Решение № 954 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502965 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261558 от 9 май 2022г. по гр. д. № 12790/2018г., Софийски градски съд, ГО, 21 състав е осъдил Народното събрание на Република България да заплати на Д. Б., гражданин на Кралство Нидерландия сумата от 117 349,80 лева (сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки) - обезщетение за имуществени вреди, настъпили при отнемане в полза на държавата на сумата от 60 000 евро, вследствие неизпълнение на задължението на Народното събрание за привеждане на санкцията на чл. 251 ал. 2 (отм.) от НК в съответствие с изискването за съразмерност по чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в частта му, в която е предявен срещу Република България чрез министъра на финансите и Районен съд Сливница; осъдил ищеца да заплати на ответника Република България чрез министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Д. Б. срещу решението по гр. д. № 12790/2018г. на СГС, ГО, 21 състав, с което предявеният от него иск срещу РС – Сливница е отхвърлен. С доводи, че решението в тази част е неправилно, иска отмяната му и уважаване на иска и срещу посочения ответник, който иска да бъде осъден солидарно с ответника Народното събрание.

Ответникът НС от своя страна е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която, изводимо от оплакванията и исканията към съда, е осъден да заплати на ищеца търсената сума като обезщетение. С доводи, че решението е недопустимо като постановено спрямо нелегитимиран ответник, а евентуално неправилно поради липса на анализ на предпоставките от фактическия състав на търсената отговорност и като резултат нарушение на материалния закон, иска съответна на изтъкнатия порок на решението защита срещу него.

РС – Сливница е оспорил въззивната жалба на ищеца.

Прокуратурата в открито заседание заема становище, че жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на ответника е основателна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по НОХД № 246/2014г. на РС Сливница по силата на споразумение по реда на глава XXIX от НПК, одобрено с определение от 22.04.2014г., ищецът се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за срок от 3 години, като иззетата с протокол за оглед сума от 60 000 евро е отнета в полза на държавата на основание чл. 251 ал. 2 (отм.) НК. Съдът е приел още, че в РБ санкцията за недеклариране на пренесена през границата парична сума е предвидена в Наказателния кодекс и компетентният орган, който е задължен да я приведе в съответствие с чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005г., е Народното събрание. Поради това съдът намерил, че настъпилата при прилагане на санкциите имуществена вреда за ищеца е вследствие неправомерно бездействие на ответника Народно събрание, поради което и този държавен орган е задължен да обезщети ищеца за причинените му имуществени вреди. СГС е приел и, че искът, предявен срещу РС - Сливница, е неоснователен, тъй като ищецът доброволно е подписал споразумението, 2 одобрено от съда, и правилността на съдебен акт на наказателен съд не подлежи на преценка от гражданския съд, отделно нормата на чл. 9 от Регламента няма пряко действие. Искът срещу държавата е отхвърлен поради липса на материалноправна легитимация при действия или бездействия на отделни държавни органи.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за неправилно в тези части.

Пред първоинстанционния съд е предявен на 01.10.2018г. (по пощата) иск по чл. 4, § 3 ДЕС вр. § 6 ЗИДЗОДОВ (обн. - ДВ, бр. 94 о т 2019г.) за заплащане на обезщетение на имуществените вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателна и законодателна дейност в размер на 117 349, 80 лв. - левовата равностойност на сумата 60 000 евро, отнета от ищеца като санкция за недеклариране, като се поддържа нарушение на Регламент /ЕО /1889/2005 на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Твърди се, че на 21.04.2014г. при преминаване през Митническия пункт Калотина ищецът не декларирал сума от 60 000 евро. За деянието било образувано досъдебно производство и той бил задържан. РС - Сливница одобрил с определение № 77 от 22.04.2014 г. по НОХД № 246/2014 г. споразумение, с коетоа му било наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 години изпитателен срок, а на основание чл. 251 ал. 2 НК недекларираната сума, предмет на престъплението, била отнета в полза на РБ.

Ищецът твърди, че споразумението, включващо отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, е било одобрено от състав на ответника РС Сливница в противоречие на правото на Европейския съюз - чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005г. на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г., предоставящ защита от несъразмерни и изключително тежки санкции в случай на пропуск да бъде декларирана сума при преминаване през граница.

Съдът на Европейския съюз по дело № С - 707/2017г. по преюдициално запитване на РС – Свиленград е посочил в определението си, че не се допуска национална правна уредба, която за неизпълнение на задължение за деклариране по чл. 3 от Регламента предвижда от една страна отнемане на 3 недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна наказание лишаване от свобода или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, т.е. санкцията е несъразмерно тежка и при прилагане на санкции следва да се прилага принципа на пропорционалност. Искането към съда е да осъди солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата 117 349,80 лв., причинени имуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на ЕС от РС-Сливница и НС на РБ. Ищецът твърди, че ответникът е бездействал да приведе законодателството в „непротиворечие със законодателството на ЕС“, а РС е одобрил споразумение, в противоречие с ПЕС, като е постановил отнемане в полза на държавата на недекларирани средства.

Ответникът НС е упражнил на първо място процесуална защита срещу иска с доводи за недопустимост на иска, предявен срещу него, основани на факта, че не е нито административен или правораздавателен орган, нито е допустимо участието му наред с държавата. Счита за недопустимо съдът да осъществява контрол върху влязъл в сила съдебен акт по наказателно производство. По същество е оспорил иска като неоснователен поради липса на допуснато нарушение на ПЕС, евентуално на съществено такова, при одобряване на споразумението, прието от ищеца, и при прилагане на чл. 251, ал. 2 НК. Евентуално е възразил, че няма пряка причинно – следствена връзка между нарушението и вредите, доколкото евентуално те са пряка последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на НС, като съдът е бил длъжен да приложи общностната норма, а при съмнения относно тълкуването й – да отправи преюдициално запитване. Отделно от това поддържа, че ищецът доброволно се е споразумял предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, а собствеността върху отнетата на сума не е и установена.

Ответникът РС - Сливница е оспорил също допустимостта на иска, но на този, предявен срещу съда, поради липса на изрична законова регламентация за субституция и участието на самата държава в процеса, а по същество е оспорил иска като неоснователен. Счита, че евентуално е налице нарушение чрез бездействие от законодателния орган, който не е отменил нормата на чл. 251, ал. 2 НК и не е определил подходящи санкции и мерки, съобразени с принципа на ефективност и съразмерност. Поддържа още, че 4 към датата на одобряване на споразумението не е съществувала практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларирана сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Едва на 30.01.2019г. според този ответник е било постановено определение на СЕС по дела С – 335/2018 и С – 336/2018, с което посоченото нарушение било прието. Счита, че би следвало да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание на Република България в качеството му на законодател, тъй като не е синхронизирал вътрешното право с това на ЕС, към който е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС. Поради това е обобщено, че РС – Сливница не е извършил достатъчно съществено нарушение на ПЕС.

Прокуратурата е оспорила иска като неоснователен.

Спорът пред въззивния съд е пренесен само по отношение на ответниците РС – Сливница и НС, а по отношение на държавата решението, с което искът е бил отхвърлен, е влязло в сила като необжалвано. Ето защо, понастоящем не стои на разглеждане въпросът допустимо ли е участието като главни страни в производството за обезщетение за вреди, причинени от органи на държавата, както на държавата, така и на процесуалните й субституенти, доколкото действията/бездействията на държавния орган се явяват действия на самата държава и за държавния орган не възниква самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да съществува едновременно с отговорността на държавата за същите вреди, която е обвързана от силата на пресъдено нещо при участие в процеса на нейн процесуален субституент, въпреки че тя не става страна по делото. Държавата участва в съдебните производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ (каквато на практика е и търсената в случая отговорност, макар нормата на чл. 2в да е приета по-късно от предявяването на иска) чрез процесуален субституент-органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Всеки орган, допуснал нарушение на общностното право, принципно е легитимиран да участва в процеса за обезщетяване на вреди на субституент на държавата. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един 5 и същи правен субект-държавата.

Изхождайки от посочената рамка на спора, останал висящ по отношение на двама от ответниците, и за да се произнесе по съществото на спора, съобразно оплакванията в жалбите и в приложение на императивните норми на материалния закон, регулиращи спорното правоотношение, и въз основа на обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), САС взе предвид, че спор по фактите, касаещи приключилото наказателно производство, по делото не е имало.

Безспорно е, че със споразумение (чл. 382 – 383 НПК ), с последиците на влязла в сила присъда, отразено в съдебен протокол № 77 от 22.04.2014г. по НОХД № 246/2014г. на РС-Сливница, одобрено от съда, ищецът Д. Б. се признал за виновен в това, че на 21.04.2014г. на Митнически пункт Калотина е нарушил разпоредбите на: чл.11а, ал.1, чл.11а, ал. 5, чл. 14г от Валутния закон, както и разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н- 1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон (загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2007г., в сила от 15.06.2007г.), като не е декларирал писмено при внос от Република Сърбия в Република България пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на внасяната от него валута в наличност, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от 60 000 евро, с левова равностойност 117 349, 80 лв. - престъпление по чл.