Решение № 1913 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1913 гр. Пловдив, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330206573 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3783376 издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Б. Г. К. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата, допълнителни мотиви към нея и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ, моли за неговата отмяна и претендира разноски. Сочи, че: в ЕФ не се съдържа описание на допуснатото нарушение, което представлявало порок по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 42 и 57 ЗАНН; в ЕФ не било надлежно индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, доколкото адрес „Пазарджишко шосе“ № 120 не съществувал; в ЕФ липсвало надлежно описание дали е нарушено общото ограничение на скоростта или такова въведено с пътен знак В26; снимката на АТСС не отговаряла на изискванията на закона, доколкото на нея липсвали дата и час и не установявала къде точно е разположено АТСС;

1 били налице много дела, по които наказващия орган прилагал по преписките една и съща снимка, което било доказателство, че снимката не отговаряла на действителното място на разполагане на АТСС във всеки конкретен случай; законоустановения толеранс -3 % бил приспаднат по неясен начин.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения по делото списък с намерени фишове се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на дата 20.09.2021г., жалбата е входирана на 23.09.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.

189, ал.8 ЗДвП се явява спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 06.07.2020 г. в 08:20 часа, в гр.Пловдив, бул. Пазарджишко шосе 120, посока изток, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 %, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 100 км/ч. и наказуемо превишение 50 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Б. Г. К. .

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение № 0306601, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения 2 с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.

-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на 3

Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Противно на изложеното в жалбата, изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в ЕФ.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 103 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,09 км/час. След приспадане на толеранса се получава 99, 91 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради изложеното, получената скорост от 99, 91 км/час следва да се закръгли до най-близкото число, а именно 100 км/час, като именно тази скорост е посочена в ЕФ.

В този изричен смисъл са и указанията на Икономическата комисия на 4

Е С , според които при измерване на скорост, резултата се закръгля до най-близкото цяло число.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта о т 99, 91 км/час. да не се закръгли към най-близкото число- 100 км/час, а към по-благоприятното за дееца-99 км/час, то отново не би се достигнало до различни изводи, доколкото наказуемото превишение вместо 50 км/час би се явило 49 км/час и отново би било над 40 км/час, но не би било над 50 км/час, като приложимата санкционна норма би била отново чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, тоест и в този случай ЕФ ще следва да бъде потвърден.

Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че при разминавания в приложение на законоустановения толеранс ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл са и указанията на ТР 8/2021 на ВАС , според което районният съд има право да приложи закон за същото еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото административно обвинение.

Същевременно приемането на по-ниска наказуема скорост- 99 км/час вместо 100 км/час и по-ниско наказуемо превишение 49 км/час вместо 50 км/час при положение, че се запазват непроменени нарушената норма-чл.

21 ЗДвП и санкционната норма- 182, ал.1, т.5 ЗДвП представлява типичен случай на закон за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част.

Така изрично Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

За пълнота на изложението следва да се обсъди и възражението, което макар да не е направено по настоящото дело, е служебно известно, че се прави от защитника по делата с негово участие, а именно, че доколкото на 5 снимката се забелязвало и друго МПС (движещо се в обратната посока и чийто номер изобщо не се забелязва), не било установено по несъмнен начин, че в близост до заснетия автомобил нямало и друг и в този смисъл не било установено по несъмнен начин, че отчетената наказуема скорост е именно на процесното МПС.

Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип използваното АТСС използва лазерен радар с функция за автоматично разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в реално време.

Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 /л.30 от съдебното производство/ при издаването на ЕФ автоматично разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

Поради гореизложеното по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно от посочения в ЕФ автомобил, чийто номер съвпада с този който се вижда на снимковия материал и който е разпознат автоматично от системата и автоматично зареден в бланката на ЕФ.

Предвид механизма на функциониране на АТСС –с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна.

В този изричен смисъл и Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив Нещо повече предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр.

6

Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.