Решение № 5294 от 18.12.2017, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6088/2017
- Вид
- Решение № 5294
- Подписан
- 18.12.2017
- В сила
- 31.05.2018
- Състав
- ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 349 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 350 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 128, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 242, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1 т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 46 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, .12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6088/ 2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П.Г. срещу К.Т.И. ЕООД, *** следните обективно кумулативно съединени искове:
I./ искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 566, 10 лв., претендирана като остатък от неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2015г. до месец април 2016г.
/вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава възлизаща на 473, 29 лв. в размер на законната лихва върху всеки неизплатен остатък от нетно трудово възнаграждение, считано от деня следващ падежа - тридесето число на месеца, следващ положения труд до деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, както следва:
1./ нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 49, 77 лв. за времето от 01.02.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
2./ нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 48, 08 лв. за времето от 01.03.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
3./ нетно трудово възнаграждение за месец март 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 46, 23 лв. за времето от 01.04.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
4./ нетно трудово възнаграждение за месец април 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 44, 42 лв. за времето от 01.05.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
5./ нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 41, 92 лв. за времето от 01.06.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
6./ нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 40, 15 лв. за времето от 01.07.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
7./ нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г. в размер на 212, 77 лв. и обезщетение за забава в размер на 38, 32 лв. за времето от 01.08.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
8./ нетно трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 212, 77 лв. и обезщетение за забава в размер на 36, 48 лв. за времето от 01.09.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
9./ нетно трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 34, 70 лв. за времето от 01.10.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
10./ нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 32, 87 лв. за времето от 01.11.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
11./ нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 31, 09 лв. за времето от 01.12.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
12./ нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на 29, 25 лв. за времето от 01.01.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
13./ нетно трудово възнаграждение за месец януари 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 35, 07 лв. за времето от 01.02.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
14./ нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 32, 88 лв. за времето от 01.03.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
15./ нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на 30, 53 лв. за времето от 01.04.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
16./ нетно трудово възнаграждение за месец април 2016г. в размер на 642, 01 лв. и обезщетение за забава в размер на 66, 65 лв. за времето от 01.05.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
II/. искове с правно осн. чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 463 лв., претендирана като неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в общ размер на 60, 21 лв., както следва: 1./ сумата от 356, 15 лв. за 10 дни от 2015г. и обезщетение за забава в размер на 48, 97 лв. за периода от 01.01.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ и сумата от 106, 85 лв. за 3 дни от 2016г. и обезщетение за забава в размер на 11, 24 лв. за времето от 26.04.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ищецът П.Г. твърди, че за времето от
17.04.2014г. до 26.04.2016г. е заемал в К.Т.И. ЕООД по силата на сключен трудов договор 51/17.04.2014г. длъжността „сервизен техник” с уговорено брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., платимо до тридесето число на месеца, следващ календарния месец, през който е положен труда. На 26.04.2016г. трудовото правоотношение е прекратено.
Твърди се, че работодателят не е изплатил дължимото в пълен размер и полагащо се за положения труд нетно трудово възнаграждение за времето от месец януари 2015г. до 26.04.2016г., обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г., което обуславя и правния интерес от завеждане на осъдителни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Т.И.
ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
Не са спорни следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства, а именно, че страните са били обвързани от валидно възникнало за неопределено време трудово правоотношение по трудов договор 51/17.04.2014г. /л. 4/, по силата на което П.Г. е заемал в К.Т.И. ЕООД длъжността „сервизен техник” с уговорено брутно трудово възнаграждение от 600 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит от 0, 6 % за всяка госина трудов стаж, платимо до 30 – то число на месеца, следващ полагането на труд.
В чл. 7, т. 2 от сключения договор, е уговорено, че служителят има право да получи месечен бонус, базиращ се на постигнатите от служителя и поставени от работодателя цели, съгласно допълнително определена бонусна система.
Безспорно е, че възникналото трудово правоотношение, е прекратено със заповед 42/26.04.2016г. на работодателя, на осн. чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ /л. 57/.
За времето от сключваме на трудовия договор до момента на прекратяването му трудовото правоотношение не е изменено по съгласие на страните.
В съдебно заседание, ищецът П.Г. признава, че е получавал дължимото за положения от него труд нетно трудово възнаграждение по банкова сметка, ***.
Заявява още, но след изслушване на експерта по допуснатата ССчЕ, че по устна уговорка с работодателя е получавал бонуси през първата година от сключване на трудовия договор.
През 2015г. и 2016г. работодателят не е предоставял бонуси над получаваното възнаграждение, тъй като е бил финансово затруднен.
В хода на устните състезания ищецът П.Г. настоява да получи разликата между сумите, посочени в Образец УП 2 и полученото нетно трудово възнаграждение.
Представените от ищеца писмени документи сочат, че работодателят К.Т.И. ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала, е декларирал под страх от наказателна отговорност пред НОИ, че за посоченото време от 22.04.2014г. до 26.04.2016г. работникът П.Г. е получил нетно трудово възнаграждение, както следва: за 2014г. - 8 311, 14 лв., за 2015г. - 10 080 лв. и до месец април 2016г. - 21 940, 14 лв., която информация следва послужи за определяне пенсията за осигурителен стаж и възраст на П.Г..
Работодателят е декларирал още, че върху посочените суми са внесени всички осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1 КСО при спазване разпоредбите на чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
За невярно вписани данни виновните длъжностни лица, подписали удостоверението, носят отговорност по чл. 349 и чл.
350 КСО.
Или, ищецът настоява да получи разликата между минималния осигурителния доход, съответен на заемната длъжност за всяка година и получаваното нетно трудово възнаграждение, поставяйки знак за равенство между брутното трудово възнаграждение и осигурителния доход.
Трудово възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника за престираната от него работна сила. Съгласно чл. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от 1./ основна работна заплата определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, 2./ допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
За лицата, които се осигуряват на основание работа по трудово или приравнено на него правоотношение се определя минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии.
Това са така наречените осигурителни прагове. Целта е да се преодолее практиката на заобикаляне на задълженията относно определянето на размера на осигурителните вноски чрез формално определяне на трудовите възнаграждения, по – малки от реално заплащаните.
Минималният размер на осигурителния доход се определя, за да се гарантират постъпления на минимум от средства по осигурителните фондове и сравнително приемлив абсолютен размер на осигурителните плащания.
Минималният осигурителен праг за кода
4637 на икономическата дейност, осъществявана от ответното дружество – търговия на едро на кафе е бил 840 лв., а от 01.01.2016г. на 910 лв., съобразно изготвеното заключение по съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/.
От заключението на допуснатата и оспорена от ищеца съдебно – счетоводна експертиза се установява, че работодателят е начислявал осигурителни вноски върху минималния осигурителен праг, удържайки ги от брутното трудово възнаграждение на служителя.
Доколкото работодателят не е предоставил доказателства установяващи заплащането на осигурителни вноски и ДОД, то експертът не е в състояние да отговори на въпроса дали те са реално заплатени. Отговорът на този въпрос е ирелевантен при определяне пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Или, въз основа на изложеното следва да се направен извод, че размерът на брутното трудово възнаграждение не е равен на този на минималния осигурителен доход.
Работодателят дължи на работника брутното или нетното трудово възнаграждение за положения труд в размера, уговорен в трудовия договор, а заплащането му съставлява изпълнение на задължение, произтичащото от трудовото правоотношение.
Осигурителят по смисъла на чл. 5, ал.
1 КСО е задължен по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, с което същият изпълнява публичноправните си задължения към Държавата. За неизпълнение на тези задължения виновните лица се наказват с глоба.
Разпечатката съдържа 60 от 301 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e922a1f-a279-4304-aff3-826dc02777f3