Решение № 2228 от 06.11.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2228 гр. Пловдив, 06.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2486 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът П.С.Г., с ЕГН **********, с адрес посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат С.П., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяна по съдебен ред на Електронен фиш (ЕФ) серия К № 1141798, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 2972/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Исковата претенция се основава на факта, че на П.С.Г. е издаден ЕФ серия К № 1141798 от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Г. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Електронният фиш е обжалван от ищеца и е отменен с влязло в сила Решение № 1375/19.07.2019 г. постановено по АНД № 2972 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Пловдив. Пред съдебната инстанция по посоченото дело П.С.Г. е представляван от адвокат С.Ж.П., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г., като лицето е заплатило в брой уговореното в договора от 05.04.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С действията на своите служители по издаване на порочният ЕФ ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния ЕФ. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът ОД на МВР гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П.в писмен отговор на исковата молба, счита на първо място иска за недопустим като твърденията в тази насока се свеждат до обстоятелството, че адвокатската защита по АНД не е задължителна, а зависи от волята на ищеца по делото, като възмездният елемент в договорните отношения с адвоката му и размерът на евентуално уговореното адвокатско възнаграждение са проява на диспозитивната дискреция на правомощия, респ. на неговия личен волеви избор. В условията на алтернативност, счита иска за неоснователен и недоказан като оспорва същия изцяло както по основание така и по размер. Счита последния за завишен и несъобразен с конкретния случай, в противоречие с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика и в тази връзка моли при евентуално уважаване на иска размерът на претендираното обезщетение да бъде намален до справедлив размер. Направено е възражение за наличие на основанията на чл. 5 ал. 1, алтернативно на ал. 2 от ЗОДОВ, в чиито хипотези обезщетение не се дължи или то се намалява. Сочи се, че твърдените вреди не са причинени виновно, както и че не е налице пряка причинна връзка между издаденото, впоследствие отменено наказателно постановление и претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство. Прави се и едно напълно неясно възражение, а именно „… възражение при евентуално отхвърляне на настоящата жалба за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения или … до размера на минималното възнаграждение по горната наредба.“ В този смисъл се иска да бъде отхвърлено изцяло претендираното обезщетение, като се отчете виновното поведение на ищеца за започване на наказателното производство, или претендираното обезщетение да бъде намалено съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и т.н. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна.

Пловдивският Административен Съд

– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на 28.01.2016 г. в 12:56 часа в с. Паничери, ул.“Георги Димитров“ № 88, посока на движение от с. Паничери към с. Старо Железаре, Г. управлявал МПС „ПЕЖО 206“ с рег. № ***, със скорост от 76 км/ч, след отчетен толеранс от 3 км/ч, което представлявало превишение от 26 км/ч над разрешената за движение скорост 50 км/ч., с което е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение е съставен ЕФ серия К № 1141798 от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Г. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посоченият ЕФ е обжалван от П.С.Г., за което е образувано АНД № 2972 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1375/19.07.2019 г., влязло в законна сила 10.08.2019 г., с което процесният ЕФ е отменен изцяло. Пред районния съд П.С.Г. е представляван от адвокат С.Ж.П., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г., като лицето е заплатило в брой уговореното в договора от 05.04.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.

1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл.

203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.

1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.