Решение № 5586 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5586 гр. С., 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.ова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100101233 по описа за 2024 година

Предявени са от ищцата В. Х. М. срещу ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 02.10.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 02.10.2023 г. около 12:44 ч. била на спирката на МГТ в гр. С., ж.к. „********, на бул. „Проф. Стоян Миркович“ и се качила в автобус, с посока на движение от бул. „Климент Охридски“ към бул.

„Александър Малинов“, с марка МАН с рег. № ********, управляван от И. П.

Г. . Сочи, че веднага след качването й, водачът потегл и л рязко, след което спрял. Въпреки, че се е държала с двете ръце, ищцата пада в салона на автобуса, между втората и първата врата, в резултат на което получила тежки травматични увреждания, израяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост, оток, деформация в областта на лява предмишница. По спешност й била оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД, където била гипсирана лявата й ръка.

Поддържа, че деликтната отговорност на И. П. Г. - водач на автобус с 1 марка МАН с рег. № ******** е била обезпечена от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то, поради което счита, че ответникът отговаря за причинените й вреди. Ищцата предявила извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

Претендира сумата от 30 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вследствие на реализираното ПТП от 02.10.2023 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г.

Претендира възнаграждение. направените по делото разноски и адвокатско

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване, поради неизползване от ищеца като пътник в автомобила на предпазен колан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за автобус с марка МАН с рег. № ********, е налице сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.10.2023 г., съставен от Р.У. – дежурен ПТП - „ОПП“ – СДВР, се установява, че на 02.10.2023 г., около 12.44 часа, автобус с марка МАН с рег.

№ ********, управляван от И. П. Г. се движи по бул. „Андрей Ляпчев”, с посока на движение движение от бул. „Климент Охридски“ към бул.

„Александър Малинов“, и на спирката на МГТ в гр. С., ж.к. „********, пътничката В. Х. М. е паднала при спиране на автобуса, в резултат на което са 2 й причинени травматични увреждания.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля К.Д.К. (син на ищцата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.

172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП ищцата била много изплашена и изпитвала силни болки в ръката. Сочи, че в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД ръката на майка му била наместена и след това гипсирана. Ръката й била обездвижена около 50 – 60 дни, в началото се подували пръстите и изпитвала непрекъснати болки. Свидетелства, че в този период й помагал за всичко, тъй като тя използвала по принцип бастун и не можела да се обслужва и облича сама. След като гипсът бил махнат, майка му продължавала да изпитва болки, не успяла да възстанови обема на движение на лявата си ръка, която и към настоящия момент била деформирана и палецът й стърчал. Свидетелства, че след инцидента майка му била подтисната психически, избягвала да ползва градския транспорт, притеснявала се да излиза сама и се страхувала от нов инцидент.

От показанията на свидетеля И. П. Г. (водач на автобус с марка МАН с рег. № ********), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с управляваното от него МПС през м. октомври на 2023 г,. бил спрял на спирка в кв. „Дървеница” и след качване на пътниците, затворил вратите на автобуса и потеглил. Около 3 м. след като потеглил установил, че има проблем с третата врата, след като забелязал светлинен и звуков сигнал. Сочи, че тъй като автобусът имал защита се включила спирачката. Чул, че нещо изтропало и след като излязъл от кабината видял паднала на пода на автобуса жена. Изикал 3

„Бърза помощ” и жената била откарана с линейка. Свидетелства, че се е движил с много ниска скорост, не е задействал спирачката, а тя се била включила автоматично.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р Т. Д. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на долния край на лявата лъчева кост. Проведено е консервативно домашно-амбулаторно лечение, както следва – на 02.10.2023 г. в 13:36 ищцата е прегледана в спешното отделение на болница УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД, където е извършено безкръвно наместване на счупването и е поставена гипсова имобилизация за 35 дни. На 12.10.2023 г. ищцата е била на контролен преглед при ортопед, който е определил гипсът да бъде свален на 14.11.2023 г. На 14.11.2023 г. гипсът е свален и е препоръчана физиотерания за раздвижване. С оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, видът на проведеното лечение и сегашното й състояние, пълно възстановяване от получената травма не се очаква. При ищцата са налице следните остатъчни явления – счупването в долния край на лявата лъчева кост е зарастнало в неправилно положение, ръката и пръстите са изместени нагоре е навън спрямо остта на крайника, което е довело до деформация в долния край на лявата предмишница и намалена сила на захват на лявата ръка.

Ищцата е търпяла болки с голям интензитет на 7-8 дни, болки с помалък интензитет за 30 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на гипса за около 30 дни, след което за около два месеца интензитетът на болките е бил с тенденция към намаляване. Ищцата изпитва болки и към настоящия момент най-често при влажно и студено време, както и при по-голямо натоварване на лявата ръка.

Травматичното увреждане на ищцата е получено при падането й върху дланната повърхност на лявата ръка при изправен в лакътната става горен крайник. Възстановителният процес продължава около 3 месеца. Болките са най-интензивни непосредствено след падането, в първите 7-8 дни, както и след сваляне на гипса и по време на периода за раздвижване. С оглед състоянието на горния ляв крайник към момента, може да се направи заключение, че е проведено адекватно лечение. Вещото лице е посочило, че в 4 приложената медицинска документация няма данни за следи, белези и наранявания от правилно поставен предпазен колан. Няма описани в медицинската документация следи по тялото на пострадалата от правилно поставен предпазен колан. Ако ищцата е използвала предпазен колан при процесното ПТП, не би могла да получи описаното по-горе травматично увреждане.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), изготвено от вещото лице инж. И. Т., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механиъм . автобус на МГТ се е движил по бул. ''Андрей Ляпчев'' с посока от бул.

''Климент Охридски'' към бул. ''Александър Малинов''. Автобусът е спрял на спирка на МГТ, като пострадалата се е качила в автобуса през втората врата, след което водачът е затворил вратите и е потеглил. В същото време пострадалата е започнала да се придвижва от втората към първата врата в салона на автобуса. По неустановени причини водачът на моторното превозно средство е задействал спирачната му система с авариен режим. Вследствие на възникналото отрицателно ускорение от спирането, на пътниците в автобуса е въздействала инерционна сила, която е била в посока на движението на автобуса. Под въздействие на инерционната сила, тялото на пострадалата е политнало в посоката на движение на автобуса и е паднало върху пода му. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на процесния автобус със системите за управлението му, който е задействал спирачната система на автобуса с авариен режим на спиране. Аварийното спиране е довело до поява на отрицателно ускорение, от което е възникнала инерционна сила, която е въздействала върху тялото на пътничката и в последствие нейното падане на пода на автобуса. Водачът на процесния автобус е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, като не задейства спирачната система на автобуса с авариен режим, при което е нямало да се реализира инерционната сила и падането на пътничката на пода на салона на автобуса. В делото няма данни за причината за задействане на спирачната система на автобуса с авариен режим от страна на водача. Процесният автобус е предназначен за превоз на пътници в градски условия, като тези автобуси не са оборудвани с обезопасяващи колани.

От заключението на допълнителната САТЕ се установява, че от преглед 5 на представените два видеозаписа, се констатира, че водачът на автобуса е потеглил при затворени врати. Причината за възникналия инцидент е рязкото спиране на автобуса след потегляне, при което се е реализирала инерционна сила, въздействала на тялото на пострадалата, което води до изгубване на равновесие и падането й върху пода на салона на автобуса.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебнотехническа експертиза (СТЕ), изготвено от вещото лице д-р инж. Н. Х., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че представените по делото видеозаписи са без следи от манипулация. Вещто лице е снело съдържанието на видеозаписите на хартиен носител, при което се установява, че в 12.44 ч. с дясната си ръка, в която държи бастун, ищцата се е захванала частично с няколко пръста за тръба (дръжка) в автобуса, автобусът тръгва и спира в рамките на няколко секунди, като при спирането ищцата пада и се завърта по гръб на пода.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: