Решение № 369 от 11.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Благоевград, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200500130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, против решение №761/10.11.23г на РСБлагоевград по гр.д.№1122/23г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове, ведно с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване иска в пълен размер, ведно с разноските по делото.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа първоинстанционното решение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с договор за продажба на изплащане от 28.08.2020г, сключен между „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) и В. Б. Б., последният е закупил мобилно устройство – Handset Huawei P40 lite E Black+PB TTEC, със сериен номер 864754043868048, при подробно уговорените условия (вж. договора). Страните са постигнали съгласие купувачът да заплати първоначална вноска и 23 месечни вноски, съгласно обективирания в договора погасителен план.

Липсва спор по делото, че поради неплащане цената на стоката, договорът за продажба на изплащане от 28.08.2020г е прекратен и е останала за плащане сумата от 85,92 лв.

Установява се също, че на 07.11.2014г между „Мобилтел“ ЕАД („А1 България“ ЕАД) и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД („Мъни плюс корп“ ЕАД) е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил да обезпечи задълженията на абонатите, сключили с „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане (т.3 от договора).

Представен е и приемно-предавателен протокол №351/10.06.2021г, който съдържа списък с абонатите и размера на просрочените им задължения, сред които фигурира и задължението на ответника в размер на 85,92 лв. Според приемно-предавателния протокол посоченият в него служител на „А1 България“ ЕАД предава на служител в „Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД електронен и хартиен носител, съдържащ информация за абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството от СБС.

От материалите по делото се установява също, че „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е изпратило до ответника В.Б. уведомление, според което последният се уведомява, че считано от 01.10.2021г, задълженията на ответника към „А1 България“ ЕАД („Мобилтел“ ЕАД), като длъжник по 2 договор за продажба на изплащане от 28.08.2020г, възлизащи в размер на 85,92 лв. са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство. Липсват данни за връчване на въпросното уведомление.

С Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022г, сключен между „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835 и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830, кредиторът „Мъни плюс корп“ ЕАД е приел „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г (чл.1, ал.1 от договора). Според чл.1, ал.2 от така сключения договор поемателят се задължава да заплати в едномесечен срок на кредитора задълженията на физическите лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД („Мъни плюс корп“ ЕАД), подробно описани в Приложение №1, в което под №726 фигурира задължението на ответника В.Б..

Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№447/23г по описа на РС-Благоевград, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въззивното дружество е поискало и получило от РС заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми: 85,92 лв. – неплатена главница по договор за продажба на изплащане №504401502/28.08.2020г, сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Б., заплатена от „Мъни плюс корп“ ЕАД на „А1 България“ ЕАД по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (02.03.2023г) до окончателното й изплащане; 11, 87 лв., представляващи мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2021г до 09.02.2023г; 25 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Въпросната заповед е връчена на длъжника на 08.03.2023г, който в законоустановения срок е подал възражение срещу нея, след което по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е иницииран настоящия процес.

От материалите по делото се установява още, че в исковият процес се претендира установяване и на двете вземания по заповедта за изпълнение.

Впоследствие с молби от 16.06.2023г, 18.10.2023г и 27.10.2023г ищецът е оттеглил иска за присъждане на мораторна лихва за периода 01.10.2021г3 09.02.2023г за сумата в размер на 11,87 лв. По така постъпилите молби липсва данни за произнасяне от районния съд.

При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по същество по предявения иск за сумата от 11, 87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2021г до 09.02.2023г. Видно е от молбите от 16.06.2023г, 18.10.2023г и 27.10.2023г, че ищецът изрично е оттеглил акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 11, 87 лв. С оттеглянето на така заявения иск районният съд се явява десезиран от разглеждането му и по арг. от чл.232 ГПК е следвало да прекрати производството относно този иск, а не да се произнася по същество. Ето защо и съдът намира, че произнасяйки се по този иск, съдът е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл „свръхпетитум“, поради което по арг. от чл.270, ал.3 ГПК решението в тази част следва да се обезсили, а производството по оттеглените искове се прекрати.

В останалата част, решението на РС е правилно. При горните данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на главницата в размер на 85, 92лв, основани на представения договор за поръчителство. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на РС.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на отхвърлителната част на първоинстанционното решение относно главницата.

Фактът, че договорът за поръчителство е подписан преди договора, който се обезпечава, не влияе върху действителността на първия, с оглед разпоредбата на чл.138 ал.2 изр.2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо задължение.

Съгласно константната съдебна практика при отсъствие на въведено от законодателя ограничение относно задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер (Р№52/10.09.2010г на ВКС по т.д.

4

№63/09г на ВКС, II т.о., О№50357/05.07.2023г на ВКС по т.д.№1833/22г, II т.о., О№456/22.05.2019г по гр.д.№1009/19г на ВКС и др.).

Съдът намира, че в настоящият казус от страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител и „Мобилтел“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да обезпечава вземането на последното дружество по договора за продажба на изплащане, сключен с ответника В.Б.. Това е така, защото в процесния договор за поръчителство от 07.11.2014г не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг и по-конкретно не е посочен точният размер на обезпечения главен дълг.

Последното обуславя нищожност на сключеният договор за поръчителство на основание чл.26, ал.2 вр. с чл.138 ЗЗД, поради невъзможен предмет. В този смисъл съдът намира, че не са ангажирани доказателства сключения договор за продажба на изплащане от 28.08.2020г да е обезпечен с поръчителството на ищцовото дружество. Оттук и несъстоятелността на ищцовите доводи в обратната насока.

Отделно от горното по делото липсват данни, че „Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД („Мъни плюс корп“ ЕАД) е платил дълга на длъжника В.Б. по сключения договор за продажба на изплащане от 28.08.2020г. По делото въобще липсват доказателства за платени суми от поръчителя в полза на кредитора, в това число и на задълженията на ответника В.Б.. Представеният по делото приемно-предавателен протокол №351/10.06.2021г, с който ищецът цели да докаже плащане, съдържа списък с абонатите и размера на просрочените им задължения, но същият по никакъв начин не удостоверява, че „Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД е погасил дълга на В.Б. по сключения договор за продажба на изплащане от 28.08.2020г, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

В контекста на изложеното РС правилно е отхвърлил иска за главница за сумата от 85, 92лв, поради което решението в тази част ще следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемия заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В случая 5 жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, което съдът счита за основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а уговореният от страните адвокатски хонорар от 450лв (вж.договора на л.22 от делото) надхвърля значително размера на предявените по делото искове. От друга страна, делото пред въззивния съд е било изяснено от фактическа страна и е приключило в рамките на едно съдебно заседание без усложнения. Предвид изложеното и доколкото определените с Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга (вж. решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС, Опр.

№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о. и др.), съдът намира, че следва да редуцира заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение до сумата от 100лв, които да се присъдят в полза на въззиваемия.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №761/10.11.23г на РСБлагоевград по гр.д.№1122/23г, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК за сумата от 11, 87 лв., мораторна лихва за периода от 01.10.2021г до 09.02.2023г, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, да заплати на В. Б. Б., гр.Благоевград, ул.“Менча Кърничева“ №10, ет.2, сумата в размер на 100лв, представляващи разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско възнаграждение.