Решение № 181 от 19.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. С., 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Ч***ве:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500088 по описа за 2022 година

Прои зводството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№292/09.02.2022г. от „***“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ****, район М., бул. „Ц.ш.“ №96, ет.7, представлявано и управлявано от Изпълнителния директор А.Г.Т., чрез юриск. В. Т. против решение №8 от 20.01.2022 г., постановено от районен съд - гр. Мадан в производството по гр.д № 184/2021 г., в частта, с която съдът е отхвърлил предявения установителен иск за претендираната договорна лихва и неустойка за забава .Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част, като неправилно и вместо него постанови друго ,с което да уважи и предявения установителен иск до пълния размер на претендираната главница в размер на EUR 5,085.83 , претендираната сума от E U R 1,932.80 , представляваща договорна лихва по чл. 2.3 б. (а) и (Ь) от Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №.... от 05.11.2019 г., сумата от EUR 480.55 , представляваща неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... от 05.11.2019 г. и сумата от EUR 3,926.78 представляваща неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... от 05.11.2019 г.Счита ,че в обжалваните части решението на районен съд –Мадан е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. По отношение на претендираната неустойка за забава счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка относно факта, че разпоредбите на ЗЗП не намират приложения при сключения процесен 1

Договор за Заем Бизнес Кредит - №.... от 05.11.2019 г. Намира ,че неправилно районен съд - гр. Мадан е интерпретирал и приложил нормите на чл.26, ал.1, предл.З от Закон за задълженията и договорите.Счита ,че районния съд изобщо не е отразил изразената в разпоредбата на чл.309 ТЗ законодателна воля за невъзможността да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,сключена между търговци, както и невъзможността за прогласяване нищожността на неустойката в случай, че същата е уговорена без краен предел или без фиксиран срок. С разпоредбата на чл. 309 от ТЗ законодателят придава превес на санкционната функция на неустойката по сделките сключвани между търговци. Счита доводите за нищожност на клаузата за неправилни, недостатъчно обосновани и ирелевантни за настоящото производство.Възражението на ответника, че уговорената в договора клауза за наказателна лихва е нищожна, поради това, че противоречи на добрите нрави, счита ,че е неоснователно. Клаузата предвижда неустойка в случай на забава или при неизпълнение на договорно задължение от страна на кредитополучателя. Обичайно и нормативно регламентирано е правото на кредитора, при неизпълнение на договорното задължение да търси обезщетение за забава, както е уговорено и в договора и в двата анекса. Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намали поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, както е в случая между банката и едноличния търговец.В този смисъл сочи решение № 378 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 173/2015 г. на Окръжен съд - С..Като клауза, уговорена в договора, неустойката по смисъла на чл. 2.3., б. (с) и б. (d)счита ,че е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, уредена в чл. 9 ЗЗД.Счита ,че неустойката е форма на договорна отговорност, предвидена и допустима от закона, служеща за обезщетение на вредите от неизпълнение,като техният размер е предвиден предварително. Счита ,че с уговарянето на договорна мораторна неустойка страните са дерогирали нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да се търси предвидената неустойка счита ,че е необходимо единствено да се установи наличието на договор и последващото неизпълнение.Претендираната от ищеца неустойка е мораторна и правопропорционална на срока на неизпълнение. Дори да се приеме, че като сума, неустойката за забава е в голям размер, то посоченото обстоятелство счита ,че произтича изцяло от продължителната забава от страна на длъжника по изпълнение на задълженията си по Договора за заем. Намира ,че заемодателят е изправната страна по Договора и счита ,че не следва да се определя като недобросъвестен единствено поради съдържанието на уговорената неустойка за забава, като по делото няма въведени конкретни фактически твърдения за друго поведение, което може да бъде квалифицирано по този начин.Счита, че претендираната неустойка за забава не противоречи на добрите нрави и не следва да бъде прогласявана за нищожна. Неустойката може да се приеме за нищожна, само ако единствената и цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и функции, включително и санкционната такава. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния 2 случай уговорената неустойка счита ,че не излиза извън присъщите и функции. Намира ,че уговорената сума обезщетява претърпените вреди, изразяващи се в предоставяне на предварителна сума в първата част на договора за заем, с която се покриват натрупаните задължения на заемополучателя за данъци и такси, както и цялото юридическо и административно обслужване по сключване на договора за заем, изразяващо се в консултация с отдел продажби, отдел рискове и юридическия отдел, всеки от които е отделил време, за което му е заплатено трудово възнаграждение, за разглеждане на казуса, извършване на проверки и справки, изготвяне на становище и подготовка на необходимите документи.

Счита ,че клаузата обезпечава сключването и изпълнението на договора. След сключване на договора за заем твърди ,че сумата от EUR 5 100 е разчетена и отделена за съответния клиент, като средствата са разчетени за период от 10 години, което само по себе си счита ,че означава, че „***“ АД е разчело средствата като неразполагаеми и не е оперирало с тях, от което естествено произлизат вреди за дружеството, които следва да бъдат обезпечени. На последно място, клаузата е и със санкционен характер, като санкционира заемополучателя с оглед неговото неизправно поведение. С оглед всичко изложено до тук счита, че за конкретния случай не може да се приеме, че е налице накърняване на добрите нрави, тъй като сумата е справедлива с оглед конкретната фактическа обстановка. Твърди ,че длъжника е изпаднал в продължително неизпълнение на задълженията по Договора. Към датата, посочена в нотариалните покани - 31.03.2021 г. забавата по заплащане на месечните погасителни вноски е била 420 дни.,а към настоящия момент липсва изпълнение на задълженията по Договора за заем и просрочието е 726 дни, равняващо се на почти 2 години забава. От продължаващото неизпълнение твърди ,че произтичат вреди за Заемодателя. Счита ,че уговорената неустойка на ден е в десетки пъти по- малка от неиздължената заемна сума, която е използвана. Намира,че не следва да се съпоставят получените от Заемополучателя по договора за заем средства с тези, които би дължал клиентът при недобросъвестно поведение от негова страна, защото от неизправния длъжник зависи да възстанови равновесието в облигационната връзка. Счита ,че извод в обратната посока би довел до обогатяване на Заемополучателя от собственото му неправомерно поведение и ще лиши заемодателя от дължимото му обезщетение за причинените вреди от неизползване на предоставената от него заемна сума за продължителен период от време.Моли въззивния съд да приеме, че преценявана към момента на сключване на договора, неустойката уговорена по този начин, безспорно отговаря на функциите си ,предвидени в чл. 92 от ЗЗД.

По отношение на претендираната договорна лихва счита ,че в настоящия случай е видно, че ответника е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, полагайки подписа си, който факт твърди ,че е удостоверен чрез нотариалната му заверка, извършена от Нотариуса, тоест в процесния Договор е обективирана волята на страните за сключване именно на Бизнес кредит, с предварително уговорени между тях параметри - заемна сума, срок на изпълнение и 3 договорна лихва. В настоящия случай с оглед обстоятелството, че е налице търговска сделка, а не сделка, сключена с потребител, и вземайки предвид факта, че уговорената възнаградителна лихва е под законово предвиденото ограничение, то предвиденият размер на възнаградителната лихва 30 % на годишна база, моли съдът да приеме, че не противоречи на добрите нрави.

Още повече, че същия представлява съществен елемент от сключването на Договора, а именно цената, на която се предлага определена услуга - в случая предоставяне на парични средства. грижа Счита ,че няма установен универсален критерий кога договорената лихва е прекомерна. Намира ,че този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички данни по делото - не само нейния размер, но и размера на валутата по предоставения капитал, срока на ползването му, обстоятелствата при които е поето задължението за лихвата, нейната функция.Поради това счита , че уговорките за възнаградителна лихва не противоречат на добрите нрави.

Възнаградителната лихва се начислява съгласно одобрения от двете страните по Договор за Заем погасителен план.Счита ,че лихвата следва да бъде определена така, че да компенсира кредитора за ползваната заемна сума като бъдат отчетени всички условия за това, включително и риска, който се поема от това сумата да не бъде върната. Видно от приложените справки от Централен кредитен регистър, Заемополучателят, Солидарните и ипотекарни длъжници не изпълняват финансовите си задължения на падежна дата или изобщо не ги изпълняват. Счита ,че тези факти от своя страна формират обоснован риск от неизпълнение. От своя страна неизпълнението за връщане на взетата заемна сума на падежна дата счита че поставя кредиторът в сериозен риск.Поради това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решение №8 от 20.01.2022 г., постановено от районен съд гр. Мадан, в производството по гр.д 184/2021 г., като неправилно в обжалваната част и да постанови друго такова, с което да уважи предявения установителен иск за възнаградителна лихва, неустойката за забава, както и до пълният размер на претендираната главница по Договора за бизнес заем.Моли в този смисъл да бъде постановено решение

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№503/07.03.2022г. от ЕТ „А. С. 91 - А.Д.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село Е.

№ 213, община Р.,, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О., ,която намира ,че подадената въззивна жалба от „***" АД, ЕИК **** с вх. № 292/39.02.2022г. срещу Решение № 8/20.01.2022г., постановено по гражданско дело № 184/2021г. на Мадански районен съд е неоснователна.Намира за правилен извода на PC Мадан за нищожност на клаузата за дължимост на неустойка от заемополучателя поради накърняване на добрите нрави основание, за нищожност по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД. Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от страна на съда на разпоредбата на чл.309 от ТЗ, тъй като съгласно тази норма не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Намира ,че в случая основанието за нищожност, въведено в писмения отговор на исковата молба и уважено от PC Мадан, е противоречие с добрите нрави, а не прекомерност.Съгласно задължителната 4 практика на ВКС, обективирана в т.З на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.Нищожна поради противоречие с добрите нрави счита ,че е договорна мораторна неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове.В този смисъл сочи съдебна практика Независимо от търговския характер на процесния договор,счита ,че общото правило на чл.26, ал.1 пр.З ЗЗД, с което е обосновано своевременно въведеното от доверителя и защитно възражение за нищожност, е приложимо по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ.