Решение № 74 от 28.05.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Свиленград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200182 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000602 от 18.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград,с което на Д. Т. П. с ЕГН ********** от гр.************ за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .

Жалбоподателят Д. Т. П. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител .

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г. В. и М. Д. Д., се установява, че на 17.12.2023година , св.Д. Г. В. - полицейски служител,а св. М. Д. Д.-сътрудник по охраната в РУ 1

Свиленград , изпълнявали служебните си задължения ,когато били извикани в ранните часове на горепосочената дата за съдействие във връзка с настъпило ПТП , в общ.Свиленград в района на село Михалич между движещ са лек автомобил марка Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№ W908 EAX по земен път без номер в посока от село Михалич към село Студена ,общ.Свиленград и автомобил на гранична полиция.

При извършената проверка на място полицейските служители,констатирали,че водач на лек автомобил марка Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№ W908 EAX е жалбоподателя, а собственик на лекият автомобил бил И. Г..

Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като св.Д. Г. В. разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител поканил водачажалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 50 0 0 , но същият отказал да бъде изпробван.

След извършена проверка в полицейския масив,проверяващите установили,че водачът е неправоспособен/не притежава СУ на МПС/,тъй като същото му било отнето по административен ред

За така възприетото нарушение по чл.150 от ЗДвП/описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №104947 от 17.12.2023г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .

НП е връчено на жалбоподателя на 29.02.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,но е Лишен от право да управлява МПС с присъда на РС Харманли за срок от 1година и 6 месеца,като наказанието му е приведено в изпълнение и същият е неправоспособен в периода 14.07.2023г. до 14.01.202г. ,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,ЕФ и ЗППАМ.

По делото е прието като доказателство писмо от сектор пътна полиция към ОД на МВР Хасково,ведно с приложени към него писмени доказателства и писмо от РС Харманли,ведно с приложени към него Присъда,мотиви към присъдата,Решение на въззивната инстанция и писмо от РП Хасково,като видно от същите,жалбоподателя е бил осъден с Присъда №6/05.02.2020г. по 2

НОХД №508/2019г. по описа на РС Харманли за извършено от него престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, на наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1година и 6месеца,като с Решение №74/27.07.2020г. постановено по ВНОХД №122/2020г. по описа на ОС Хасково,съдебният акт на РС Харманли е бил потвърден изцяло,респективно е влязъл в сила на 27.02.2020г. ,но осъдения е бил открит едва през 2023година и СУ на МПС е било предадено ,респективно е започнал да търпи наказанието ЛПУМПС за срок от 1година и 6 месеца ,считано от 14.07.2023г.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Г. В. и М. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Присъда,мотиви към присъдата,Решение на въззивната инстанция , писмо от РП Хасково и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Г. В. и М. Д. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки ,че е бил неправоспособен водач , доколкото е бил лишен от това право с влязла в сила Присъда е управлявал МПС и е предизвикал катастрофа.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като 3 част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач , Присъда,мотиви към присъдата,Решение на въззивната , писмо от РП Хасково и писма се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-1765 от 14.03.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна,като не се споделя доводът на жалбоподателя за наличието на такива в частно за нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. АНО достатъчно ясно словом е описал мястото на извършеното нарушение,което съвпада с описаното в акта за установяване на административно нарушение.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

Словноматериализираното фактическо описание, освен изчерпателно, 4 позволява и безспорната индивидуализация на деянията, респ. и тяхната правна квалификация като административнонаказателни състави по чл.177,ал.1,т.2 , предл.1 от ЗДвП във вр. чл.150 от ЗДвП, с оглед изложените факти за времето и мястото, надлежно указана и изпълнителна форма на нарушенията – управление на МПС без водача да е правоспособен.

Изцяло кореспондираща с тези фактически обстоятелства, следователно правилна и обоснована е изведената цифрова правна квалификация на нарушените материални норми, а именно чл.150 ЗДвП–установяваща конкретно правило за поведение, респ. изрична забрана, която не е спазена в случая.

Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвиденото административно наказание.

В частност, подвеждайки го под действието на санкционните разпоредби на чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП, с която се санкционира управлението на МПС от неправоспособен водач. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.