Решение № 3061 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3061 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110213802 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба от името на А. Е. К. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 228зз 1181/ 10.09.2024 г., издадена от инспектор Т. Г. Б. - полицейски орган при 04 РУ СДВР .

В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен акт .

Излагат се доводи за наличие на основания за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви , представляваща нарушение на установената форма , съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби , несъответствие с целта на закона.

Конкретно с жалбата по същество се поддържат възражения в следния смисъл :

В противоречие на закона и изискванията на правото на ЕС 1 полицейските служители са отказали да предоставят на задържаното лице информация за основанията за задържането , единствено е било указано лаконичното основание, вписано като фактическо и правно основание за издаване на заповедта за задържане - установяване на съпричастност с ДП 1726/2024 г във връзка с чл. 216 ал. 1 от НК.

Според изискванията на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство данните , които представляват необходима информация относно основанието за задържане - мястото, начина на извършване на престъплението, конкретното участие на лицето, правна квалификация - следва да се предоставят незабавно при задържане .

Необходимо е фактическите и правни основания да описват релевантните факти, свързани с престъплението, в извършването на което лицето е заподозряно и правна квалификация, които да позволят на лицето или неговия адвокат да разбере основанията за задържането и съответно да оспори ефективно законосъобразността на акта. Липсата на достатъчно информация относно основанията за задържането представлява липса на мотиви - нарушение по чл. 146 т. 2 от АПК и произволно задържане - нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС .

При издаването на атакуваната заповед реално е ограничено правото на участие в производството и съществено е засегнато правото на защита поради липсата на предоставен достъп до информация за основанието на задържането - нарушение на член 6 параграф 2 и член 8 параграф 1 от Директива 2012/13ЕС и член 5 точка 1 буква с) от КЗПЧОС .

В този смисъл са указанията в Решение на СЕС от 25 май 2023 година по дело С-608/21 относно чл. 6 и чл. 7 от Директива 2012/13 ЕС .

Отказът за предоставяне на необходимата информация представлява нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на атакувания административен акт .

Според практиката по

2 приложението на чл. 146 т. 3 от АПК нарушението е съществено , когато е довело до реално ограничаване правото на участие в производството и поради това на правото на защита .

Поддържа се и липса на фактическо основание за задържане по чл. 74 ал.2 т. ЗМВР

- с мотиви от Решението от 24 юни 2014 н а Европейския съд по правата на човека по делото - Петков и

Профиров срещу България.

81 ГПК.

Претендира се и присъждането на разноски по реда на чл.

Ответникът Т. Г. Б. - полицейски орган при 04 РУ СДВР се представлява от юрисконсулт.

Представителят оспорва изцяло основателността на жалбата с писмени бележки , представени в съдебно заседание . Поддържат се съображения в следния смисъл :

Жалбоподателят е задържан на основание чл.72 ал.1 т. 7 от ЗМВР от полицейски орган при ОСПС- СДВР в изпълнение на правомощията му.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая е предприето с цел

- установяване на съпричастност към престъпление по чл. 216 НК .

При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР законът не изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на извършеното деяние, достатъчно е да посочи основанието , на което се задържа лицето и в достатъчна степен фактическите основания, обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени фактическите и правните основания за това.

Посочването на тези обстоятелства представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното издаване на акта. В адм. акт изрично е записано, че задържането е във връзка с посочено досъдебно производство . С това оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено 3 правото му на лична свобода. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление или нарушение . Тя може да се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки и други документи . В този смисъл Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/ 76 г., Пленум на ВС; Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. ОСГК ;

Тълкувателно решение № 4 / 2004 г. на ОС на ВАС ;

Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да обосновават само предположение за извършено неправомерно престъпно деяние , а не категоричен извод за извършването на такова. Не е необходимо да са събрани и достатъчно данни за образуване на наказателно производство и повдигане на обвинение . Достатъчно са само данни, които да сочат за безпристрастен наблюдател , че задържаният може да е извършил престъплението - Решение на Европейския съд по правата на човека по делото - Петков и Профиров срещу България.

В приложените материали по образуваното наказателно производство има достатъчно данни ,сочещи, в съответствие практиката на ЕСПЧ по чл. 5 КЗПЧОС , на необходимост от задържането на лицето в защита на надделяващ обществен интерес.

В случая, посредством представените по делото доказателства, се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя , конкретни данни, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че лицето е съпричастно към разследваното престъпление .

Няма несъответствие и с целта на закона, което да нарушава принципа за съразмерност съобразно чл. 6 от АПК . Прилагането на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и съобразно обстоятелствата е пропорционална. Задържането е било оправдано от гледна точка на съразмерност на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4

При основателност на жалбата претендира се прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не участва в производството по делото .

По отношение на фактите по делото :

Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, прие за установено следното като факти по делото:

От представено удостоверение на ръководител при СДВР се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към датата на заповедта заемал длъжността - полицейски инспектор в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция“ към 04 РУ при СДВР .

С оспорената заповед за задържане в 16: 10 часа на 10.09. 2024г ответникът заповядал задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР

- с твърдение за установени данни по ДП 1726/24г. на 04 РУ СДВР за съпричастност към извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 НК. Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен в 15: 20 часа на 11.09. 24г .

Заповедта , съдържаща и указание за правото на жалба, е предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея .

При задържането му на жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол от същата дата за това . Съставена е на 10.09. 24г. , 19: 30 часа , декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т.

6 ЗМВР . Декларацията е подписана от жалбоподателя и с нея е удостоверено в съответствие с указанието на чл. 74 ал.7 ЗМВР връчването на екземпляр от документа на жалбоподателя . В декларацията жалбоподателят отговорил на въпросите в документа и вписал и това, че желае правна помощ от упълномощен от него адвокат , посочил телефон за връзка с него , а също , че не разполага с телефон, за да се свърже с посочения адвокат . Независимо от 5 писменото искане в декларацията на жалбоподателя за уведомяване чрез посочен от него телефон на адвокат за получаване на правна помощ от упълномощен адвокат в производството по време на задържането на жалбоподателя , в нарушение на чл. 72 ал.5 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР, не е била осигурена възможност за свързване с адвокат.

Не се установява от представените материали вписана ли е била заповедта за задържането в регистъра по чл. 74 ал.5 / нова ал.6 / ЗМВР - книга за задържаните лица .

Като правно основание за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а като фактическо основание – данни по ДП 1726/24г. на 04 РУ СДВР за съпричастност към извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.

В хода на съдебното производство за установяване на фактическото основание на заповедта са представени копия на материалите по досъдебно производство № ДП 1726/24г. на 04 РУ СДВР , образувано по показания на пострадало лице и оглед на МПС за разследване на престъпление по чл. 216 ал. 1 НК – за това , че през периода 17.08. 24г - 18.08. 24г в подземен паркинг на хотел Милениум умишлено противозаконно бил повреден автомобил м. ******** , собственост на румънска фирма.

Представена е по досъдебното производство справка за съдимост , установяваща множество присъди на жалбоподателя , всички за извършени от него умишлени престъпления с предмет на престъпление - МПС и контролен знак за МПС .

В приложените материали по досъдебното производство се съдържа докладна записка от 28.08. 24г . от свидетеля по производството полицейски служител Д. Д. , също показанията от 29.08. 24г. на свидетелите по производството - - полицейски служители при 04 РУ СДВР А. Б. и Д. С. , от които се установява информация за вероятна съпричастност на жалбоподателя към разследваното престъпление.

При проверката на записите за разследвания период на множество , описани в докладната записка на свидетеля Д. Д., охранителни камери било установено , че автомобил м. ******** бил взломен с пробиване на дупка във врата през нощта на 18.08. 24 г в подземния паркинг на хотел Милениум от лица , придвижвали се с автомобил **** с фалшиви регистрационни номера. Установено е също при проверка на записите на камерите , че непосредствено преди взломяването на процесния автомобил - на 17.08. 24 г. през нощта автомобил *** , управляван от жалбоподателя , 6 следил движението на автомобила ********, докато този автомобил бил паркиран пред хотел Милениум , а непосредствено след това около 22.21ч жалбоподателят влязъл с автомобила *** в подземния паркинг на хотел Милениум , направил само обиколка там и около 22.28 ч напуснал паркинга с автомобила си. В паркинга жалбоподателят бил заснет извън автомобила и разпознат от свидетелите А. Б. и Д. С. .

При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.