Решение № 6928 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6928 гр. С, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.НОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110126754 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.

200 КТ, предявена от И. Л. П срещу Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“С, за осъждане на ответника да заплати сумата от 42 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът е претърпял и продължава да търпи следствие на трудова злополука на 08.11.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че считано от 01.11.2012г. между И.н П и СУ за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл – С“ е налице трудово правоотношение, като с допълнително споразумение от 01.01.2024г. ищцата е назначена на длъжност „Старши учител на деца с нарушено зрение“ с основно трудово пвъзнаргаждение 2183 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 545,75 лева. Сочи на 08.11.2022г. в 9:30 през работно време и на работното място на ищцата, в коридора пред класната стая на 5 „Б“ клас, детето К.Г.К. е хванало пети пръст на лявата й ръка и силно го извило, при което пръстът се изкривил в неестествена позиция, като усетила силна болка и потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Поддържа, че били установени данни за контузия (навяхване, преразтягане) на лявата раменна става, контузия и преразтягане на пети пръст на лявата ръка и муслкулно–сухожилни елементи, участващи в движението на пръста. Сочи, че с разпореждане на ТП на НОИ – С град, злополуката е приета за трудова. Твърди, че вследствие на злополуката е получила разстройство на здравето, като била налице загуба на хватателната функция на пети пръст на лявата ръка, липса на възстановяване на функцията 1 на увредения пръст след проведени множество физиотерапевтични процедури и продължаваща болезненост. Поддържа, че поради злополуката била в продължителен отпуск по болест. Сочи, че поставената шина в периода 08.11.2022г. - 18.01.2023г. е причинила висока степен на болка на ищцата.

Твърди се, че към настоящия момент хватателната способност на лявата ръка е ограничена, не може да носи багаж, липсва сила на захвата, изпуска малки предмети, като телефон, докато провежда разговори, чаши и други свързани с битово обслужване. Изложени са твърдения, че ищцата е трудоустроена с ЕР на ТЕЛК № ****** от 16.11.2023 г. с 62% нетрудоспособност, като от допълнението към ЕР на ТЕЛК било видно, че за увреждането на петия пръст на лявата ръка била определена 10% нетрудоспособност от 01.11.2026 г.

Поддържа се, че ищцата е преживяла и преживява нанесената психологична травма, като е изпитвала и изпитва безпокойство относно това дали ще може да изпълнява качествено и за напред работата на която разчита за доходи на своето семейство. Психическото страдание се увеличавало от тревожността за грижите, които ищцата следвала да полага за своята дъщеря, която е с 95% неработоспособност и диагноза пароноидна шизофрения, като в продължение на една година грижите за дъщерята на ищцата са поемани от нейния баща, за който ищцата се е грижила и продължава да се грижи. Сочи се, че ищцата е изпитвала притеснения, тревоги, потиснатост, безпокойство, чувство за невъзможност да се справи със ситуацията свързана с обстоятелството, че не може да полага грижа на близките, които разчитат на нея. Гореописаните болки и страдания, неудобства и затруднения, които ищцата е търпяла и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от описаната злополука и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищеца като неоснователни и със завишен размер. Оспорва характера и механизма на получените увреждания, описани в исковата молба. Поддържа, че ищцата не е получила болки в рамото в резултат на инцидента. Сочи, че липсват оплаквания от ищцата за болки в раменна става, раменния пояс и мишница непосредствено след инцидента, като подобни оплаквания, се съдържат в амбулаторен лист №*********/18.11.2022 г., издаден от АИППМП „Д-р Димитър Пеев“ ЕООД.

Оспорва Допълнителното медицинско заключение от 25.08.2023 г. към съдебно медицинско удостоверение №****/2022 г. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като се излагат твърдения, че така описаните увреждания не покрИ.т признаците на „поС.но разстройство на здравето, неопасно за живот“, евентуално, че това съС.ие не е в пряка причинноследствена връзка с механизма на допуснатата трудова злополука. Излагат се твърдения, че ищцата е действала в противоречие с изискванията на чл.33 от ЗБУТ, с вменените и задължения по длъжностна характеристика и правилата за работа с деца със специални потребности, като в резултат на 2 непрофесионалната реакция, същата е допуснала груба небрежност, довела до въпросната трудова злополука. По подробно изложени мотиви, моли за отхвърляне на иска като неоснователен, евентуално да бъде присъдено обезщетение в минимален размер, съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД. В случай, че бъде присъдено обезщетение на основание чл.200 от КТ на ищцата, моли да бъдат приспаднати е от него, получените суми на това основание от застраховки, обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 09.10.2025г. на основание чл. 233 ГПК съдът е прекратил производството по делото за сумата в размер на 22 000 лева, като производството е продължило по иска за обезщетение за сумата в размер на 20 000 лева.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила твърдяната злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, настъпването на имуществени вреди, както и причинната връзка между трудовата злополука и размера на вредите.

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е заемала длъжност „старши учител на деца с нарушено зрение“, код по НКПД 2352 5019, при ответника.

Видно от разпореждане ******/28.11.2022г. на ТП на НОИ - С град, на основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, настъпила през време и по повод извършената работа – обучение на ученици с множествени увреждания. По време на междучасието пострадалата е блъсната от ученик /с множество увреждания и агресивно поведение/, хваща пети пръст на лявата й ръка и силно до издърпва и извИ., вследствие на което получава травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан на лява ръка, контузия на пръст на ръката без увреждане на ноктите, навяхване и разтягане на раменна става и контузия на разменния пояс и мишница. Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал разпореждане ******/24.07.2023г. на ТП на НОИ Сград по реда и в сроковете по чл.117 КСО.

Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение 3

- от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност - за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт. Предвид това на основание чл. 200 КТ вр. с чл. 107у, ал. 3 КТ за ищеца е възникнало правото да търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на инцидента.

Спорно по делото претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани с болки и страдания, както и налице ли е съпричиняване.

В тази връзка по делото са разпитани доведените от двете страни свидетели.

Свидетелят М.М. заявява, че живее на семейни начала с ищцата И. П от 8 години в село Г.Я.. Спомня си деня на инцидента, когато се прибрал от работа и И. го помолила да помогне да си свали якето, тъй като я боляло рамото и споделила, че е станал инцидент с дете. Описва, че детето е хванало пръста на И. и го е извило, а след това я е блъснало. Поради невъзможност да се обслужва сама, свидетелят помогнал да се преоблече, дал е болкоуспокояващи и лед, но тя не е могла да спи цяла нощ от болка. Сочи, че на сутринта И. е отишла на работа, но след това е посетила лекарски кабинет, където сестрата е направила превръзка за обездвижване на пръста, тъй като е бил подут и болезнен. По-късно е прегледана в „Пирогов“, където са установени наранявания и са предписани процедури за изправяне на пръста, които обаче свидетелят не може да назове точно. Свидетелят подчертава, че ищцата е имала поС.но нужда от помощ, тъй като дъщеря е болна (със шизофрения) и не може да се обслужва сама, а баща е на 85 години и едва ходи, И. е трябвало да се грижи за тях, но заради травмата не е могла да изпълнява домакинските си задължения (готвене и почистване). Всички тези задачи са били поети от свидетеля. Спомня си, че директорката на училището се е обадила на ищцата с искане да спре отпуската си и да се върне на работа поради възникнали задачи. Тъй като ръката е била нефункционална, те се свързали с личен лекар, който извършил преглед и издал болничен лист.

Свидетелят заявява, че проблемите на П продължават и досега – тя не може нищо да държи с тази ръка, изпуска всичко и поС.но ходи на терапии и манипулации. Споделя, че тя все още пази пръста си, изпищява от болка при допир и съС.ието се отразява на психическото здраве (вдига кръвно и се притеснява). По негови думи болките продължават и в моменти се засилват.

Свидетелят С.С. Д.Н. заявява, че познава ищцата И. П от около 20 4 години и има преки впечатления от съС.ието след инцидента. Твърди, че няколко дни след травмата тя му споделила, че е ударена от ученик, в резултат на което е увредила малкия пръст на лявата си ръка и рамото. Свидетелят описва, че ищцата е посетила болница „Пирогов“, където са поставили обездвижваща шина, която той лично е видял, че носи в периода около Коледа и Нова година. Според него по време на имобилизацията ищцата е изпитвала силни болки, ръката е била трудно подвижна и тя не е можела да извършва обичайни домакински дейности (рязане на продукти, готвене, чистене), като трябвало да ползва лявата си ръка. Нейков подчертава, че ищцата се грижи за болната си дъщеря и възрастен баща, което е направило ситуацията още потежка. По негови наблюдения, към настоящия момент пръстът не е възстановен напълно, ищцата продължава да изпитва болки, които се засилват в сравнение с началото.

Свидетелката М. И.-П., в качеството си на колега и класен ръководител, излага факти относно два инцидента с детето К. Първото се е случило в малкото междучасие между втори и трети час или между първи и втори, като свидетелката чула шум от съседната стая, като влязла, видяла ищцата да се държи за пръста. Последната казала, че детето К я е блъснал и е счупил пръста . Според свидетелката следващия инцидент станал в голямото междучасие, когато видяла как ученикът К блъснал ищцата пред вратата на кабинета .