Решение № 515 от 28.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Велико Търново, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Любка Милкова

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря К. Г. И. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500609 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №758/24.06.2022г., постановено по Гр.д.№3682/2021г. по описа на РС – Велико Търново, ОСЪЖДА Д. Б. Р., с ЕГН **********, да заплати на ЕТ "Р.Х", с ЕИК ..., сумата от 250лв., представляваща обезщетение за умишлено причинена имуществена вреда, изразяваща се в разликата между получената от ищеца сума въз основа на заявка за транспорт по направление Добрич, България – Sereetz, Germany, подадена му от "Ф.Л" ЕООД, и сумата по заявка за транспорт по направление Добрич, България – Sereetz, Germany, подадена му от "С" ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2021г. до изплащане на сумата, както и сумата от 760лв. – разноски за производството.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ответника по делото Д. Б. Р., чрез пълномощника му адв.К. П.

– ВТАК, като са релевирани оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено при противоречие на приложимите материалноправни норми, установени в КТ, както и при противоречие с доказателствата по делото, при формиране на правни изводи, за които липсват факти от обективната действителност, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че анализът на събраните по делото доказателства не води до извод за установеност по безспорен начин на предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност, които са в доказателствена тежест на работодателя. Сочи се, че в процесният случай работодателят би могъл да търси отговорност от ответника /работника/ единствено по реда на чл.203 ал.1 КТ, а не претендираната такава по реда на чл.203 ал.2 пр.1 КТ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца по делото, чрез упълномощеното Адв. дружество "П.К.Х", представлявано от адв.А. П. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, т.к. не страда от пороците, посочени в жалбата. Претендира направените във въззивното 1 производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът Д. Б. Р., с представена писмена защита моли въззивната жалба да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което предявеният срещу него осъдителен иск бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. С молба с вх.№3691/11.04.2023г. представя списък по чл.80 ГПК и релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на изплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, което процесуално действие се счита неизвършено, доколкото молбата не е подписана от Д. Р. със саморъчен подпис или с КЕП.

В СЗ въззиваемата страна ЕТ "Р.Х", чрез адв.Х.К, редовно преупълномощен, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от ищеца ЕТ "Р.Х", чрез адв.А. П. – ВТАК, като Управител на упълномощеното Адв. дружество "П.К" против Д. Б. Р. осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 предл.1 вр. чл.211 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250лв., представляваща вреда в размер на разликата между първоначално договорената цена и реално получената от ищеца, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /съвпадаща с датата на плащане на цената/ - 24.02.2021г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че в периода от 01.11.2020 до 31.12.2020г. ответникът е работил по ТПО при ищеца на длъжност „Мениджър логистика“, като в кръга на трудовите му задължения е било да получава заявки за транспорт, като изпълнявайки тази си дейност ответникът представлява превозвача – ищец ЕТ "Р.Х" по договора за транспорт на товари, като договаря от името и за сметка на ЕТ "Р.Х" условията на транспорта с лицето, което има нужда от такъв. Сочи се, че към процесният период ответникът е бил едноличен собственик на "Е.К", с ЕИК 203212291. Твърди се, че ответникът при или по повод изпълнението на трудовите си задължения умишлено е причинил имуществена вреда на ищеца, изразена в претърпяна загуба в исковия размер от 250лв., като, използвайки служебното си положение, вместо да довърши подадената на 18.11.2020г. от "С" ООД по служебната електронна поща на ищеца заявка за транспорт по направление Добрич – Германия при цена на транспорта в размер на 3700лв. без ДДС, ответникът я възлага на "Е.К" ЕООД, на която той е едноличен собственик за сумата от 3600лв. без ДДС и която фирма не разполага със собствен транспорт, а от своя страна "Е.К" ЕООД възлага същата заявка за транспорт на "Ф.Л"ООД, а впоследствие "Ф.Л"ООД възлага същата тази заявка за транспорт на ищеца, но вече на цена от 3450лв. без ДДС, като ответника я приема, като настъпилата за ищеца имуществена вреда в размер на 250лв. е в резултат от това, че възлагането не е станало пряко към работодателя на ответника, а е било опосредено от две други възлагания, по който начин възнаграждението е намаляло със сумата от 250лв.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Д. Б. Р. е 2 заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният срещу него осъдителен иск, който е оспорил изцяло по основание и по размер с искане да бъде отхвърлен. Признал е твърдяния в ИМ факт, че в периода от 01.11.2020г. до 31.12.2020г. е заемал при ищеца длъжност „Мениджър Логистика“, като е посочил, че за тази длъжност не е запознаван с длъжностна характеристика. Оспорил е ищцовото твърдение, че в обхвата на трудовите му задължения по заеманата длъжност „Мениджър Логистика“ е било да получава заявки за транспорт, както и да представлява превозвача – ищец по договори за транспорт на товари и да договаря от името и за сметка на ЕТ "Р.Х". Посочил е, че не е бил едноличен собственик на "Е.К" ООД, нито негов управител, за да може да сключва сделки от името и за сметка на това дружество. Изложил е, че представеният документ удостоверява само изпратена заявка от "С" ООД, но не и приета такава от работодателя и/или от ответника.

Изложил е, че приложеното ЧМР не може да се отнесе към заявката за транспорт на "С" ООД, че това са две различни заявки. Оспорил е, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ за ангажиране на пълната му имуществена отговорност по съображения, изложени във въззивната жалба и представената във въззивното производство от въззивника писмена защита.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Д и Явор Христов и изслушана компютърно - техническа експертиза, като са установени всички правнорелевантни за спора факти. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, поради което не ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на обстоен анализ на правно - релевантните за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели и изслушана компютърно - техническа експертиза /КомТЕ/, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост, основателност и доказаност на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. 211 КТ в пълният му предявен размер от 250лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. до окончателното изплащане, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. чл.211 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника за вреда, която е причинена умишлено, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от твърдяната дата на увреждането – 24.02.2021г. до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. чл.211 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на работника или служителя предполага установяване от ищеца, в чиято тежест е, съществуването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: на ТПО между страните по делото към момента на причиняване на вредата; извършването на деяние от работника/служителя, ответник в процеса, при или по повод изпълнението на трудовите му задължения, което е противоправно, в пряка причинно - следствена връзка с което ищецът е претърпял имуществена вреда, изразена в претърпяна загуба в твърдения с иска размер, която вреда е причинена от работника/служителя умишлено. На основание чл.211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като според чл.212 КТ, за неуредените в КТ въпроси по имуществената 3 отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

На основание чл.45 ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като се предполага само непредпазливата форма на вината, но не и умисъла. На основание чл.205 ал.1 КТ, работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза, като съгласно чл.205 ал.2 КТ, размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи – към деня на откриването й.

В процесният случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че, считано от 01.08.2020г. до 01.02.2021г., т.е., вкл. и в периода 01.11.2020г. до 31.12.2020г., ответникът Д. Б. Р. е заемал по ТПО при ищеца ЕТ "Р.Х" длъжност „Мениджър, логистика“. Действително, по делото не е приобщено ЛТД на ответника, и е приета длъжностна характеристика само за заемана от ответника при ищеца по ТПО друга длъжност - „Експедитор, стоки и товари“, но не и за процесната длъжност „Мениджър, логистика“, заемана от ответника по ТПО при ищеца към 18.11.2020г., за която липсват доказателства на ответника да е била връчена длъжностна характеристика срещу подпис.

Независимо от горното обстоятелство обаче, правилно е прието от първостепенният съд, че от приложената по делото електронна кореспонденция, както и от свидетелските показания на П.Д безспорно се установява, че именно ответникът е бил лицето /или поне едно от лицата/, което в процесният период е приемало заявки за транспорт от името на ЕТ "Р.Х" във връзка с изпълняваната от него работа, и че в обхвата на трудовите задължения на ответника за заеманата от него длъжност „Мениджър, логистика“, е влизало получаването на заявки за транспорт от контрагенти на ЕТ, както и представителство на последния във връзка с конкретните договорни отношения. Действително, съдържанието на задълженията на работника/ служителя по ТПО се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл.127 ал.1 т.4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение /ТПО/. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа, поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. /Така, Решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, IV гр. о./.