Решение № 9523 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9523 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110143165 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Армеец“ АД твърди в подадената на 11.08.2025 г. искова молба, че на 05.08.2021 г. в гр. София, А. С., като водач на л.а. „**“ с рег. № **, реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „**“ с рег. № **. За ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, в който е отразено, че вина за настъпването му има А. С..

Ищецът бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, полица № ***, с валидност към датата на ПТП. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета № ***, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 1559,50 лв. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то, за посочената сума. Ответникът извънсъдебно бил канен да плати, което той не сторил. За периода 11.08.2022 г.-11.08.2025 г. мораторната лихва, която се натрупала върху главницата, била в размер на 596,96 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1559,50 лв. (797,36 евро), главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.08.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 596,96 лв. (305,22 евро), мораторна лихва върху главницата за периода 11.08.2022 г.11.08.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Далл.Богг: живот и здраве“ АД оспорва исковете. Оспорва механизма на произшествието и вината на застрахования при него по договор за задължителна гражданска отговорност на автомобили водач. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат при равни квоти. Оспорва иска и като завишен, като твърди, че определеното обезщетение не съответства на средните пазарни цени за ремонта и новите 1 части. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Събраните писмени доказателства и от кредитираното от съда заключение на САТЕ, както и двустранния констативен протокол на двамата водачи, участвали в ПТП, установяват, че на 05.08.2021 г. в гр. София, А. С., като водач на л.а. „**“ с рег. № **, реализира ПТП с л.а. „**“ с рег. № **, като нанА. вреди на последния. Произшествието настъпва на паркинг на ресторант „Чукара“, когато водачът на л.а. „** **“ предприема маневра за движение на заден ход и с теглича си реализира удар в т.а. „**“.

Деликтната отговорност на водача на л.а. „**“ с рег. № ** е свързана с нарушаването на правилото на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, според което по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Виновното нарушение на това правило в ЗДвП е причинило произшествието и щети на друг участник в движението и виновният водач следователно отговоря по правилата на непозволеното увреждане за щетите по автомобила, претърпял ПТП.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, не е установил нито един факт, от който да може да се установи съпричиняване на произшествието от водача на т.а. „**“.

Ищецът е сключил със собственика на увредения т.а. „**“ с рег. № **, договор за застраховка „Каско“, полица № ***, с валидност към датата на ПТП. За настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка, като автомобилът е ремонтиран, за което ищецът е заплатил сумата от 1559,50 лв. представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила. Щетите от ПТП са описани в протокола за оглед и съгласно заключението на САТЕ са причинени именно от ПТП-то.

2

По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът не отговаря на това условие, тъй като е бил на над 8 година от пускане в експлоатация при ПТП-то. Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е 2716,15 лв., т.е. дори повече от платеното от ищеца. Размерът на суброгационното право следователно се определя от реално платеното на увредения собственик. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер на 1559,50 лв. (797,36 евро).

Искът за главница следва да се уважи в пълния предявен размер от 1559,50 лв.

(797,36 евро), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва предполага установяване от ищеца на съществуването на валидно главно парично задължение на 3 ответника; на настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение – в случая при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата, получена от ответника.

Регресната покана със срок за плащане от 30 дни е връчена на ответника на 11.10.2021 г. – л. 40 от настоящото дело и от 12.11.2021 г. ответникът е в забава, а ищецът претендира мораторна лихва за период от 3 години преди исковата молба – 11.08.2022 г.11.08.2025 г. По реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html се получава сума в размер на 596,96 лв.

(305,22 евро), колкото претендира ищецът. Акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в размер на 57,46 евро за държавна такса, 316,38 евро за адвокаткщи хонорар и 220 евро депозит за вещо лице, общо сумата от 430,28 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Далл.Богг: живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 797,36 евро главница, представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ***, за вреди, причинени на л.а. „**“ с рег. № **, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“, полица № ***, при ПТП от 05.08.2021 г. в гр. София, причинени виновно при управление на л.а. „**“ с рег. № **, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.08.2025 г. до изплащане на вземането, на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 305,22 евро, мораторна лихва върху главницата за периода 11.08.2022 г.-11.08.2025 г., и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430,28 евро разноски, сторени по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4