Решение № 4841 от 19.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4841 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100510154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Образувано е по жалба с вх. № 57428/19.05.2023 г., допълнена с жалба вх. № 84251/04.08.2023 г., по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851, подадена от длъжника Софийска вода АД, срещу постановление за разноски по изпълнително дело № 20238510400859, обективирано в разпореждане на съдебния изпълнител от 23.03.2023 г. /изпратено на длъжника на 10.05.2023 г./, в частта му, с която е постановен отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски по изпълнителното дело за такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС и е приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата в размер на 12 лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното постановление, доколкото по делото липсва документ по Закона за счетоводството, който да обосновава дължимостта на таксата по т. 31 от Тарифата в приетия размер. Оспорва приетата за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление. В тази връзка излага, че съобщението е изпратено по електронен път, поради което отделна такса за изпращане на пощата не се дължи. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

В законоустановения срок не е постъпило възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателите "Е.М.“ ЕООД и „Т.У.“ ЕООД на подадените от длъжника „Софийска вода“ АД жалба и допълнителна жалба срещу постановлението за разноски.

В представените мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният 1 изпълнител излага подробни съображения за неоснователност на постъпилата жалба. Счита, че таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника, независимо, че уведомлението, във връзка с което е начислена, е изпратено по електронна поща, а не чрез пощенски оператор, доколкото самият длъжник е пожелал кореспонденцията с него да бъде осъществяване чрез електронен адрес и предвид обстоятелството, че използваните от съдебния изпълнител електронни съобщителни услуги се платени. Дължимостта на начислената в размер на 24 лв. с ДДС такса по т. 31 от Тарифата обосновава с допълнителните разходи за канцеларски материали и копирни услуги, съпровождащи поддържането на служебен архив. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 859/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. е образувано въз основа на издаден в полза на Н.Р.А. изпълнителен лист от 23.11.2021 г. по гр. д. № 23843/2021 г. по описа на СРС, 140 състав, за сумата от 50 лв. – съдебни разноски.

С Договор за цесия от 21.01.2022 г. в полза на взискателите по изпълнителното производство – "Е.М.“ ЕООД и „Т.У.“ ЕООД е прехвърлено вземането по изпълнителния лист, ведно с разноските за платена държавна такса за издаването му.

С Покана за доброволно изпълнение и постановление за разноски от 08.03.2023 г., изпратени на „Софийска вода“ АД на електронна поща на 10.03.2023 г., длъжникът е уведомен за размера на задължението по делото и за приетите за събиране такси.

В отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът "Софийска вода"АД оспорва част от приетите за събиране суми за разноски, а именно начислените такива по т. 31, както и за таксата за издаване на изпълнителен лист и банковата комисионна за извършения паричен превод за плащането й.

Сочи, че останалите задължения по изпълнителното дело са заплатени.

С разпореждане от 23.03.2023 г., изпратено на длъжника по електронен път с Уведомление изх. № 29468/03.05.2023 г. съдебният изпълнител е отказал намаляване размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10.91 лв., както и приетата за събиране такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лв. с ДДС. Допълнително е приел е за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане на самото уведомление.

За горното постановление за разноски длъжникът е уведомен по електронна поща на 10.05.2023 г., като с жалба от 19.05.2023 г. е посочил, че обжалва акта на съдебния изпълнител в частта, с която е отказано да бъде удовлетворено възражението срещу събиране на т. 31 от ТТРЗЧСИ и е приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата в размер на 12 лв. с ДДС.

В отговор на последващо уведомление от съдебния изпълнител, „Софийска вода“ АД подава отговор /именован „допълнителна жалба“/, с 2 който посочва, че поддържа първоначално подадената си жалба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателите и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен случаите, изброени в т. 1 – т. 3 от ал. 1, а именно при прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ГПК, изоставяне на изпълнителните действия от взискателя и касателно разноските за изпълнителни способи, които не са приложени. При това положение и доколкото в случая не е налице някоя от хипотезите на посочените изключения, в принципен план разноските подлежат на възлагане на длъжника.

Съгласно Тарифата за такса и разноски към ЗЧСИ съдебният изпълнител начислява такса за извършваните от него действия, свързани с воденото на изпълнителното дело. Определянето на вида и броя на дължимите такси не е произволна дейност, а е ограничено до конкретно извършените от съдебния изпълнител действия и единствено доколкото в тарифата е предвидено начисляването на съответната такса. Т.е. дължимостта на таксите /явяващи се възнаграждение за съдебния изпълнител/ и техният точен размер са определени по нормотворчески път, като такива са предвидени не за всяко фактическо действие, извършвано от съдебния изпълнител, а само за онези, които законодателят е счел за необходимо да бъдат овъзмездявани.

С оглед на това, не може да се възприеме поддържаната от съдебния изпълнител теза, че приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника и в случай, че книжата до него са изпратени по електронна поща.

Съгласно Тарифата, таксата в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/ се начислява единствено при изпращане на по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като изразът по пощата следва да се разбира „чрез пощенски оператор съгласно Закона за пощенските услуги“.

Предвидената в посочения размер такса цели да възмезди съдебния изпълнител както за извършеното от него действие, така и за пощенските услуги, които се използват. В подкрепа на горния извод може да бъде посочено, че за същите действия – изпращане на книжа до страна, но 3 съпроводени с връчване /т.е. ангажиране на призовкар/, предвидената по Тарифата такса е в двоен размер.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че уведомлението до длъжника не е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор, а по електронен път, събирането от съдебния изпълнител на такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ се явява незаконосъобразно и постановлението за разноски следва да бъде отменено в тази му част.

Относно приетата за събиране такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС:

Същата е начислена от съдебния изпълнител за покриване на "допълнителни разноски", но в материалите по изпълнителното дело липсва първичен счетоводен документ за извършване на разход в посочения размер, както изрично предвижда забележката към т. 31 в текста на Тарифата.

Макар действително дейността по воденето на служебен архив да е неизменно свързана с покриване на разходи от канцеларски характер, за да бъдат възложени същите в тежест на длъжника по делото е необходимо издаването на счетоводен документ за онагледяване на разноските както по вид, така и по размер. Доколкото не се установява тези разноски да са отразени в счетоводните регистри на съдебния изпълнител, не се дължи и тяхното възстановяване от длъжника.

Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че съдебният изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на приетите за събиране от длъжника разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., което налага цялостна отмяна на обжалваното постановление в атакуваната му /и неотменена от съдебния изпълнител/ част.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на "Софийска вода" АД с ЕИК ******* постановление за разноски от 23.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400859 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от КЧСИ, обективирано в уведомление изх. № 29468/03.05.2023 г., в частта, с която е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20238510400859 на ЧСИ М.П. с размера на таксата по т. 31 ТТЗЧСИ в размер на 24 лв.

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 23.03.2023 г., обективирано в уведомление изх. № 29468/03.05.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400859 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от КЧСИ, и в частта, с която е начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5