Определение № 296 от 09.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Пазарджик, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500234 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.№3450/05.02.2026г. от „Профи Кредит България“, чрез пълномощника му- юриск.Г. С.- К. срещу Определение №227/21.01.2026г., постановено по гр.д.№2091/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в производство по реда на чл.248 от ГПК.

Твърди се, че незаконосъобразно. обжалваното определение е неправилно и

В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се измени Решение №1372 от 17.11.2025г., постановено по гр.д.№2091/2025г. по описа на РСПазарджик, в частта за разноските по първоинстанционното производство, като се намалят същите до минималния размер, определен за един иск или се присъдят такива под определения минимален размер, съгласно Наредбата.

Моли да се приеме, че в полза на длъжника, на неговия процесуален представител в производството по чл.410 от ГПК разноски не се дължат.

Алтернативно се иска да се определят същите в минимален размер от 50лв. или 25,56евро.

В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в процесаС. С. Ш., чрез пълномощника й адв.П. И. П..

1

В него са излагат доводи в насока неоснователност на подадената частна жалба.

Искането е същата да бъде отхвърлена.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД против С. С. Ш. в която се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата,, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 5108,29лв., от които 3247,96лв.- главница, 1304,63лв.договорна лихва за периода от 10.12.2023г. до 04.12.2024г., 396,50лв.обезщетение за забава за периода от 11.12.2022г. до 04.12.2024г., 159,20лв.законна лихва за периода от 04.12.2024г. до 29.01.2025г., дължими по Договор за потребителски кредит №400134996581 от 18.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№374/2025г. по описа на РС- Пазарджик.

Предявени са също така и осъдителни искове за сумата от 1111,08лв.възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за които вземания на ищеца било отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№374/2025г. по описа на РС- Пазарджик.

Видно от Решение рег.№1372/17.11.2025г., постановено по гр.д.

№2091/2025г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответницата С. С. Ш. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 447,40лв., представляваща главница/оставаща неплатена част от чистата стойност по Договор за потребителски кредит №40013496581 от 18.11.2022г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№374/2025г. по описа на РС- Пазарджик, като е отхвърлен иска за сумата над 447,40лв. до първоначално претендирани от 3247,96лв.- главница, както и исковете за договорна лихва в размер на 1304,63лв. за периода от 10.12.2023г. до 04.12.2024г., обезщетение за забава в размер на 396,50лв. за 2 периода от 11.12.2024г. до 04.12.2024г., за законна лихва в размер на 159,20лв. за периода от 04.12.2024г. до 29.01.2025г., за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение30.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№374/2025г. по описа на РС- Пазарджик.

Отхвърлени са предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД против С. Петрова Ш. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1111,08лв., представляваща възнаграждение за закупен за използвана услуга „Фаст“ и сумата от 1944,34лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“

Осъдена е С. С. Ш., да заплати в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата в размер на общо 64,92лв. разноски сторени в заповедното и исковото производство.

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати в полза на С. С.

Ш., сумата в размера на общо 1603,64лв., сторени разноски в заповедното и исковото производство.

Видно от Молба с вх.№33901/04.12.2025г. подадена от „Профи Кредит България“, чрез пълномощника му юриск.Г. С.- К. с правно основание по чл.248 от ГПК, с която се иска от съда да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен за един иск или да бъде присъдено такова под определения минимален размер съгласно Наредбата.

В законоустановения срок е постъпило становище от насрещната странаС. С. Ш., чрез процесуалния й представител адв.П. с изложени доводи за неоснователност на молбата.

Видно от Определение с рег.№227/21.01.2026г. се установява, че районния съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК с вх.

№33901/04.12.2025г. на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение №1372 от 17.11.2025г. постановено по гр.д.

№2091/2025г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

3

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е частично основателна.

За да се произнесе в насока оставяне без уважение на подадената молба за изменение на Решение №1372/17.11.2025г. постановено по гр.д.

№2091/2025г. по описа на РС- Пазарджик, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставки да ревизира изводите си, въз основа на които е присъдил в полза на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в посочените размери. В този смисъл е посочил, че съобразява спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената от пълномощника на ответната страна работа, както и фактическата и правна сложност на конкретното дело.

Визирал е, че от ответната страна е подаден ОИМ, в който ответната страната задълбочено е оспорила основателността на исковата претенция и е въвела съществени за спора възражения, подкрепени със съдебна практика, относима към предмета на делото. Макар делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност не следва да бъде определена като ниска, доколкото воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика, както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В този смисъл се е позовал на практика на ОС- Пазарджик- Определение№604/16.10.2024г. по в.ч.гр.д.№634/2024г. по описа на този съд.

Посочил е, че депозираният отговор на исковата молба е обоснован, изисква правни познания и е правно мотивиран, процесуалният представител на ответницата е имал активно процесуално поведение и е осъществил ефективна адвокатска защита, довела до отхвърляне на голяма част от исковата претенция. Не е отречено, че производството по делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответницата не се е явил лично, но е предприел съответните процесуалния действия в защита интереса на ответницата като е депозирал становище, с което е взело отношение по същество на спора.

На следващо място от съдът е съобразено също, високо квалифицирания 4 труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 729,92лв. за установителната искова претенция от определените 800лв. в исковото производство, както и в размер на 600лв. по осъдителните искове, не се явява прекомерно. За да достигне до този извод съдът е съобразил и, че на практика възнаграждението на адв.П. П. е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Относно въпросът за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в случай на кумулативно обективно съединяване на искове, каквото е налице в настоящия случай се е позовал актуална практика на ВКСОпределение №146 от 04.04.2022г. по ч.т.д.№358/2022г. на ВКС, ІІт.о., съгласно която адвокатското възнаграждение се определя съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно възнаграждение. Ето защо е приел, че доводът на ищцовата страна, че на пълномощника на ответницата се дължи едно адвокатско възнаграждение е неоснователен.

По отношение на разноските касаещи заповедното производство първоинстанционния съд е счел, че то е едностранно, поради което в чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа то е поставено наред с други едностранни производства- производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.

Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004г.- 400лв.

Посочил е, че подаването на възражение в срока по чл.414 от ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.422 5 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл.7, ал.2, нито по чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сторените разноски по повод извършване на действията за защита на длъжника в заповедното производство не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя. Поради това и съобразявайки се изложените по- горе съображения и критерии, въз основа на които съдът формира извода си за справедливия размер на адвокатско възнаграждение е определил такъв в размер на 300лв.

В конкретният казус настоящата инстанция няма основание да не сподели така изложените съображения относно определените размери на адвокатски възнаграждения касаещи определените и присъдени размери за установителния и осъдителни искове. Респективно не приема изводите относно разноските за заповедното производство, че приложимата норма, която следва да бъде ориентир при възнаграждението е по чл.11 от Наредбата, като счита, че тя е по чл.6, т.5 от същата.

Действително при наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да извърши преценка, дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. В тази връзка е необходимо да се преценява фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита, както и труда, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й.