Определение № 30219 от 16.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30219 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110101386 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Симоиа С. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес гp./c. София, ................, чрез пълномощника си адв. М.

В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес па кантора и съдебен адресат: гр.Пловднв, ..............., тел. ............, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Янков- изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Шаламанова- управител.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „Кредисимо“ ЕАД имат сключен договор за потребителски кредит с N 2821969/16.08.2023 г. , по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 2198 лв. срещу задължението на ищеца да върне сумата от 2752.21, при ГПР от 33.26%, при ГЛП от 29.06%, при срок на кредита от 18 месечни вноски.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора - 16.08.2023г.ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита. Сочи се, че ищецът следвало да заплати сумата от 2049.84 лева. Поддържа, че договорната клауза, уредена в чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, което било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника- предоставяне на банкова гаранция, респективно две физически лица- поръчители. Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „Кредисимо“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и целият договор за заем е недействителен. По този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита.

Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „Кредисимо“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално сключен при липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга. Също така поддържа, че последният договор е нищожен и тъй като уговореното възнаграждение е по-голямо от сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Заявява, че с уговорката за допълнително възнаграждение се цели едно допълнително възнаграждение на заемодателя.

1

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на С. Л., обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, и иск за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит № 2821969 от 16.08.2023г между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, с отправен петитум в ИМ:

- да се приеме, че договор за потребителски кредит с N 2821969/16.08.2023 г., сключен с „Кредясимо“ ЕАД, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗІІК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

- Да се приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство от 16.08.2023r, сключен с Ай тръст ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юр. Тодор Богатинов , като оспорват изцяло по основание и размер иска за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2821969/16.08.2023 г. на ищцата с кредитора Кредисимо ЕАД (Кредисимо). Твърдят, че ищцата е в просрочие на задълженията си по Договора за кредит, поради което и предявяват насрещен иск за дължимите суми.Не оспорват, че С. С. Л. е сключила договор за предоставяне на поръчителство с ответника Ай Тръст ЕООД (Ай Тръст) от 16.08.2023 г., но оспорват договорът за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст да е „задължително условие за получаване на кредита“ (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), което е изискване вземанията на Ай Тръст да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК.Посочва се, че на първо място, Договорът за кредит (чл. 3,ал. 1) изрично предвижда, че:

„сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на Договор за Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит Кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на КРЕДИСИМО“.Видно от чл. 4, ал.3 на Договора за кредит сключването на договора с Ай Тръст е само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки кредитополучател, а не „вменено задължение“ по Договора за кредит. В Договора за кредит има изричната възможност (чл. 4, ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Според ответника -ищцата сама признава в Исковата молба, че е можела, т.е. имала е право да избере необезпечен кредит, но вместо това е сключила договор с Ай Тръст (стр. 3 на Исковата молба).Намира за произволни доводите в Исковата молба, че възнаграждението на Ай Тръст било „неотменимо изискване“ и прикривало действителния размер на ГПР на договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК.

Напротив, изричната уговорка в 3 на Договора за кредит е, че може да има и необезпечен кредит. Кредисимо не е задължавало ищеца да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Договорът за кредит не е обвързан със задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо условие“ според Исковата молба).Посочва се, че Кредисимо не задължава клиентите да сключват договор с Ай Тръст, поради което това не е разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влиза в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищцата сама е избрала да вземе обезпечен, вместо необезпечен кредит и сама е сключила договор с Ай Тръст, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо.Поради изложеното намират твърденията за „на практика невъзможно“ и „неотменимо условие“ в Исковата молба са абсолютно голословни и целят да подведат съда – в случая се касае за самостоятелен избор измежду една от три възможни опции, една от които е договорът за кредит да няма обезпечение. Оспорва се , че има нарушение на изискването на чл. 22 от ЗПК – лихвеният процент е изрично посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (Приложение № 1), приложени към Исковата молба – ясно е колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита е елементарно. Нещо повече, чл. 9 на Приложение № 1 дава общ размер на всички плащания (главница и лихва). При ясен размер на главницата (посочен в чл. 3 на Приложение № 1), общият размер на дължимата лихва по всички е разликата между сумата на всички плащания и главницата по кредита.Твърди се, че при липса на уговорка за променлив лихвен процент числото на лихвата в чл. 8 на Приложение № 1 е непроменливо и е в размера, посочен в чл. 7 на Приложение № 1 към договора за кредит.

2

Поддържа становището , че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и Ай Тръст е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.По силата на договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора Кредисимо солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват само в полза на Ай Тръст, а не в полза на кредитодателя Кредисимо, както се сочи в Исковата молба.

Кредисимо дори не е страна по договора между ищеца и Ай Тръст и не „начислява“ чужди вземания.Задълженията по Договора за кредит с Кредисимо и задълженията по договора за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст са две самостоятелни задължения към две различни юридически лица на две различни основания. Всеки от договорите съдържа данни за месечната погасителна вноска и какво тя съдържа.

Оспорват се, като неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика, нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.Изразява становище, че свързаност между Кредисимо и Ай Тръст не води сама по себе си до „скрито оскъпяване на кредита“. Кредисимо е едноличен собственик на капитала на Ай Тръст, видно от публичния регистър на ТРРЮЛНЦ, но Ай Тръст е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Няма правна пречка едно юридическо лице да бъде едноличен собственик на капитала на друго юридическо лице.Моли за отхвърляне на исковете и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Вероника Маркова, с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД предявява при условията на евентуалност (ако бъдат уважени първоначалните искове) насрещен иск против С. Л., с който моли за осъждането на С. С. Л. с ЕГН ********** - за сумата от 715,94 лева, от които 93,19 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 31.10.2023 г.; 96,12 лева непогасената падежирала главница, падежирала на 30.11.2023 г.; 99.10 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 31.12.2023 г.; 102.16 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 31.01.2024 г.; 105.26 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 29.02.2024 г.; 108.44 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 31.03.2024 г.; 111.67 лева - непогасената падежирала главница, падежирала на 30.04.2024 г. , и в условията на евентуалност при уважаване на иска на ищеца за обявяване нищожност на потребителския кредит за осъждането на основание чл. 23 ЗПК, на С. С. Л. с ЕГН ********** да заплати на Кредисимо ЕАД остатъка от чистата стойност на кредита /главница/ в размер от сумата от 1825,00 лева (2198,00 лева главница по кредита, намалена със сумата от общо 373,00 лева, платена от С. С. Л.).