Решение № 546 от 07.09.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Разград, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330100699 по описа за 2023 година за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу И. С. К. за установяване, че ответникът дължи на ищеца 328,37 лв. /триста двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ - главница;26,95 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ — договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г.;155,73 лв. /сто петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.08.2017 до 05.02.2019 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Сочи, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 340/2019 г. по описа на Районен съд - Разград в полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД, че на 15.02.2021 г. между ищеца и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е подписано приложение към сключен договор за за продажба и прехвърляне на вземания. Конкретно сочи, че между ответника и “Ти Би Ай Банк”ЕАД на 15.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит с № 7000229543 съгласно който кредитора е предоставил кредит в размер на 568.86 лв., за общо ползване, застрахователни премии и такси, подробно описани в чл. 7.1 от Договора, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 25.01.2018 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 59,36 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 59,35 лв.; че ответникът не е платил по този договор следните суми: главница в размер на 328.37 лв., договорна лихва в размер на 26,95 лв., дължима за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г., и обезщетение за забава в размер на 155,73 лв., дължима за периода от 25.08.2017 до 05.02.2019 г., както и законната лихва, като тази сума останала 1 дължима и към датата на подаване на настоящата исковата молба в съда, Твърди, че лихвения процент по договора е 28.46 %., като ответникът се е задължил при просрочие да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Иска съдът да присъди на ищеца направените в това производство/вкл. и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и в заповедното, разноски.

Ответникът е уведомен за производството по реда на чл.47 от ГПК.

Назначеният му от съда особен представител счита исковете за допустими, а по същество неоснователни. Възразява, че исканото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2017 г. между ответника И. С. К. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит с № 7000229543 за сумата 500 лв., че ответникът се е задължил да върне сумата до 25.01.2018 г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 59,36 лв., а последната – в размер на 59,35 лв., с което общо се е задължил да заплати 652,95 лв. В този договор е уговорен в размер на 46,92%. Сумата е преведена на ответника по банков път /извлечение от сметка на л.82/.

По ч.гр.д.№340/2019 г. по описа на РС- Разград кредиторът “Ти Би Ай Банк”ЕАД е поискал и съдът е издал заповед за изпълнение срещу И. С. К. за заплащане на сумата 328,37 лв. - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с ведно със законната лихва от18.02.2019 г., 26,95 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 25.08.2017 г. – 25.01.2018 г., и сумата 155,73 лв. обезщетение за забава за периода 25.08.2017 г. – 05.02.2019 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и настоящия иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК.

С анекс от 15.02.2021 г. към рамков договор от 31.08.2018 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД портфолио от необслужвани вземания срещу физически и юридически лица срещу покупна цена. В приложение към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и задължението на И. С.

К. по договор с №7000229543 от 15.02.2017 г., Цесионерът е издал потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.25/ и е упълномощил цедента /л.29/ да извърши уведомяването на длъжника от него име. Уведомително писмо за цесията /л.30/ е приложено към исковата молба и заедно с нея връчено на ответника/длъжник/ при условията на чл.47 от ГПК.

Възможността за прехвърляне на вземането изрично е записана в т.25.5 от договора.

По делото не са представени никакви доказателства за плащане на сумите.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.

В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент именно той има право да търси изпъленние на вземането.

Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника в хода на настоящото производство. Следователно едва след тази дата това 2 прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.

Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е било в патримониума на първия.

По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 328,37 лв. по делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишнен процент на разходите в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата по договора е получена от ответника.

По делото липсват твърдения и не са представени никакви доказателства за заплатени суми по този договор.

Ето защо първият от обективно съединените искове принципно е основателен и доказан. За да стигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът е с падеж /25.01.2018 г./ много преди депозиране на заявлението /19.02.2019 г.

По отношение на втория от исковете – за установяване на задължението за заплащане на сумата 26,95 лв. договорна лихва за периода 25.08.2017 г. – 25.01.2018 г., същият се явява основателен и доказан.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се дължи не само въз основа на т.5.5 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата, следваща датата на изпълнението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение. Общо направените по делото разноски са в размер на 425 лв. /125 лв. д.т. и 200 лв. депозит за особен представител/.

Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер от 200 лв.

Съответно по ч.гр.д.№340/2019 г. тези суми са 25лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************************************, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 201318404 със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Юлия Христова Юргакиева сумата - 328,37 лв. /триста двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № 7000229543 от 15.02.2017 г. ведно със законната лихва от 18.02.2019 г., сумата 26,95 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ — договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г.; и сумата 155,73 лв. /сто петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.08.2017 до 05.02.2019 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение №695/20.02.2019 г. по 3 ч.гр.д.№340/2019 г. по описа на РС - Разград.

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************************************ ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 201318404 със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Юлия Христова Юргакиева сумата 25 лв.

/двадесет и пет лева / за разноски и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№340/2019 г., както и 325 лв.

/триста двадесет и пет лева / разноски и 200,00 лв. /двеста лева / юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. .№ 340/2019 г. по описа на РС - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4