Решение № 2035 от 26.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2035 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100500945 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 78798/29.04.2020 г. по гр. д. № 40467/2017 г. по описа на СРС, 142 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Й. Т. Й. и М.

ИВ. Й. дължат на „Т.С.“ ЕАД солидарно сумата от 844,16 лева – главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до 04.2016 г. и сума в размер на 75,73 лева – лихва за периода от 15.09.2014 – 17.01.2017 г. за аб. № 060259, начислена за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 4741/2017 г. по описа на СГС, 142 състав от 26.03.20217 г. и ищецът е осъден да заплати на ответниците сторените разноски в размер на 300 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 5053203/13.05.2020 г. (пощенско клеймо от 11.05.2020 г.) от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответниците дължат 1 сумите при равни дялове и не е налице основание за възникване на тяхната солидарност. Освен това, с доклада по делото не била разпределена доказателствената тежест и не било указано, че ищецът не сочи доказателства за обстоятелството, че ответниците са съпрузи. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25045200/12.03.2021 г., подаден от Е.Ц.Ц. чрез особения й представител, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 40467/2017 г. по описа на СРС, 142 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Й. Т. Й. и М. ИВ.

Й., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 4741/2017 г. по описа на СРС, 142 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, бул. ****, аб. № 060259.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на 2 задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че те са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок след публикуването им в интернет страницата на продавача, като с Общите условия от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на дружеството, както и че задължението за заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо Инженеринг“ ООД. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, бул. ****, аб. № 060259. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.

05.2014-м. 04.2016 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 844,16 лева - главница за топлинна енергия. Поддържа, че за периода от 15.09.2014-17.01.2017 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение за забава в размер на 98,06 лева. Твърди, че по гр.д. № 4741/2017 г. по описа на СРС, 142 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Й. Т. Й. и М. ИВ. Й., с която заявяват, че оспорват предявения иск. Поддържат, че не са собственици на апартамент № 38 в гр. София, бул. „****“, бл. ***, вх. Б. Освен това, поддържат, че редовно заплащат задълженията си за топлинна енергия като в периода от 07.04.2014 г. до 02.2016 г. задълженията за топлинна енергия били заплатени и нямало основание да бъдат претендирани. Заявяват, че не оспорват количеството топлинна енергия. Молят предявените искове да бъдат оставени без уважение. Претендират направените по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 4741/2017 г. по описа на СРС, 142 състав. По заявление от 25.01.2017 г., 3 подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Й. Т. Й. и М. ИВ. Й. да заплатят солидарно на кредитора сумата от 844,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 25.01.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 75,73 лева за периода от 15.09.2014 – 17.01.2017 г. и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 76,57 лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след публикуване на фактурата на интернет страницата (ал. 2). Съгласно чл.

33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки.

4

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото Нотариален акт № 089, т. І, рег. № 711, д. 71/2006 г. на Нотариус Д.Г. и Нотариален акт № 090, т. І, рег. № 713, д. № 72/ 2006 г. на Нотариус Д.Г., че Й. Т. Й. и М. ИВ. Й. по време на брака си са придобили правото на собственост върху апартамент № 25, гр. София, бул. ****.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 06.06.2022 г. няма данни за извършени плащания от ответниците, които да погасяват задължения за процесния период като на 05.05.2015 г. е заплатена главница по задължение по фактура № 0050920339/31.05.2014 г. за м. 05.2014 г. в размер на 58,62 лева. С оглед извършеното плащане задължението за неплатена топлинна енергия е в размер на 793,63 лева. Вещото лице посочва, че от изготвените изравнителни сметки се установявало, че има суми за възстановяване в размер на 387,18 лева, с които не били прихващани суми извън процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 4741/2017 г. по 5 описа на СРС, 142 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.