Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260104 от 07.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13540/2019
Вид
Решение № 260104
Подписан
07.01.2021
В сила
07.01.2021
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: виолета йовчева

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13540 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.08.2019г., постановено по гр. дело № 57124/2018г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК от ЗАД “Д.: Ж.И З.” АД срещу И.Г.Н. обективно кумулативно съединените искове, както следва: иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 3 445 лева, представляващо застрахователно обезщетение по щета № РС08-000900/2017-01, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, ведно с ликвидационни разходи, сторени за определянето му, за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност била застрахована от ищеца и който управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 173, 21 лева – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 06.07.2017г. до 02.01.2018г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.Г.Н.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи. Счита, че предявеният иск е неоснователен поради обстоятелството, че от събраните по делото доказателства било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била 0, 5 промила. Поради тази причина на водача на автомобила не била наложена санкция за нарушение на правилата за движение в ЗДвП, свързани със забраната за употреба на алкохол. В жалбата са развити съображения, че основателността на претенцията е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 500, ал. 1 от КЗ, включително и обстоятелството, че при настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Тази предпоставка в случая обаче не била установена. Поддържат се доводи, че в разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохол в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. Според жалбоподателя допустимата по закон норма била 0, 5 промила. В случая по делото било установено, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 5 промила, поради което се поддържа, че не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажирана на регресната му отговорност спрямо застрахователя. Независимо от изложеното, първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата ЗАД “Д.: Ж.И З.” АД изразява становище за неоснователност на същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на правилата за доказателствена тежест.

Развити са съображения, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.

5, ал. 3 от ЗДвП в редакцията, действала към датата на ПТП – 17.12.2016г., съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява същото под въздействие на алкохол. Следователно, законът не е определил допустима долна граница на концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС, поради което всички доводи на жалбоподателя в този смисъл били неоснователни.

Освен това, обръща се внимание и на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съобразно което към момента на настъпване на ПТП, ответникът се е намирал в процес на елиминация, т.е. количеството алкохол в кръвта му с напредването на времето намалява. Въззиваемото дружество приема за правилни изводите на СРС, че към момента на ПТП – 23, 40 часа, концентрацията на алкохол в кръвта на лицето е била най-голяма – 0, 95 промила; към момента на изследване с дрегер – 23, 50 часа, тя е била по-ниска, а именно – 0, 68 промила и към момента на вземане на кръв за изследване – 02, 35 часа, тя е била най-ниска, а именно – 0, 5 промила. Следователно, дори и да се приеме за основателно тълкуването на въззивника относно това дали е налице абсолютна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, или забраната е въведена с долна граница от 0, 5 промила, застрахователното дружество счита, че предявеното регресно вземане е установено по основание и размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1у предл. 1-во от КЗ.

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че фактическият състав на съдебно предявеното вземане е доказан по основание. Подробни съображения са изложени относно приложимата редакция на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е посочено, че към датата на ПТП – 17.12.2016г., редакцията на разпоредбата е въвеждала абсолютна забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, като за ангажиране на регресната отговорност на застрахователя било без значение обстоятелството дали на същия е наложено административно наказание за нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Дори и тази теза да не се приеме, първоинстанционният съд е изложил мотиви и за определяне на конкретния размер на концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на настъпване на ПТП. Кредитирал е заключението на съдебно-медицинската експертиза, съобразно което към момента на настъпване на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта била най-висока – 0, 95 промила, и е намалявала с течение на времето, до ниво на 0, 5 промила при извършване на кръвното изследване. Въз основа на приобщените по делото доказателства, неоспорени от страните, съдът е приел за установени и останалите елементи от фактическия състав на съдебно-предявеното вземане, а именно съществуването на валидно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между страните по делото; настъпването на вреди върху имуществото на трето лице, причинени от ответника с виновно противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по ЗДвП; размер на вредите, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и изплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в полза на увреденото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 17.12.2016г., около 23, 40 часа, в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС „Мерцедес ЦЛК 230 компресор” с рег. № *****, собственост на И.Г.Н. и управляван от същия, и лек автомобил „Ягуар”, с рег. № *****, собственост на Р.Л.П., както и съществуването на валиден договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите между ищеца и ответника, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП. Не е спорен и механизмът и причините за настъпване на застрахователно събитие, които са установени от неоспореното заключение на автотехническата експертиза и протоколът за ПТП, а именно - извършване на противоправно деяние от страна на ответника, изразяващо се в управление на МПС в нарушение на правилата за движение, установени в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, водачът е изгубил контрол над управлението на автомобила и реализирал пътно-транспортно произшествие в няколко паркирани автомобили, един от които е МПС “Ягуар”, с рег. № *****. Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че след заведена при ищеца щета, била изплатена на “ДЗИ – Общо Застрохаване” ЕАД регресна претенция във връзка с изплатено от последното дружество застрахователно обезщетение по сключена застраховка “Каско” на увреденото лице в размер на 3 445 лева.

Основният спорен въпрос в производството е това какво е количеството на концентрация на алкохол в кръвта, при което в закона е предвидена забрана за управлението на моторното превозно средство /МПС/ и при което възниква регресното право за платилия застраховател в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. Настоящият съдебен състав приема следното:

Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право срещу застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от закона - умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на увреденото трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по застраховката "Гражданска отговорност” възниква законовото задължение на застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето, което е било под застрахователната му закрила, на платено от него застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност” (ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП застрахованият е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. Т.е., на основанията, изрично предвидени в закона /посочени по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл.

74 от ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, съответно – по чл. 432 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване на застрахователното събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради употреба на алкохол или упойващо средство, или управление на МПС без свидетелство за правоуправление.