Определение № 979 от 21.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Н. К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300500999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Черковна" №38, офис 4, чрез процесуален представител юрк.Л.Х., срещу разпореждане №227 от 03.02.2023г. по ч.гр.д. №101/2023г. по описа на на Районен съдАсеновград, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. О. И., ЕГН **********, за сумата от 244,20 лв.- такса, начислена на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД и сумата от 210 лв.- такса за разглеждане, дължими по договор за потребителски паричен кредит №32092 от 05.10.2021г. В жалбата са и з л о ж е н и оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЮтеКредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. О. И., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит №32092 от 05.10.2021г. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за такси, съдът е приел, че в тази му част искането се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. а съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може да надвишава размера на законната лихва. В случая заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за такса по чл.5.5 от Общите условия /ОУ/ на „ЮтеКредит България" ЕООД за причинени разходи за административно обслужване съгласно тарифата на дружеството, както и на такса за разглеждане на искането за кредит. Според настоящия състав на съда претендираната такса по чл.5.5 от ОУ на дружеството е в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, доколкото е дължима за извършени от кредитора действия за уведомяване на длъжника за допуснато от него просрочие.

Посочените действия са такива по управление на кредита и са свързани с допусната от потребителя забава, поради което от негова страна не се дължат каквито и да са плащания на кредитора, различни от обезщетението за забава в размер на законната лихва. Ето защо в тази му част искането за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и правилно е било отхвърлено. Претендираната такса за разглеждане на искането за кредит е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като се отнася за действия по усвояване и управление на кредита, за които посочената разпоредба забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. От изложеното следва, че посочените договорни клаузи са и неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2, т.20 от Закона за защита на потребителите, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ето защо по отношение на посочените вземания заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.

Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за 2 изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №227 от 03.02.2023г. по ч.гр.д.

№101/2023г. по описа на на Районен съд- Асеновград, с което е отхвърлено заявлението на „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. О. И., ЕГН **********, за сумата от 244,20 лв.- такса, начислена на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД и сумата от 210 лв.такса за разглеждане, дължими по договор за потребителски паричен кредит №32092 от 05.10.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3