Решение № 414 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000464 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** – чрез неговия пълномощник адв. С. М., със съдебен адрес: гр.П., бул."Ш.с."№***, вх.*, ет.*, ап.* против решение №260019 от 04.05.2023г., постановено по т.д. №24/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъден Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М.

В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.

Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д.

В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №**, по 200 000 лева на всяка една от малолетните ищци, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща им М.В.В., настъпила вследствие на ПТП на ***г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Счита, че чрез събраните гласни доказателства ищците не са доказали наличието на силна емоционална връзка с починалия си баща, а и намира, че такава не би могла да съществува, поради това че към датата на ПТП и двете са били много малки – на възраст 3 – 4 години. Намира за недоказани вида, характера и интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди. Жалбоподателят счита, че констатациите в присъдата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия са задължителни за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието.

Счита, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, след като е намерил, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита изводите, че до същите травми би се стигнало и при поставен такъв, имат характер на предположения, а съдебният акт не следва да се основава на такива. Намира, че пострадалият е допринесъл за вредите Намира за недоказани в пълен обем и претърпените неимуществени вреди, а определеното обезщетение за несъобразено със социално – икономическата обстановка в страната към февруари 2016г., когато е настъпило ПТП. Счита, че неправилно е определен и момента, от който се дължи заплащане на законна лихва. Намира, че такава е дължима от датата на исковата молба, а не от уведомяване на Г. или изтичане на срока за произнасяне по искането за обезщетение, тъй като ищците не са представили всички необходими документи, за да се прецени налице ли са предпоставките за изплащане на обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, респ. да намали обезщетенията като намери, че пострадалият е допринесъл за настъпване на травматичните увреждания, вследствие на които е починал.

Въззиваемите страни В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** – чрез адв. Ж. З., със съдебен адрес: гр.С.З., ул."Х.Д.А." №**, ет.*, офис* с писмен отговор от 24.07.2023г. изразяват становище за неоснователност на жалбата на Г.-гр.С.. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на 2 ищците пред въззивната инстанция.

Третото лице – помагач А. С. Д., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата на Г.-С.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 557 ал.1 т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането.

Ищците В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** твърдят, че на *** г., около 00:35 часа по път ***, свързващ гр.Ч. със с.Ц., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал бащата на ищците М.В.В.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от А. С. Д. при управление на лек автомобил „С.А.“ с pама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред /без регистрационни табели/.

Твърдят, че ПТП е причинено от водача А., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – загубил устойчивост на движение, напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение като се обърнал на лявата си страна. Твърдят, че в процеса на обръщане на автомобила, който се намирал извън контрола на водача Д. от него изпада бащата на ищците, получавайки телесни увреждания. Твърдят, че смъртта на баща им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на М.В.В. са понесли и понасят неимуществени вреди –силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва. Посочват, че след смъртта му са лишени завинаги от обич, закрила и грижи от много близък за тях човек като това събитие е настъпило в най-ранната им детска възраст – когото са съответно на 5г. и на 4г. Посочват, че баща им е упражнявал родителските права и е полагал основни грижи за тях, местоживеенето им е било при него – съобразно споразумението между родителите им. Твърдят, че към датата на ПТП за лек автомобил „С.А.“ с pама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред /без регистрационни табели/ не е имало валидно сключена застраховка 3

„Гражданска отговорност”, което обосновава насочването на претенциите им към Г.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред Ф. с молби от 09.02.2018г., който е образувал преписки по щета, но е отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като не е определил и заплатил такова.

Молят съда да осъди ответника Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** да заплати на В. М. В., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №** и на Д. М. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."С." №**, по 200 000 лева на всяка една от малолетните ищци, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на баща им М.В.В., настъпила вследствие на ПТП на ***г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. З. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците.

Ответникът Г.-гр.С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, Булстат *** оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на противоправност в действията на водача. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който твърди да е бил без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува при алкохолно повлиян водач, за който е знаел, че е употребил алкохол и с когото заедно са употребили алкохол непосредствено преди ПТП. Намира претенциите за изключително завишени по размер и несъответстващи на критериите за справедливост, икономическите условия в страната и стандарта на живот към датата на ПТП. Оспорва началния момент, от който се претендира заплащане на законна лихва. Твърди, че е изискал представянето на допълнителни доказателства за преценка основателността на претенциите, но такива не са били представени от ищците.

Третото лице – помагач на страната на ответника - А. С. Д. , ЕГН ********** с адрес: село З., община Ч., ул."В." №*, не изразява становище по предявените искове.

Видно от представената молба за изплащане на обезщетения /стр.83-85 4 от делото на ОС/ и известие за доставянето и от 09.02.2018г., ищците В. М. В. и Д. М. В., действащи чрез своята майка и законен представител Т. Д. В. са заявили своите претенции пред Г. за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях, вследствие смъртта на баща им М.В.В.. С писмо изх. №***г. и писмо изх. №***. Г. изисква представянето на допълнителни документи по образуваната щета №***г.

С писмо с изх. №*** Г. уведомява ищците за взетото решение на УС на Ф., с което отказва изплащане на обезщетение по отправените претенции, позовавайки се на липса на допълнително изискани документи и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, данни за резултата и хода на воденото досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със схема и фотоалбум и копия от всички експертизи, изготвени на досъдебното производство. Видно от представената молба от 18.06.2020г. и известие за доставянето и на 22.06.2020г., ищците са представили част от изисканите документи, представляващи материали от досъдебното производство, образувано във връзка с ПТП от 22.02.2016г. Със същата молба те са поискали преразглеждане на претенцията им. С писмо е изх. №*** /стр.92 от делото на ОС/ Г. е отказал да изплати обезщетения за неимуществени вреди на ищците като не е намерил основания за преразглеждане на претенциите, тъй като не са били представени всички изискани с писмо изх. №***г. и писмо изх. №***. документи.

От цитираните молби и писма - отговор може да се направи извод, че ищците са отправили писмени претенции до Г.-гр.С. за заплащане на обезщетения. С писмото от 26.04.2018г. Г. е отказал да изплати такова на ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.558 ал.5 във връзка с чл.380 от КЗ относно допустимостта на исковете на ищците против Ф.. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г. не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. В случая Фондът е отказал заплащане на обезщетение.

С Присъда № 260023/30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора водачът А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016г. около 00.31 ч. по път ***, свързващ гр.Ч. обл.С.З. със с.Ц., 5 общ. Ч., обл.С.З. - в посока към гр.Ч. при управление на МПС - лек автомобил, марка “С.”, модел “А.” - с pама № ***/, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата за движение, предвидени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 предл. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В. и след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал.1 б. “б” във вр. чл. 343, ал. 1,6. “в” във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и лишаване от право на управление на МПС.

С решение № 66/13.04.2022г., постановено по ВНОХД № 95/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив присъдата е отменена в частта, с която водачът е признат за виновен по чл. 21 ал. 1 пр. 2 от ЗДвП и е оправдан по това обвинение и изменена в частта относно срока на наложеното наказание и срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС, които са увеличени съответно на две години и шест месеца лишаване от свобода и пет години лишаване от право на управление на МПС. В останалата част присъдата е потвърдена.