Решение № 3938 от 25.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. Варна, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110110923 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П. - К.“ № **, с която против Я. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Д. В.“ № **, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2012 г. по описа на ВРС, за следните суми: 9734,83 лева – главница – дължима сума по договор за потребителски кредит №***** от 26.10.2007 г., сключен между „Б. П. Б.“ АД (сега „Ю. Б.“ АД) и Я. Н. С. ведно със законна лихва за периода от 02.07.2012 г. до изплащане на вземането; 826,86 лева - договорна лихва за периода от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г.; 57,38 лева - наказателна лихва за периода от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г., като вземането на заявителя е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 18.01.2016 г. Претендират се сторените разноски.

В хода на производството по делото, на основание чл.227 ГПК, след заличаването на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П. - К.“ № **, като главна страна в процеса – ищец, е конституиран неговият универсален правоприемник - „Е. М.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М. **“, ул. „Б. П. – С.“ №**, сграда **, вх. **, ет. **.

1

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се сочи, че с разпореждане № 32850 от 13.08.2025 г. по ч. гр. д. № 6691/2025 г. по описа на РС Варна, ищецът е уведомен за подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника в заповедното производство. Твърди се, че на 18.01.2016 г., между ищеца и „Ю. Б.“ АД е бил сключен договор за цесия, по силата на който „Ю. Б.“ АД е прехвърлило на ищеца, портфолио с необслужвани вземания, посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. С договора за цесия е прехвърленно и вземането на „Ю. Б.“ АД към Я. Н. С., поради което след цедирането му, кредитор на вземането е „Е. М.“ ЕООД.

Твърди се, че на 26.10.2007 г., между „Б. П. Б.“ АД (сега „Ю. Б.“ АД), като кредитор и Я. Н. С., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *****. Съгласно договора, банката е предоставила на потребителя, а последният е сувоил кредит в размер на 15000 лева. Средствата по кредита са били изплатени по банкова сметка - ********* и кредитът е бил усвоен еднократно от кредитополучателя на 26.10.2007 г., по посочената банкова сметка. Заявява, че за усвоения кредит кредитополучателят се е задължил да плаща на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Б. П. Б. АД за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,25 пункта, като в договора е било посочено как се формирал базовия лихвен процент. ГПР по договора е 14,10%.

Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите съгласно договора лихви, в сроковете и при условията на договора, а именно - на 95 месечни вноски, в размер на 249,46 лева, съгласно погасителен план, с краен падеж - 26.09.2015 г. На основание чл. 9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените суми, в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 15 от договора, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Банката може да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя по установения в закона ред. Длъжникът дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Поради неплащане на част от погасителните вноски, кредитът е станал предсрочно изискуем на 26.09.2011 г., като това обстоятелство било настъпило преди постановяване на 2

ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е било предвидено, че предсрочната изискуемост предполагала изявление от страна на кредитора, че възнамерява да счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, както и че предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Заявява, че ТР не намира приложение към момента на обявяване на предсрочната изискуемост и същата е била налице без да е необходимо изрично уведомяване на длъжника. Сочи, че съгласно разрешението, дадено с т. 1 ТР 8/2017 от 02.04.2019 г., ОСГТК на ВКС било допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. С оглед на това намира, че следва да бъде съобразена датата на крайния падеж - 26.09.2015 г., с настъпването на който вземането е станало изискуемо изцяло.

Въз основа подадено заявление от кредитора, пред ВРС е било образувано ч.гр.д. № 9471/2012 г. по описа на РС Варна, по което съдът е разпоредил в полза на „Ю.Б. И Е. Д. Б. АД да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 9734,83 лева главница, ведно със законна лихва за периода от 02.07.2012 г. до изплащане на вземането; 826,86 лева - договорна лихва за периода от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г.; 57,38 лева - наказателна лихва за периода от 26.09.2011 г. до 21.04.2012 г., както и разноските в заповедното производство. Със сключване на договора за цесия от 18.01.2016 г., ищецът е придобил вземането срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. Ищецът е уведомил длъжника за сключения договор за цесия, поради което същият е бил надлежно уведомен за прехвърляне на договора, като при евентуално възражение, сочи, че ответникът е бил уведомен за това най-късно с връчване на препис от исковата молба. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е било образувано изпълнително производство. Намира, че погасителната давност е била прекъсната на датата, на която е било подадено заявлението, образувано в ч.гр.д. № 9471/2012 г. по описа на РС Варна, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, тя е спряла да тече.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва наведените с исковата молба, фактически твърдения. Оспорва активната процесуална и материална легитимация на ищеца. Твърди, че не е бил уведомен за сключения договор за цесия и прехвърляне на вземането.

Сочи, че адресът, до който е било изпратено уведомлението, не бил адресът, който той бил посочил пред кредитора. Намира, че доколкото в уведомлението е бил посочен само номер на договора, вземането не било индивидуализирано в достатъчна степен. Намира, че не следва да се счита уведомен с връчване на 3 препис от исковата молба, тъй като не му е бил представен препис от Приложение №1 към договора за цесия от 18.01.2016 г. Според ответника, валидността на цесията по отношение на ответника и нейния транслативен ефект, не могат да се предполагат и не могат да се базират единствено на твърдения в тази посока, а на съществуване на действително възникнало и редовно прехвърлено вземане. Намира, че след като не се установява, дали процесното вземане е сред прехвърлените от „Ю. Б.“ АД на „Е. М.” ЕООД, било неясно дали ищцовото дружество е придобило качеството на кредитор, а ответникът – негов длъжник. Оспорва сключения договор за цесия като недействителен.

Оспорва предявените искове, по основание и размер, като неоснователни. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Сочи, че по искане на кредитора „Ю. Б.“ АД е било образувано и.д. №1017/2013 г., по описа на ЧСИ М. Ж. - гр. Варна.

Изпълнителното производство е било прекратено на 14.11.2018 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

През 2020 г., по искане на ищеца е образувано ново изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №9471/2012 г. на ВРС, като е било образувано и.д. №136/2020 г., по описа на ЧСИ Х. Г. с рег. № **** КЧСИ. Заявява, че това изпълнително дело е било образувано осем години след издаване на изпълнителния лист - 03.07.2012 г., като в този срок няма данни заявителят Ю. Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.Б. И Е. Д. Б. АД) да е предприемал действия за стабилизиране на вземанията си по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по исков ред. Намира, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. Сочи, че от този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба в съда, вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като е изтекъл петгодишен давностен срок, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по завеждане на установителен иск за вземанията си. Твърди, че давността, с която се погасява вземането е изтекла преди образуване на и.д.

№136/2020 г., по описа на ЧСИ Х. Г. с рег. № ****, тъй като се касае за вземане по договор за потребителски кредит. Излага съображения, че заповедното производство не е приравнено с исковото, а е част от изпълнителния процес.

Заповедта за изпълнение не формирала сила на пресъдено нещо, както решенията, тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не можело по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

4

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.430 ТЗ и чл.99 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на соченото от ищеца основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Доказването на процесния договор изисква установяване, пълно и пряко от ищеца, на първо място, постигнато съгласие кредиторът да предаде в собственост на кредитополучателя пари при задължение на последния да ги върне в уговорените срок и условия; предаване на уговорената сума, както и настъпил падеж. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им, в т.ч., че задължението е погасено по давност.