Акт от 02.04.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8 гр. Русе, 02.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети март през двехиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и при участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 534 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Образувано е по жалба на Р.В.М., представляван от пълномощник - адв. Б..Ж., срещу Ревизионен акт/РА/

№

Р-03001818006123-091-001/04.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, с който на оспорващия са установени задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периоди 2012 г., 2013 . и 2014 г. в общ размер на главница - 74 365,00 лв. и общ размер лихви – 45 070,38 лв., потвърден с Решение № 196 от 24.08.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалноправните разпоредби.

Иска се отмяна на ревизионния акт в цялост и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък /л.222 от делото/.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт, съобразно материалния интерес по делото.

Прокурорът от ОП-Русе, участвал в производството, намира жалбата за частично основателна.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е потвърден с Решение № 196/24.08.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на лицето по електронен път на 31.08.2020 г., а жалбата до съда е изпратена по куриер, като пратката е предадена на 09.09.2020 г. /л.8 от делото/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001818006123-020-001/08.10.2018 г. е възложено извършване на ревизия на Р.В.М. ***, с обхват задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периоди:

2012 г., 2013 г. и 2014 г. /л.8-л.10 от преписката/. ЗВР е издадена от Е.

С. Х. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д- 1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК /л.4 от преписката/. Със ЗВР е определен ревизиращия екип, съответно: Г.

З. Х. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.

А. П. – старши инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР.

Със ЗИЗВР

№ Р-03001818006123-020-002/12.12.2019 г. /л.40-л.42 от преписката/, издадена от органа по приходите - възложител на ревизията, е удължен срокът на ревизията, като той е определен до 13.02.2020 г.

За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001818006123-092-001/16.04.2020 г., от определения ревизиращ екип, съответно: Г.

Х. – гл. инспектор по приходите

/ръководител на ревизията/ и Е. П. – старши инспектор по приходите /л.65 – л.125 от преписката/.

Не е спазено изискването по чл.117, ал.1 от ДОПК за издаване му в14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията, но доколкото визираният в кодекса срок е инструктивен, допуснато процесуално нарушение не е съществено. Срещу него е подадено възражение по реда на чл.117,ал.5 от ДОПК от М. /л.134-л.136 от преписката/. Последвало е издаване на РА

№ Р-03001818006123-091-001/04.06.2020 г., с който на оспорващия са установени задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2012 г.: главница - 22 490.00 лева и лихви -16 207.13 лева; за 2013 г.: главница - 19 896 лв. и лихви - 12 316.40 лева; за 2014 г.: главница - 31 979 лева и лихви - 16 546,85 лева.

РА /л.51-л.61 от преписката/ е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Е. Х. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна /възложител на ревизията/ и Г. З.

Х. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка в открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност. Допуснати са обаче особено съществени нарушение на процесуалните правила, които се отразяват на валидността на акта.

Според чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Същевременно чл.113, ал.2 от ДОПК изисква тя да бъде връчена на ревизираното лице /РЛ/. На следващо място, текстът на чл.114, ал.1 от ДОПК, в относимите негови части, предвижда, че срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а когато тя е връчена по реда на чл.143м, ал.1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава. Практиката на ВАС (решение № 5629 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2020 г., I о., решение № 3766 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г., I о. и цитираната в него съдебна практика, решение № 13961 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2019 г., решение № 12508 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г., решение № 6930 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г., решение № 3235 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2018 г., решение № 12728 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2018 г., решение № 3085 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г., I о. и мн.др.) се е консолидирала около разбирането, че началото на ревизионното производство се поставя, т.е. същото се счита за образувано, не на датата на издаване на ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на ревизирания субект.

С връчването на ЗВР ревизираното лице се счита уведомено за упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще се извърши, в какъв обхват и в какъв срок ще се проведе тя. Невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията предвид чл.114, ал.1 от ДОПК. При невръчена ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което извършените процесуални действия от ревизиращите органи по приходите са в нарушение на процесуалните правила по ДОПК. Порaди това нейното невръчване съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано чрез връчване на последваща заповед за изменение на ЗВР и което обуславя извод за нищожност на ревизионния акт, издаден в еднa незапочнала ревизия, за която ревизираното лице не е било уведомено по надлежния ред (в този смисъл решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., VIII о., решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г., VIII о., решение № 2380 от 4.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10871/2007 г., I о. и др.).

При допуснати нередовности при връчването на ЗВР като акт, слагащ началото на ревизионното производство, същите могат да се считат санирани, но само в случаите, когато този акт действително е достигнал до своя адресат. Този извод следва от разпоредбата на чл.29, ал.9 вр.чл.33 от ДОПК, според която актовете, издавани от органите по приходите, могат да бъдат връчвани и на всяко друго място, когато се получават лично от лицето или от негов представител. В този смисъл е и нормата на чл.54 от ГПК, приложима по силата на препращането в § 2 от ДР на ДОПК, която предвижда, че ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата. И обратно, ако при връчването на ЗВР са допуснати нередовности и в същото време тя не е достигнала до ревизираното лице, то нередовното връчване на този акт следва да бъде приравнено на пълната липса на връчване.

В случая, видно от приложената преписка с № NTS0050IT0119 на дирекция „СИДДО“ при ЦУ на НАП (л.125 – л.171 от делото), връчването на ЗВР №

Р-03001818006123-020-001/08.10.2018 г. е извършено на ревизираното лице по реда на чл.143м, ал.1 от ДОПК, според която разпоредба местният запитващ орган може да изпрати на запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, искане за връчване на актове и документи, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл.143 б. Този ред за връчване чрез компетентен орган на друга държава - членка на ЕС транспонира в националното ни законодателство, съгласно § 2б от ДР на ДОПК, правилата на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15.02.2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО. Той обаче не е алтернатива на процедурата за връчване по глава шеста „Съобщения“ от ДОПК, която алтернатива органите по приходите да могат свободно да прилагат, когато установят, че ревизираното лице пребивава фактически на територията на друга държава-членка на ЕС. Редът за връчване по Директива 2011/16/ЕС е субсидиарен и при неговото прилагане органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност, доколкото той намира приложение, според изричната разпоредба на чл.143м, ал.4 от ДОПК, респ. чл.13, § 4, изр.първо от Директива 2011/16/ЕС, само в случай, че не е възможно връчването да се извърши на територията на страната или когато подобно връчване би довело до прекомерни трудности, установяването на които обстоятелства е в тяхна доказателствена тежест.

В казуса връчването на ЗВР по реда на чл.143м, ал.1 от ДОПК е инициирано с писмо изх. № ВхК-60237-1/16.11.2018 г. от директора на ТД на НАП – Варна до директора на дирекция „СИДДО“ при ЦУ на НАП. В него, за да се обоснове невъзможност или прекомерна трудност за връчване на ЗВР на територията на РБългария, е посочено, че с оглед нейното връчване било изготвено искане за извършване на действия от други контролни органи /ИИДДКО/ № Р-03001818006123-032-001/12.10.2018 г. до Кмета Община Борово (л.149 от преписката). В отговор на искането, от Кмета на Община Борово с вх. № 60237/09.11.2018 г., в ТД на НАП – Варна били получени екземпляри от изпратените за връчване документи, на които връчителят отбелязал следното: “Лицето не е открито на посочения адрес. По сведение на Д.

М.– майка, се намира в чужбина. Връчител П. Т.“ (вж. саморъчно отбелязване на разписката за връчване на ЗВР на жалбоподателя на л.155 от преписката).

В писмото до дирекция „СИДДО“ е отбелязано също, че на 17.10.2018 г. било изпратено електронно съобщение до А.И.П., в качеството му на упълномощено лице на Р. М. в хода на извършване на предходната проверка. С изпратеното съобщение, за целите на възложената ревизия, от пълномощника било изискано да потвърди валидността на представеното пълномощно от 29.05.2015 г., заверено от нотариус А. А. с рег. № 304, както и валидността на посочения от него електронен адрес за кореспонденция, използван в хода на проверката. Отразено е, че след няколко телефонни разговора, проведени с П., той не потвърдил валидността на представеното при проверката пълномощно, както и използвания електронен адрес за кореспонденция.