Определение № 437 от 20.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Ловеч, 20.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600378 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.249,ал.3 във вр. с чл.341 и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия Окръжен съд/ЛОС/ е образувано ВЧНД № 378/2025 г. въз основа на частна жалба от адв. Д. З. - от АК-Бургас ЛН 1700095080, защитник и процесуален представител на В. Д. З. - подсъдим по НОХД № 20244430202356/24г на PC -Плевен, с адрес за призоваване и съобщения: гр. ........." 25, ет. 2, Телефон - ********, Имейл -......... @abv.bg с посочено правно основание: чл. 342 ал.1 във вр. с чл. 341 ал.2 във вр . с чл.249 ал.3 във вр. с чл. 248 ал.1 т 3 от НПК.

В нея сочи,че в предвидения срок по чл.342, ал.1 от НПК депозира настоящата частна жалба, срещу Определение на РС-Плевен Рег.№ 709/25г от 24.03.25г /дата с КЕП 27.03.2024Г / по НОХД №2356/2024 г. по описа на РСПлевен.

Конкретизира,че обжалваното от него

Определение,касаещо проведеното разпоредително заседание по реда на чл.248, ал.1, т.1- 8 от НПК, счита за неправилно и незаконосъобразно, и като такова моли ЛОС, да бъде отменено, с оглед правомощията на ЛОС по чл.345, ал.2 от НПК Сочи,че аргументите му за това са следните:

1

В обжалваното Определение липсва разясняване на правата за обжалване или протест по реда на глава 22- ра от НПК, липсва каквото и да е произнасяне в насока приложението на чл. 249 ал.3 от НПК , което е в нарушение на основни принципи в НПК - чл. 15 ал.2 и 3 от НКК.

В хода на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните - обвиняеми и защитник /чл.55 ал.1 и чл.99 ал.1 от НПК /изразяващи все в следното:

При привличане на лицето като обвиняем и предявяване на материалите по разследването липсва одобрен писмен доклад на прокурора упражняващ ръководство и надзор върху разследващия орган, съгласно чл. 219 ал.1 и чл.

226 ал.1 от НПК.

Прокурора в хода на разследването по воденото ДП със свое Постановление от 18.04.2024г на основание чл. 229 ал.3 от НПК е дал задължителни указания за разпит като свидетел пред съдия в присъствието на защитника на Н.А.М..

Същите не са били изпълнени от разследващия орган в нарушение на чл. 196 ал.1 т 2 от НПК и в нарушение на задълженията му по чл. 203 ал. 1 - 5 от НПК.

Със свое Постановление от 09.12.2024г прокурора по реда на чл. 229 ал.3 от НПК е приел за установено, че адвоката на обвиняемия в негово лице е бил призоваван няколко пъти за разпит пред съдия, но той не се е явил обстоятелство което освен че не отговаря на истината не се подкрепя от съответните съдебни /прокурорски/книжа по реда на глава 15 – та, раздел 1-ви от НПК-няма никакви призовки, съобщения, разписки или протоколи за призоваване по телефона за такова процесуално действие, от страна на разследващия орган спрямо обвиняемият и защитника.

Горепосоченото Постановление от 09.12.2024г прокурора по реда на чл.

229 ал.3 от НПК, дори не е връчвано по реда предвиден в НПК на страните/обвиняемо лице и защитник/

В ДП се намира и друго Постановление от 09.12.2024 г на прокурора, но с друго основание чл. 53 ал.2 от НПК, с което освен, че е отказано да бъде уважено искането за разпит на лица-очевидци на „деянието", след постановен 2 отказ да отведе разследващия орган е даден срок за обжалване на това постановление /не само от прокурорката но и съгласно възможността предвидена в нормата на чл. 200 от НПК/

Без това постановление да е връчено на страните/обвиняем и защитник/, въпреки дадените указания за това, още след 3-4 дни прокурорката изготвя и внася в съда обвинителният акт по делото.

Лаконичния мотив в горепосочения акт, че предстои изготвяне и внасяне на обвинителен акт съда, което прави искането за отвод безпредметно, а в тази насока и възможността да се обжалва този прокурорски акт,заявява,че няма да коментира поради намеренията му и възможността да сезира ПК на ВСС и Инспектората на ПРБ.

От друга страна при предявяване на материалите по ДП на страните не се предявени всичките:- видно от писмо рег. № 177200 -15629, находящо се в ДП на 09.12.2024г разследващия орган, изпраща на прокурора за присъединяване към ЗМ216/2024г на Първо РУ-Плевен /пр.пр.№ 2346/24г на РП- Плевен/допълнителни материали/след датата на окончателното предявяване на материалите по разследването на 04.12.2024г / Друго нарушение, което първоинстанционният съд не е възприел като допуснато е провеждането на разследването, в нарушение на правилото на чл.

16 ал. 1 и 2 от ЗМВР.

По досъдебното производство липсва изискуемия протокол за случаен избор на разследващ полицай.

Горното обстоятелство е довело до нарушаване на основни принципи на НПК-чл. 9 . 13 и 15 от НПК.

Липсата на изискуемата от закона форма за определяне на разследващ полицай, при спазване на правилата за случайното разпределение на делата, регламентирани и в чл. 9 от НПК, чл. 9 ал.1 и 2 от ЗСВ и чл. 16 ал.2 от ЗМВР лишава всяко едно обвинено лице от правото на безпристрастно и независимо разследване./по аналогията на чл. 6 от ЕКЗПЧОС/

Сочи,че чл.6 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив съдебен процес в гражданските и наказателните дела, както и при административноправните производства, при които се засягат граждански права и отношения.

Чл.6 е една от най-важните разпоредби на Конвенцията и "отразява 3 фундаменталния принцип на върховенството на Закона". Именно правото на справедлив и публичен съдебен процес е гаранция за защитата на всички останали права и свободи, регламентирани от ЕКЗПЧОС - в Част I.

С оглед правомощията като въззивна инстанция по глава 22-ра. чл. 345. ал.2 от НПК, моли ЛОС да отмени Определението на PC Плевен № 709/27.03.25г по НОХД 2356/24г., като незаконосъобразно и неправилно и върне делото на прокурора упражняващ ръководство и надзор, за отстраняване на горепосочените допуснатите нарушения при провеждане на досъдебното производство, с оглед правомощията по чл. 345. ал.2 и 3 във вр. чл. 249 ал.2 от НПК.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в процесната жалба и мотивите на РС- Плевен /РС/,приема същата за подадена в законно установения срок,разгледана по същество основателна,поради което и следва да бъде отменено определението на РС като необосновано и незаконосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С определение рег. № 709 от 27.03.2025 г.по НОХД № 20244430202356 по описа на РС-Плевен за 2024 г., е постановил,че не са допуснати на досъдебното производство /ДП/ отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,на пострадалия и на неговите наследници.

В хода на съдебното производство и преди да вземе отношение по въпросите по чл.248 от НПК,защитника на подсъдимия В. З.,адвокат Д. З. е отправил искане за отвод на председателя на съдебния състав-съдия Д.

Кирилов.

Изложил е аргументи,които е счел,че водят до наличност на основание по чл.29,ал.2 от НПК.По-конкретно,че в производство предходно по

№1590/2023г., имало произнасяне на ОС -Ловеч, след отводи на всички съдии в Плевенския район, с което производство постановения съдебен акт,който бил осъдителен бил отменен, с един основен мотив - незаконен съдебен състав в лицето на председателя на съдебния състав по настоящото дело.

Изложил е конкретни съображения в тази насока,като това,че по жалби на бившата съпруга на председателя на състава, спрямо него е проведено 4 деветгодишно наказателно производство в Специализирания съд,което е приключило с оправдателна присъда. Също така,че при проведен търг тя си е позволила на завишена цена да продаде жилището, в което живеел сина му и той го ползвал под наем.

Също така,че той като мл. прокурор в РП - Плевен му е бил подчинен в не толкова в смисъла съгласно НПК, колкото по отношение на правомощията, които защитника тогава е имал като Административен ръководител по ЗСВ, осъществявайки административно ръководни функции и разпределяйки доклада му като мл. прокурор.

Посочил е и като проблем, че всички дела на сина му в PC-Плевен, наказателни, при 25 съдии, незнайно как се разпределят само на него.

Направил е също така възражение,че настоящото дело не се води толкова спрямо сина му, това дело се води спрямо бащата в качеството на адвокат.

Изразил е съмнения,че търси председателя на съдебния състав, реванш от бащата за това, че на председателя на състава е отменена предходната присъда.

Позовал се е на европейски норми в тази насока и по-конкретно на член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и чл.47 от ХОПЕС, тоест всеки един български гражданин има право на справедлив процес от независим и безпристрастен съд.

Посочил е също така,че председателя на състава е запознат, че той е изпратил множество сигнали спрямо него до ВСС, Инспекторат,които не счита за нужно да ги повтаря. Приема,че паметта му няма как да изтрие тези факти от съзнанието и да проведе безпристрастен процес. Също така е посочил,че с действията си освен, които извършва нарушава и НПК чл.29, ал.2,като приема,че съдията –докладчик е следвало сам да се отведе, както и че е допуснал и нарушение на ЗСВ, където е налична правна норма, която казва - всеки български гражданин има право на справедлив и безпристрастен съд. Също така е посочил,че съвсем коректно е написал молба,в която е посочил свободните си дати, които да се съобрази и да насрочи делото,на което му било отговорено,че съдията не се съобразява с неговия график,което приема за още едно доказателство, затова, че той търси някакъв реванш, като е приел,че е налично чувство на мъст при него.

Също така е направил възражение и относно това,че със самото 5 разпореждане за насрочване на делото, при условие, че няма формиран състав, при условие че няма разпоредително заседание, еднолично съдията е започнал да събира доказателства. Аргументирал се е с това,че към този момент няма страни, няма съдебен състав,като е приел,че по този начин съдията е започнал да обслужва интересните на едната страна, на прокуратурата.

По направеното искане състава на съда,и по-специално председателя на състава е взел становище като е посочил,че след отменената присъда от Ловешки окръжен съд, по искане на Председателя на PC гр. Плевен съобразно ЗСВ, на Председателя на съдебния състав е извършена проверка от Инспектората за наличието на частен интерес при разглеждане на въпросното дело. След проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет такъв частен интерес не е констатиран. Приел,е че този факт е известен на адв. З. както и че с ЧСИ Татяна Кирилова, Председателят на съдебния състав е в развод от много години. Посочил,е че към настоящият момент Председателят на съдебния състав не питае, каквито и да било чувства към адв. З., нито към подсъдимия З., нито негативни, нито положителни, единственото чувство, което изпитва в настоящият момент е да уведоми адв. З., че изпитва единствено и само съчувствие, " след като изслушал това му искане.

Взел е становище,че по делото с разпореждането за насрочване на делото са изискани справка за съдимост на подсъдимото лице, както и в оригинал Протокол за личен обиск на подсъдимия В. Д. З.. Не са събирани, каквито и да било доказателства.

По отношение на недоумението, в което изпадат адв. З. и подсъдимия В.

З. относно това, защо наказателните общ характер дела, по които са внесени обвинителни актове от страна на РП -Плевен, се разглеждат от настоящия съдебен състав, тези две страни - адв. З. и подсъдимият В. З.,е приел,че следва да бъдат уведомени, а то е и очевидно от делото, че делата се разпределят на настоящият съдебен състав, след като други съдии от PC- Плевен са преценили, че следва да се отведат. Изразил е предположение,че това е може би и поради конфликтността на адв. З., може би по други причини.

Приел е също така,че след като не се посочват конкретни факти, които да сочат пристрастност на Председателя на съдебния състав при разглеждане на настоящото дело, с изключение на това, че е искал събиране на доказателства в разпоредително заседание намира, че няма основания за отвод 6 на Председателя на съдебния състав.