Решение № 542 от 19.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Перник, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20261720105267 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.Х.Х. дължи на ищцовото дружество сумата в размер н а 250,81 лева – главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.02.25 г. до 01.03.25 г., за обект с аб. № *************, находящ се на адрес **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на до окончателното изплащане на вземането, както и 16,16 лева –мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до 30.10.25 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4412/25 г. Районен съд-Враца.

Ищецът твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, свързано с доставката на електрическа енергия до имот с адрес ************ и аб. № *************. Излага се, че ищецът доставял електрическа енергия за процесния период и имот, за което са издадена една фактура. След изтичането на срока за заплащане на стойността на услугата, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но тъй като същата не е влязла в сила, се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна Н.Х.Х., в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по изложени подробно съображения. Оспорва да е клиент 1 на дружеството за този обект, тъй като не е носител на правото на собственост или друго вещно право върху него. Посочва, че е собственик на имот, находящ се в ************, който е съвсем отделен имот и за него всички суми за консумирана ел. енергия са заплатени. Подчертава, че в представената от ищеца фактура като получател е посочено друго лице- Г.В.А., а в справката за потребление А.Г.В., като и на двете места непонятно защо като адрес за кореспонденция е посочен този на ответника на ********************. Оспорва се и количеството и стойността на потребената ел. енергия. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на електрическа енергия, сключен с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): облигационно правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, изпълнението на задължението за реално доставяне и точно отчитане на консумираната ел. енергия за процесния период, както и нейната стойност. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размерът на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца "ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД е предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.

С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното 2 нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.

Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент", както се посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

Във връзка с твърдяното качество „потребител“ на ел.енергия ищецът не е ангажирал никакви доказателства, въпреки разпределената му доказателствена тежест и изричното му указание, че не сочи доказателства за този факт. Дори в представените фактура и извлечение е посочено като задължено лице - трето лице, различно от ответника. Единствено адреса, посочен за кореспонденция, по данни на ответника съвпада с адрес, за който той твърди да притежава право на собственост върху обект.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е установено пълно и главно, съществуването на твърдяното правоотношение между страните през процесния период.

Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено съществуването на твърдяното правоотношение между страните, поради което предявените искове се явяват недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, без да се анализира наличието на реално доставена електрическа енергия и нейната стойност, като следваща предпоставка за възникване на вземанията.

С оглед датата на постановяване на решението и в съответствие с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се преобразуват в евро.

По разноските:

При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответникът, но същият не претендира и не е сторил такива.

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ като н е о с н о в а т е л н и предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ВАРНА ТАУЪРС КУЛА Г, срещу Н.Х.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес ********************, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, съществува изискуемо вземане срещу Н.Х.Х., за сумата в размер на 128,24 евро, с левова равностойност 250,81 лева, – главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.02.25 г. до 01.03.25 г., за обект с аб. № *************, находящ се на адрес ********************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8,26 евро, с левова равностойност 16,16 лева –мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до 30.10.25 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4412/25 г. Районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4