Решение № 91 от 21.11.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Луковит, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Луковит в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100498 по описа за 2023 година

Настоящето производство е образувано по повод подадена искова молба от Т.С. ЕАД, ЕИК ***, *****, срещу В. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК – с цена на иска 578,41 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, абонат № ***, инст. № ***, ИД номер ***, е клиент на Т. по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средство за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия /ТЕ/ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. На основание чл.

139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците и СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с Т.с.. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от Т.С. ЕАД по прогнозни месечни вноски, кат след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – Т.с. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. топлоснабдяването.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признаете за установено 1 по отношение на В. П. И., че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 578,41 лева, от които 464,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период месец май 2019г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането; 94,70 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 16,10 лева - главница за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,33 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., както и направените по делото разноски за държавна такса юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Заявлениедекларация за откриване на партида с peг. индекс ***.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***. ***; Съдебно решение за прекратяване на брак; Извлечение от сметки по месеци за процесния период; Договор между СЕС и Т.с. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; Съобщения към Общи фактури;

Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; Договор между „Т. ***" ЕАД и Т.с.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. *** ЕАД на потребители в гр. ***.

Отправя се молба, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено Т.с., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес. Излагат се доводи в тази насока.

С Определение № 89 от 22.03.2024 г. съдът е допуснал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето лице помагач, а именно Т.с., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С определение по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито заседание на 22.03.2023 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован, но не се явява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

Видно от приложените ч. гр. д. № *** на РС*** и ч. гр. д. № 181/ 2023 г. по описа на Районен съд - ***, е, че ищецът е депозирал на 19.01.2023 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 578,41 лева, от които 464,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период месец май 2019г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането; 94,70 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 16,10 лева - главница за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,33 лева - лихва за периода от 2

31.01.2020 г. до 14.12.2022 г., както и направените разноски за държавна такса от 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

За претендираното вземане е издадена заповед № 135 от 21.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С Разпореждане № 726 от 14.08.2023 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради подадено възражение от длъжника В. П. И..

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.

С оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 75.00 лева по заповедното производство, както и сумата в размер от 125 лева по исковото производство – 25 лева заплатена държавна такса и определено от съда юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В. П. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в *****, област ***, ДЪЛЖИ на Т.С. ЕАД, ЕИК ***, *****, сумата от 578,41 лева, от които 464,28 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабдения имот находящ се в гр.***, *****, абонат № ***, инст. № ***, ИД номер ***, за период месец май 2019г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането; 94,70 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 16,10 лева - главница за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,33 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. И., с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Т.С. ЕАД с ЕИК ***, сумата от 75.00 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 125.00 лева направените в настоящото исково производство деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – Т.с., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***.

РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от 3

ГПК, окончателно е и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, да се връчи на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4