Решение № 7 от 19.04.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. П.

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк. Величка З. Влашева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600052 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба, вх. № 454/18.07.2023 г. и допълнение към въззивна жалба, вх. № 794/27.11.2023 г. от адв. И. А. от САК - защитник на подсъдимия Я. И. Д. срещу присъда № 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на СВС.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С Присъда № 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на Софийски военен съд подсъдимият р-к Я. И. Д. – младши шофьор в първа група „А.“ на взвод „А.“ в рота Т.О. на в.ф. ....... – С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.205, ал.1, т.5, вр. чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като е осъден на „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева и е оправдан в частта на обвинението да не е заместил присвоените вещи.

Със същата присъда е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като е осъден на 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал.3 от НК на подсъдимият е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Присъединено е изцяло наказанието „глоба“ от 300.00 (триста) лева към най-тежкото наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е отложил изтърпяване на наказанието 6 (шест) месеца лишаване от свобода за срок от (три) години. На подсъдимия са възложени съдебно-деловодните разноски в размер на 190.00 (сто и 1 деветдесет) лева, платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд, както и разноски в размер на 1572.58 (хиляда петстотин седемдесет и две хиляди лева и петдесет и осем стотинки) платими в полза на държавата в бюджета на Министерство на отбраната, по сметка на Регионална служба „Вп“- С..

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. А., в качеството й на защитник на подсъдимия р-к Я. И. Д.. В нея се посочва, че постановената присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по делото не са събрани доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подсъдимият е извършил деянията, за които е осъден. Твърди се, че всички доказателства по делото установяват, че във в.ф. ....... – С. не са установени никакви липси и са извършени курсове на пътните превозни средства, описани в пътните листа.

В допълнителна въззивна жалба от защитника на подсъдимия се развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението, че липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин виновно извършени деяния. Счита се, че основното доказателство, на което съдът се позовава, е изготвената и приета по делото видео-техническа експертиза, с която е установено, че на инкриминираните дати и часове, когато са използвани картите, с които е следвало да се заредят А.те „....“ и „......“, превозните средства са били на територията на в.ф. ..... - С., което обстоятелство не се оспорва от подсъдимия. Посочва се, че първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, различната от описаната в обвинителния акт и е приел различен механизъм на присвояването, като в мотивите е посочил, че това престъпление е извършено с помощта на свидетеля М. П., заемащ длъжността „Завеждащ склад ГСМ и противопожарно имущество“. В мотивите към присъда за първи път се споменавало за присвояване на излишъци на дизелово гориво, което е станало благодарение на излишъците, генерирани от ГСМ на поделението и тези излишъци са му били давани от свидетеля по делото П.. Излагат се съображения, че неправилно е оценен доказателствения материал и е налице противоречие на изводите на първоинстанционния съд с доказателствената съвкупност по делото и поконкретно с видео-техническата експертиза, следствения експеримент, фотоалбума, заявката за транспорт, свидетелските показания на свидетеля М.Ц. П., приобщени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, на свидетеля Ю. Р. П. и на свидетеля М. В. И.. Посочва се, че основният съд е нарушил чл. 303, ал. 1 от НПК като е постановил присъдата си на предположение, че подсъдимия е извършил деянието по чл. 204 от НК със свидетеля П.. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че неправилно са оценени обясненията на подсъдимия Я. И. Д.. Твърди се, че е налице неяснота в мотивите към съдебния акт досежно обстоятелствата как свидетеля П. е изчислявал какви са излишъците, които могат да бъдат „усвоени“ от подсъдимия за текущия месец, както и по какъв начин тези излишъци не съвпадали с разхода на двата автобуса за точно определен маршрут, тъй като заявката е била получавана 2 няколко дни по-рано. Същото възражение се посочва и по отношение на инкриминираните дати 15.09.2020 г. и 07.10.2020 г., като се твърди, че не е изяснен механизма на деянието.

Досежно престъплението по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК във въззивната жалба се твърди, че в мотивите на атакувания съдебен акт е допуснато противоречие като е посочил, че мотив за извършване на престъплението е „стремежът на подсъдимия да прикрие извършеното присвояване на дизелово гориво“, поради което защитата намира, че основния съд е приел, че е извършено друго престъпление, а именно такова по чл. 202, ал.1, т.1 от НК, а не това, за което е признат за виновен – по чл. 311, ал.1 от НК.

В съдебното заседание пред Военно-апелативния съд, проведено на 12.02.2024 г. защитника на подсъдимия Я. И. Д. счита, че постановената присъда е неправилна и законосъобразна. Поддържа доводите и съображеният изложени в жалба и допълнението към нея. Счита, че първоинстанционният съд е неправилно е анализирал доказателствата, въз основа на които е стигнал до неверни изводи като е признал за виновен подзащитния за извършени престъпления по чл.205, ал.1, т.5, вр. чл. 204, б.

„а“, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Пледира въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдмия. Алтернативно моли съдът да отмени присъдата и да върне дилото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият мл. серж. Я. И. Д. в лична защита се присъединява към защитника си. Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съД. В последна дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Военно-апелативна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел правилен извод, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпленията по чл.205, ал.1, т.5, вр. чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Не намира пропуски в дейността на контролираната инстанция и пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Настоящото въззивно производство пред Военно-апелативния съд е второ. В хронологичен ред движението на делото е следното:

С присъда № 1/09.02.2022 г. по описа на Софийския военен съд подсъдимият младши сержант от в.ф. ..... – С. Я. И. Д. е бил признат за виновен в това, че в периода от 17.06.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „А.“ от взвод „А.“, в рота „Т.О.“, на 5 (пет) пъти присвоил чужди вещи - „.....“, собственост на военно формирование ..... - С., връчени в това му 3 качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвоените вещи са общо на стойност 857.80 /осемстотин петдесет и седем лева и 80 ст./ лева, случаят е маловажен и присвоените вещи са заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което на основание чл.205 ал.1 т.5 вр. чл. 204 б. „а“ вр. чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на глоба от 300 (триста) лева, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият е признат за невинен и е оправдан в частта на обвинението да не е заместил присвоените вещи.

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че в периода от 15.09.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „А.“ от взвод „А.“ в рота „Т.О.“, в кръга на службата си съставил 4 (четири) официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 (шест) месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът му е наложил едно общо наказание, а именно найтежкото от тях от 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като е присъединил изцяло наказанието глоба от 300 /триста/ лева към най-тежкото наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването от подсъдимия на така наложеното му наказание с изпитателен срок от 3 (три) години. Първоинстанционният се е произнесъл и по разноските.

С решение № 21/10.10.2022 г. по ВНОХД № 42/2022 г Военноапелативния съд е отменнил изцяло постановената присъда от Софийския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото раглеждане на делото, втори съдебен състав на основния съд е постановил спрямо подсъдимият р-к Я. И. Д. атакуваната присъда № 8/11.07.2023 г. постановена по НОХД № 147/2022 г. по описа на Софийски военен съд, предмет на настоящото производство.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебното производство и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата, ведно с допълнението към нея е допустима, подадена от правоимащо лице в законово установения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

4

Считано от 01.01.2019г., когато мл. серж. Я. И. Д. заел длъжността „.....

„А.“ на взвод „А.“ в рота за Т.О. (РТО), той е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. “б“ пр. 2 от НК, тъй като е изпълнявал постоянно и със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие. В качеството си на длъжностно лице подсъдимият е имал задължението да зарежда с гориво двата зачислени му служебни автобуса и да го заплаща на бензиностанцията с карта за безналично плащане.

В този момент горивото му е било връчено и поверено му да го пази и управлява. В пътните листи на процесните два служебни автобуса подсъдимият е имал и задължението да приложи съответния фискален бон и да впише количеството заредено на бензиностанцията гориво, както и че то е заредено в резервоара на служебния автобус и да се подпише, удостоверявайки верността на тези обстоятелства.

Транспортът на Съвместното командване на силите (СКС) се осигурявал от рота за Т.О. (РТО) от състава на в.ф. ....... – С.. СКС издавали заявки – нареждания, в които посочвали нуждите от пътни превозни средства за съответните дати на следващата седмица. Получената заявка се утвърждавала от командира на формированието и съгласно нея командирът на РТО извършвал организация за изпълнението й. Той вписвал пътното превозно средство, с което ще се извърши транспорта и свеждал заповедта до знанието на съответния шофьор, който подготвял автобуса и документите му.

Разпечатката съдържа 31 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e8926a0-df55-40af-816d-99d402882524