Решение № 18738 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18738 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110150706 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ....., ЕИК ......, срещу С. Б. Г. (с предходно име С. Б. .......), ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, както и чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот в ....., е потребил, но не е заплатил топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение. Поддържа, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1915/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Претендира се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 376,96 лева (192,74 евро) главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 70,65 лева (36,12 евро) мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 09.07.2025 г., сумата от 31,77 лева (16,17 евро) главница за услугата дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г., както и сумата от 8,05 лева (4,61 евро) мораторна лихва върху нея за периода от 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г. Претендират се и разноски.

Ответникът С. Б. Г., чрез назначения по делото особен представител адв. Р. А., оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва се качеството на ответника като собственик и ползвател на процесния имот, както и реалното доставяне и потребление на претендираните количества топлинна енергия.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ....., редовно уведомено, не изпраща 1 представител и не взема становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключенията на съдебно-техническите експертизи и съдебносчетоводната експертиза, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното по делото и прието като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Столична община, ответницата С. Б. Г. е едно и също лице със С. Б. ......., посочена в нотариално приравнения договор за покупкопродажба на жилище № 185 от 30.12.1983 г. (по реда на чл. 117 от ЗТСУ). С този договор на ответницата е продадено новопостроено жилище с тогаваштен адрес .......... Въз основа на официално удостоверение за идентичност от Столична община (район „.........“), процесният блок 325 (в който се намира апартамент № 60, вх. В) е идентичен с бившия блок 25-30. По силата на закона (чл. 117, ал. 4 от ЗТСУ /отм./) и установеното право на собственост, ответницата притежава качеството на собственик на топлоснабдения имот и съответно е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Между ищцовото дружество и клиентите в етажната собственост съществува облигационна връзка, възникнала при условията на публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия на ....., одобрени от КЕВР. Доставката на топлинна енергия до абонатната станция на сградата се установява от отчетите на общия топломер, чиято техническа изправност и метрологична годност са установени от заключенията на съдебно-техническата експертиза. Разпределението на топлинната енергия в сградата е извършено от фирмата за дялово разпределение ..... въз основа на сключен договор с етажната собственост и в съответствие с изискванията на Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЧЕ), изготвено от вещото лице А. Н., за процесния период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. по партидата на ответника (аб. № 149602) са начислени прогнозни суми за топлинна енергия в размер на 328,27 лева, като с надлежно въведените годишни изравнителни сметки задължението е увеличено с 48,68 лева, при което общата дължима главница за топлинна енергия възлиза на 376,95 лева (192,73 евро). Начислените суми за услугата дялово разпределение за периода от май 2022 г. до април 2024 г. възлизат на общо 31,77 лева (16,17 евро). По делото няма доказателства тези суми да са заплатени от ответника, което е в тежест за доказване - нему.

По делото са изготвени основна съдебно-техническа експертиза (от вещото лице инж. Т. К., приета с протокол от 05.03.2026 г.) и допълнителна СТЕ (приета с протокол от 30.04.2026 г.), съобразени с уточнения и поправен от ищеца исков период (от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлинната енергия и м. май 2022 г. – м. април 2024 г. за дяловото разпределение):

Вещото лице установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване. Общият топломер в абонатната станция е от търговски тип, преминал е задължителните метрологични проверки и е бил технически изправен през целия процесeн период (отчетите се доказват с протоколи и свидетелства за годност от акредитирани лаборатории като ........“).

2

Ежемесечно от отчетената енергия от общия топломер правилно и законосъобразно са отчислявани технологични разходи (загуби в АС) за сметка на топлопреносното предприятие (.....), съгласно чл. 58 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия в сградата етажна собственост (СЕС) е извършено от фирмата за дялово разпределение ...... Тъй като ответницата няма монтирани индивидуални отоплителни тела или същите не се ползват за отопление и БГВ (имотът е с нулево потребление по уредите за пряко отопление), консумацията е формирана изцяло от енергията за сградна инсталация. Вещото лице е извършило проверка по формулите и методиката от Приложение към чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването и е установило, че количеството топлинна енергия за сградна инсталация е правилно разпределено пропорционално на отопляемия обем на имота (157 куб. м) спрямо общия отопляем обем на сградата (3630 куб. м). Изготвените от ..... годишни изравнителни сметки за отоплителните сезони (05.2022 г. – 04.2023 г. и 05.2023 г. – 04.2024 г.) водят до резултат за доплащане (увеличение) в общ размер на 48,68 лева (24,89 евро) с ДДС, което правилно е отразено в счетоводството на ищеца.

Съгласно чл. 139, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), клиентите на топлинна енергия в сграда етажна собственост са длъжни да монтират средства за дялово разпределение и да сключат договор с лице (търговец), вписано в публичния регистър на Министерството на енергетиката, за извършване на услугата дялово разпределение.

Взаимоотношенията между топлопреносното дружество и клиентите относно услугата „дялово разпределение“ се уреждат от Общите условия (ОУ). Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ на ....., клиентите дължат заплащане на стойността на услугата дялово разпределение, формирана от цена за обслужване на партидата и цена за отчитане на уредите, извършвана от избрания от етажната собственост търговец (.....).

Доколкото по делото безспорно се установи, че в сградата е въведена законна система за дялово разпределение, избрано е търговско дружество (.....) по реда на ЗУЕС и ЗЕ, услугата е реално предоставена и остойностена от вещото лице (в размер на 31,77 лв. главница за процесния период), то искът за заплащане на услугата дялово разпределение е напълно основателен и доказан.

Ищцовото дружество претендира законна лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, считано от дати, предхождащи подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК (съответно за периодите от 15.08.2023 г. и 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г.).

По делото не са ангажирани доказателства за връчване на писмена покана до длъжника, с която същият да е бил поканен да изпълни паричното си задължение преди подаване на заявлението в занаятното производство.

Съгласно чл. 33 от Общите условия на ....., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и изравнителните сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съответно след издаване на съответната обща фактура. Поради това падежът на всяко отделно месечно задължение или изравнителна сума 3 настъпва автоматично след изтичането на този 45-дневен нормативно уговорен срок, без да е необходимо отправянето на отделна извънсъдебна покана (приложение на чл. 69, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – щом е определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му).

Тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило мораторните лихви именно след изтичането на падежите по фактурите и общите изравнителни сметки за съответните периоди, а не от момента на връчване на покана (тъй като законът и ОУ обвързват настъпването на забавата с изтичането на 45-дневния срок от издаването/отчетния период), претенциите за лихви в размер на 70,65 лв. е изцяло законосъобразна и се дължат на основание чл. 86 от ЗЗД.

Тъй като за сумите за дялово разпределение липсва фиксиран срок за изпълнение по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, задължението за тяхното заплащане става изискуемо само след отправяне на писмена покана до длъжника. Доколкото по делото няма доказателства за връчване на покана преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, длъжникът изпада в забава за сумите за дялово разпределение едва от датата на подаване на заявлението (21.07.2025 г.). Поради това акцесорната претенция за мораторна лихва върху услугата дялово разпределение за периода преди това (от 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г.) е неоснователна и подлежи на отхвърляне, за разлика от лихвата за топлинна енергия, за която 45-дневният срок по Общите условия служи за падеж.

Ответницата е инвокирала своевременно с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност. Тъй като задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение представляват периодични плащания (задължения с падеж през предварително определени интервали от време от единен правопораждащ факт – договор за доставка), за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за които приложимият погасителен давностен срок е три години. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред районния съд на 21.07.2025 г. Тъй като тригодишният давностен срок назад изключва вземания с изискуемост/падеж, настъпил преди 21.07.2022 г., съдът констатира следното: За топлинната енергия (период 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г.) падежите на първите фактури настъпват през месец септември 2022 г. (след 21.07.2022 г.), поради което няма погасени по давност суми за ТЕ.За услугата дялово разпределение (претендирана от май 2022 г.), месечните задължения за май 2022 г. и юни 2022 г. са с падежи съответно през юли и август 2022 г. Поради изтекла погасителна давност възражението е основателно за сумата по фактура от 31.05.2022 г. за дялово разпределение в размер на 1,08 лв. (0,55 евро), поради което искът за ДР в тази част следва да бъде отхвърлен.

За топлинната енергия лихвата се дължи от изтичането на 45-дневния падежен срок по чл.

33 от ОУ без да е необходима покана, поради което искът за лихва ТЕ в размер на 70,65 лв. е изцяло основателен.

За услугата дялово разпределение (ДР), доколкото в Общите условия липсва фиксиран 4 падеж, забавата за начисляване на мораторна лихва настъпва едва с отправянето на покана, каквато по делото не е връчвана преди заповедното производство. Поради това претенцията за мораторна лихва за предходния период (от 16.07.2022 г. до 09.07.2025 г.) в размер на 8,05 лв. (4,61 евро) е неоснователна и подляжи на отхвърляне, а същата се покрива от законната лихва от датата на заявлението (21.07.2025 г.).