Решение № 11261 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11261 гр. С., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110109847 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът Х. Т. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.10.2020 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № **********. В процесния договор било посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита била 200 лева, кредитният лимит бил 1500 лева, лихвеният процент при максимален срок на кредита бил 36%, а годишният процент на разходите – до 50% за всички суми и срокове. В договора било посочено още, че за кредита следвало да бъде предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица или неотменима и безусловна банкова гаранция. Поддържа, че на същата дата – 01.10.2020 г. ищецът подал искане за кредитна линия до ответника, с която помолил да му бъде направено предложение за условията, при които да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със следните параметри – 1200 лв. – сума за усвояване. Твърди, че на същия ден му бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца, като процесната сума била усвоена в брой в търговския обект, където бил подписан договора за кредит. На същия ден – 01.10.2020 г. в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ищецът сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД, като в договора било уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение на всеки в размер 1 на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция. В договора било посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Било посочено също така, че клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.

На ищеца бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който било посочено, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит, с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, възлизала на 2952,00 лв. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба ищецът погасил по сключения договор сума в общ размер на 2230 лв. за периода от 21.11.2020 г. до 14.01.2022 г. Счита, че гореописаните договори били нищожни на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на законоустановените императивни правила. На следващо място поддържа, че процесните договори били нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредита. Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредитите, а именно кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ГПК от 50% било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв (в размер на 171%) бил над максимално уговорения праг на ГПР. С договора за възлагане на поръчителство се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, сумата за което впоследствие била заплатена заедно с останалите дължими суми единствено на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. В тази връзка счита, че предвид обстоятелството, че договорът за възлагане на поръчителство бил каузален и акцесорен договор с основание гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора, същият бил нищожен поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за възлагане на поръчителство и договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен 2 предмет и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1030 лв., представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит – разликата между платената от ищеца на ответното дружество сума (2230,00 лв.) и получената от Х. М. сума (1200 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения. Поддържа, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържал всички, предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът получил плащания по кредита в общ размер на 1084,95 лв. По делото липсвали данни за сочените за сключени договор за възлагане на поръчителство, както и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, предвид което ответната страна нямало как да вземе становище по наведените твърдения за изискването на суми или престации от страна на ответника по такъв договор и отношението му към настоящия договор за потребителски кредит. Неправилни били твърденията в исковата молба, че ищецът сключил договор за поръчителство. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ********** от 01.10.2020г. е видно, че между ищеца Х. Т. М., в качеството му на кредитополучател, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, в който било посочено, че минималната сума, която можела да бъде усвоена по кредита е 200 лева, кредитният лимит бил 1500 лева, лихвеният процент при максимален срок на кредита бил 36%, а годишният процент на разходите – до 50% за всички суми и срокове съгласно приложение № 1 към договора. В договора било посочено още, че за кредита следвало да бъде предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.

Не е спорно между страните по делото, че на същата дата – 01.10.2020 г. ищецът подал искане за кредитна линия № 100268803 до ответника, с което помолил да му бъде направено предложение за условията, при които да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със следните параметри – 1200 лв. – сума за усвояване. Безспорно е също така, че в 3 същия ден на ищеца му бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца, като процесната сума била усвоена в брой в търговския обект, където бил подписан договорът за кредит.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за възлагане на поръчителство от 01.10.2020 г., ведно с погасителен план към него, че между Х. Т. М. и "Кредит Гаранция" ЕООД е бил сключен договор, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен между Х. Т. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение на всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно който, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит, с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, възлиза в размер на 2952,00 лв. (12х246 лв.).

Представени са от ищеца 3 бр. фискални бонове, 2 бр. служебни бонове, както и 4 бр. разписки, от които се установяват извършени плащания към посредника „Кеш Кредит“ ЕАД в общ размер на 1404 лв. На следващо място, от представените писмени доказателства се установява, че заплатените от ищеца суми са били разпределяни между дружествата „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и "Кредит Гаранция" ЕООД, съответно по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ и договора за възлагане на поръчителство. Така например видно от представения фискален бон на л. 23 от делото се установява, че ищецът е заплатил на „Кеш Кредит“ ЕАД сума в общ размер ба 159,98 лв., от които 30,53 лв. – за „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и 129,45 лв. за „Кредит Гаранция“ ЕООД.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че ответникът е получавал заплатените от ищеца суми по договора чрез 4 кредитен посредник - „Кеш Кредит“ ЕАД, което се потвърждава както от договора за потребителски кредит, така и от приложените по делото касови бонове и разписки от „Изипей“ ЕАД. Вещото лице изяснява също така, че в системата на „Кеш Кредит“ ЕАД са отразени като общо заплатени от ищеца суми в размер на 2230 лв. От тази сума, обаче, получена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сума в общ размер на 1084,95 лв., с които е погасена главница по кредита в размер на 859,07 лв., която сума погасява вноски от № 1 до № 9 включително, както и договорна лихва в размер на 225,88 лв., която сума погасява вноски от № 1 до № 9 включително. От експертизта се установява също така, че ако при изчислението на ГПР по потребителсикия кредит в размер на 1200 лв. със срок 12 месеца, годишен лихвен процент 36,00% и съответната на лихвения процент месечна вноска по кредита в размер на 120,55 лв., се включи и месечното възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство в размер на 125,45 лв., то тогава ГПР е в размер на 148,02%.