Определение № 1829 от 11.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1829 гр. София, 11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002102246 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, представляван от Ректора проф. Вълчев чрез адв. А., срещу решение № 17 от 11.01.2024 г., постановено по в.гр. д. № 316/2023 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, с което е отменено изцяло решение № 22/2023 г. по гр. д. № 17/2022 г. на Районен съд Каварна и вместо него е постановено отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС , във връзка с чл. 15 ал.2 изр.1-во и чл. 14, ал.3 от ЗДС на Софийски университет „Св.Климент Охридски“ да бъде установено по отношение на “Делано бийч“ ООД правото му на управление върху пристроено пространство с площ от 32 кв.м., долепено до сграда с площ от 10 кв.м. с идентификатор *** и включено под общ покрив с нея от дървена конструкция върху носещи дървени греди и колони, покрита със старобългарски керемиди, което пространство е заключено между точки 1,2,3 и 4 и оцветено в зелен цвят в комбинирана скица, съставляваща приложение № 3 към заключение на вещото лице инж.В. Г. А.,неразделна част от решението на съда , находящо се в имот –публична държавна собственост с идентификатор *** по КККР на гр.Балчик с площ от 183 488 кв. м. , предоставен му за безвъзмедно управление с решение № 218 от 07.04.2011 год. на МС и за осъждането на ответника да предаде на ищеца описаните пристроени 32 кв.м. , както и е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и акцесорния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота за периода от 29.03.2018 год. до 28.08.2019 г.

1

Касационният жалбоподателят счита, че въззивното решение е недопустимо, по съществонеправилно, необосновано , незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и грубо нарушение на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че съдът не е съобразил и приложил разпоредбата на чл.26, ал.4 от ГПК, която го задължава да конституира като страна в производството и лицето, чието право е предявил. Поддържа, че като е пропуснал да конституира държавата като страна в производство, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че собственик на процесната пристройка съобразно правилото на чл. 98 ЗС се явява ползвателят на сградите в поземления имот - ДКИ „КЦ Двореца“ - гр. Балчик, а не ищецът, който е получил право на ползване на земята. Счита, че по силата на чл. 14, ал. 3 ЗДС държавните учреждения и предприятия, на които е предоставено правото на управление на имоти държавна собственост, са овластени и да владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност откъдето произтича процесуалната му легитимация да води искове за защита на държавната собственост, включително и за обекти, които се намират на територията на поверения му имот. По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД поддържа, че липсват отхвърлителни мотиви , поради което правото му на защита е накърнено. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато за разглеждане на нов състав на въззивния съд след конституиране на държавата като съищец в производството, евентуално моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Моли да му бъдат присъдени направените пред трите съдебни инстанции разноски по делото.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, като жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал.2, пр.2 и чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно:

1/ При предявен от процесуален субституент на държавата собственически иск следва ли държавата да бъде конституирана като главна страна в производството съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК? /противоречие с Решение №60083/02.08.2021 г. по гр.д.№ 3632/2020 г., I г.о. на ВКС/

Поддържа, че активната процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за предявяване на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Като е пропуснал да конституира като съищец държавата, чийто права ищецът защитава в процеса според жалбоподателят съдът е допуснал грубо процесуално нарушение и е постановил недопустимо решение. В допълнение, този пропуск води и до неправилност на изводите на съда, защото ако държавата участваше в производството съдът не би могъл да отхвърли иска, тьй като независимо дали процесната пристройка е придобита на основание чл. 92 ЗС или на основание чл. 98 ЗС, то и в двата случая приобретател е държавата.

2/ Може ли процесуалният субституент да защитава както своето право на ползване, така и собствеността на държавата (независимо дали публична или частна) и в по-широк обем 2 върху териториите, конто са предоставени за управление, а не само върху конкретно предоставените обекти? / противоречие с Решение №127/19.07.2021 г. по гр.д. №2719/2020 г., III г.о. на ВКС; Решение № 60083/02.08.2021 г. по гр.д. №3632/2020 г., I го. на ВКС и др./ Поддържа, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че както ищецът , така и неучастващото в процеса лице ДКИ „КЦ Двореца“ - гр Балчик, владеят, ползват и поддържат недвижимите имоти от името на държавата, и собствеността, както на земята, така и на сградите в този имот, са публична държавна собственост, респективно държавата е собственик на процесната постройка и правото да се иска установяване на това обстоятелство следва да принадлежи както на ищеца в настоящото производство, така и на ДКИ „КЦ Двореца“ - гр. Балчик. Въпреки че ищецът предявява собственически права не за себе си, а за държавата, въззивният съд е отхвърлил иска дори в установителната му част досежно правото на собственост. Поддържа противоречие на решението с чл. 14 ал.З ЗДС .

3/ Неоснователното ползване на незаконно изградена пристройка пораэкда ли правото на собственика на земята да иска обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за лишаването му от възможността да ползва имота си? /противоречие с Решение № 293/30.09.2015 г. по гр. д.

№ 119/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 18/04.02.2016 г. пот. д. № 32/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 193 от 2.10.2010 г. по т. д. № 1087/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 398/06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о ; Решение № 98/26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6186/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 409/20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о., ГК и др./

Касаторът сочи,че с претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се иска обезщетение за неоснователното лишаване от правото да се ползва част от земята под процесната пристройка, за изграждането на която собственикът не е дал съгласие. След като съдът приема, че правото на ползване на земята принадлежи на ищеца, то напълно неясно остава защо е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за обезщетение, тьй като мотиви в таз и връзка не са формирани. Поддържа, че решението противоречи на установената съдебна практика, обективирана и в посочените по-горе решения, която приема, че всяко неоснователно владение води до обогатяване на владелеца за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и че владение може да се упражнява чрез различни действия, включително и чрез застрояване на имота .

Ответникът по касационната жалба , ответник в производството, не е депозирал отговор на касационната жалба. След изтичане на срока за отговор е депозирал становище, с което оспорва жалбата, като сочи, че процесната пристройка към съществуващ сграда има издадено удостоверение за търпимост и е част от сграда, чието управление е предоставено на трето лице за спора от държавата, поради което правото на управлрение върху постройката не принадлежи на ищеца Поддържа, че по делото няма доказателства ,че стопанисва и държи обекта. Поддържа, че ищецът няма право и на обезщетение за лишаване от ползване на терена, след като върху него е построена сграда, управлението на която е предоставено на трето лице.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че 3 касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ПИ с идентификатор *** по КККР в гр. Балчик с площ 183 488 кв. м. и всички намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения са публична държавна собственост. Установил е , че с решения на Министерския съвет №№ 218 от 07.04.2011 год. и № 309 от 14.05. 2010 год., безвъзмездното управление на поземления имот е предоставено на ищеца Софийски университет “Св. Климент Охридски“, а управлението на сградите и съоръженията, застроени върху имота е предоставено на Министерството на културата за нуждите на Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“. Прието е, че правата на ползвателите са уредени от решенията на МС , а актът за публична държавна собственост № 5192/20.12.2012 год. няма правопораждащо действие. Приел е, че въз основа на решението на МС всички сгради, разположени в поземления имот във вида, в който са съществували към 14.05.2010 год. са предоставени на Министерството на културата. Приел е, въз основа на заключенията на вещи лица, изслушани по делото и събраните свидетелски показания, че към сграда с идентификатор *** е изграден навес/тента/пристроена веранда –полуотворена постройка във времето преди 1997 год. , който обект е заснет по кадастралния план от 2000 год. като обект материализиран на място,т.е. към момента на постановяване от Министерския съвет на решение № 309 / 14.05. 2010 год., допълващото застрояване е налично, поради което то е било предоставено за управление на Министерство на културата.Това пространство е с площ от 32 кв.м., същото не представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т.80 от ДР на ЗУТ. Приел е, че обектът следва да бъде третиран като постройка по смисъла на § 1 т.1б от ДР на ЗКИР според заключението на в.л. инж. А., а съобразно показанията на свидетелите изграденото на обща площ от 42 кв.м. функционира общо и като едно заведение. Приел е, че съобразно разпоредбата на § 5, т.15 от ДР на ЗУТ и установените характеристики на пространството от 32 кв.м. на навес , тента, полуотворена веранда и височината на ограждащата каменна зидария от 1.10 метра, неговата площ не се включва в застроената площ на сграда с идентификатор № ***, поради което и са неоснователни доводите на ищеца, че предоставеното на Министерството на културата за нуждите на ДКИ– КЦ “Двореца” – Балчик право на управление е ограничено до обема на отразената в акта за публична държавна собственост застроена площ от 10 кв.м. на сградата.

Приел е, че тентата /навес/ полуоткрита веранда с площ в обем от 32 кв.м. към сградата с площ от 10 кв.м. с идентификатор *** е свързано функционално със сградата под общ покрив , предназначено е за достъп до нея и да я обслужва, няма самостоятелен характер и се експлоатират сезонно като едно заведение за обществено хранене. Приел е въз основа на това, че допълнително пристроената площ съставляваща принадлежност към основната сграда с площ от 10 кв.м. , поради което следва главната вещ съобразно разпоредбата на чл. 98 от ЗС. С оглед установеното конкретно предназначение на допълнително пристроеното пространство, ограждащо основната сграда, то не обслужва земята ,а павилиона- тента “Корона“ и на основание чл. 98 от ЗС принадлежи на носителя на правото на управление на сградата, а не на носителя на правото на управление на земята.