Определение № 517 от 28.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. София, 28.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500361 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от М. И. У. против Определение № 136/24.02.2025 г. по гр.д. № 902/2022 г. на РС – Самоков, с което производството по делото е прекратено и изпратено по местна подсъдност на РС – Добрич.

В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно, тъй като делото е местно подсъдно на РС – Самоков, предвид разпоредбата на чл. 109 ГПК, която урежда подсъдността по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение. Твърди се още, че последният постоянен адрес на наследодателя на страните – И. Д. Ф., не е мястото, на което е открито наследството.

С отговора на частната жалба въззиваемият Ф. Ф. оспорва нейната основателност и развива доводи за правилност на първоинстанционното определение, доколкото искът е подсъден по мястото на откриване на наследството – гр. Добрич.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С Определение № 136/24.02.2025 г. по гр.д. № 902/2022 г. на РС – Самоков, съдът е намерил за основателно възражението по чл. 119, ал. 4 ГПК 1 на ответника, производството по делото е прекратено и делото изпратено по местна подсъдност на РС – Добрич. Прието е, че съгласно чл. 110, ал. 1 от ГПК исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

По аналогия от тази разпоредба искът за намаляване на дарение, извършено приживе от наследодателя, какъвто е предявеният, също е подсъден на съда, в чийто съдебен район е открито наследството – по последния постоянен адрес на починалия (чл. 1 от Закона за наследството).

Доколкото от НБД „Население“ се установява, че последният адрес на наследодателя на страните – И. Д. Ф., е в гр. Добрич, то делото е изпратено по местна подсъдност на РС-Добрич.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това, предвид изложеното в жалбата, следва да се добави и следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение. Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗНсл, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част. (вж. Определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК и Определение № 67 от 19.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2015 г., II г. о., ГК). Предвид тези особености на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, а именно защита на правото на наследяване, естеството на производството, свързано с формиране на наследствена маса и доколкото не се касае до вещен иск, дори в случаите на възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК.

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, жалбата е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

С т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 2 година на ОСГТК на ВКС, е прието, че въззивно определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал.

3, т. 1 и т. 2 от ГПК и е окончателно.

Според настоящия съдебен състав въззивното определение попада в разгледаната с тълкувателното решение хипотеза (с него е оставен без уважение отвод за местна неподсъдност), поради което по отношение на него следва да бъде приложено приетото с тълкувателното решение тълкуване (разрешение), което е задължително за съда, разглеждащ спорния процесуален въпрос и за страните по делото (вж. Определение № 82 от 9.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4959/2023 г., IV г. о., ГК).

По изложените съображения

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 136/24.02.2025 г. по гр.д. № 902/2022 г. на РС – Самоков.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на РС – Самоков за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3