твърди, че на основание наследство и давностно владение, което е присъединила към това на своите праводатели, считано от 28.08.1992 г., владее процесните имоти несъмнено, спокойно, явно и поС.но, посещава ги периодически, поддържа ги и ги е обработва, като някои от тях са заградени. Поради това счита, че за нея е налице правен интерес да установи правото си на собственост по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК и иска да бъде признато по отношение на ответната община правото й на собственост върху заявени, но невъзстановени /отказани/ недв. имоти.

От събраните доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна: От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищцата е единствен наследник по закон на С. М. Г., б. ж. на ***, поч. на 26.06.2004 г.

От представеното удостоверение на ОСЗГ - Поморие се установява, че по преписка № П169/1992 г., на ПК- Поморие, на наследодателя на ищцата С.Г. е отказано да му бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ собствеността върху 27.7 дка зем.земи.

Установява се и че по П169/03.02.1992г. бащата на ищеца - С.М.Г. има право на възстановяване на собствеността върху имоти, заявени за възстановяване по от посоченото лице по посочената преписка /л.285-286 от делото/.

Установява се, че по заявление от Г. М. Г., с решение № 159/18.04.1994 г. по преписка вх. № П14/10.09.1991 г. на ПК – Поморие, е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. П. върху 27.168 дка земеделски земи в землището на ***, ***, при общо заявени за възстановяване със заявлението 54.2 дка земеделски земи, т.е. невъзстановени са 27.032 дка земеделски земи.

С решение по протокол № 64/26.08.1992 г. по преписка вх. № П86/25.10.1991 г. на ПК – Поморие, по заявление от М. Г. П., е отказано правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо 90. 2 дка земеделски земи, с мотив възстановяване на земите по преписка вх. № П14/10.09.1991 г., т.е. невъзстановени са 63,032 дка земеделски земи.

Следователно конкретизираните ид.ч. части, собствеността върху които претендира ищцата от индивидуализираните зем.земи, се включват в /представляващ части от/ имоти, които са заявени, но невъзстановени /отказани/ на М.Г.Попов, респ. на С.М.Г.. Нито се установява, нито се твърди горепосочените решения да са обжалвани пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Съгласно протоколно решение № 1 от 20.11.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ назначена със Заповед № РД11-45 от 23.06.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ гр. Бургас, земите, предмет на претенцията, са били предадени към остатъчния общински фонд, за което ищцата узнала едва след като извършила справка в Областната и Общинската служба по земеделие и гори и в Община-Поморие По делото е прието, неоспорено от страните, заключението на ВЛ по изслушаната по делото СТЕ /л.339-343 от делото/. От заключението е установено, че посочените от ищцата имоти съвпадат със заявените, но невъзстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ.

В о.с.з. от 18.12.23г. /л.450-451 от делото/ ищцата е заявила по реда на чл. 176 ГПК, че процесните имоти не са били оградени, нямала точна представа къде се намират имотите, респ. не е ходила да посещава имотите в с.Порой.

Останалите представени доказателства съдът намира за неотносими към спора.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, въз основа на които е придобито правото на собственост върху тях и е поискано същото да бъде признато спрямо ответната община, който иск, предвид казаното по-горе, е процесуално допустим. Постановеният от административния орган отказ за възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи не предпоставя недопустимост на предявения иск, тъй като в случая исковата претенция се основава на осъществявано впоследствие давностно владение, т. е. на ново правно основание, а с нея не се реализира правото на възстановяване на собствеността 2 върху имотите /реституция/ по общия исков ред. В случая обаче ищцата не установява, първичен или производен способ, който да легитимира наследодателите й като собственици на процесния гореописан имот с идентификатор № *** по КККР на ***, ***. За успешно провеждане на иска ищцата следваше да докаже, че твърдяното упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността, са били противопоставени на субекта, което е притежавало преди това собствеността, и то без неговото противопоставяне. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че такъв субект и притежател на правото на собственост е ответната община Според настоящият съдебен състав на първо място ищцата не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че е упражнявала фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността, както и че такива действия са осъществявали наследодателите й, нито, че последните и тя самата е противопоставила действията си и намерението си на ответната община. Още повече, че по делото не бяха събрани какви да е свидетелски показания, установяващи да е осъществено твърдяното владение върху имотите за процесния период, обуславящо извод за неоснователността на иска. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не се изличат и от заключението на вещото лице. Понеже по делото не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата, че е осъществявала давностно владение по отношение на процесния имот, т. е. явно, необезпокоявано и непрекъснато е упражнявала фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността за исковия период, поради което предявената претенция се явява изцяло недоказана, като такава е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно предявените от ищцата претенции за придобиване на процесните имоти по наследство от нейния дядо и нейния баща, същите съдът намира също за изцяло неоснователни поради следното: Ищцата не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че наследодателите й са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти с намерението да бъде придобита собствеността, нито, че наследодателят и тя самата е противопоставила действията си и намерението си на ответната община. В конкретния случай ищцата претендира придобиването на собствеността върху процесните зем. земи основание наследствено правоприемство от дядо си М. Г. П. и от баща си С. М. Г., поради което и следваше безспорно да установи собствеността на наследодателите си върху земята, при положение, че относно качеството й на наследница не се спори, а и същото безспорно се установява от представеното удостоверение за наследници. В производството обаче не се установи да е налице придобивно основание, което да легитимира наследодателите на ищцата като собственик на процесните имоти, обуславящо извод за неоснователност на иска.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. С. Г., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Г.П., против ***, съд.адрес: ***, чрез адв.Л.А., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от дядо си М. Г. П. и от баща си С. М. Г., на следните имоти:

- ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „***“ с площ or 5049 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползване - пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне: 000007, при съседи:

***,***, ***, ***, ***, ***,***,

3

***, ***, ***,***;

- ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „***“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне: 0000022, при съседи: ***, ***, ***;

- ПИ с идентификатор *** пo КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-181314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 година в местността „***” с площ от 3666 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, с начин на трайно ползване -нива, категория -трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне: 00261, при съседи: ***, ***, ***, ***,***;

- ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-181314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местностга „***“ с площ от 8243 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползуване пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за земеразделяне: 0000011, при съседи: ***,***, ***, ***;

- 4600/7313 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „***“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне: 0000022, при съседи:

***, ***, ***.

- ПИ с идентификатор № *** по КККР на ***, ***, одобрени със Заповед №РД18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „***“ с площ oт 738 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, с начин на трайно ползване -пасище, категория-осма, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за земеразделяне: 000027, при съседи: ***, ***,***.