Решение № 87 от 12.03.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Габрово, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20254210101306 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „ВИВА КРЕДИТ" АД,

ЕИК207343548, /универсален правоприемник на „Вива Кредит" ООД, ЕИК201995287,/ град София и адрес на управление: район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73 Г, представлявано от изпълнителния директор Константин Иванов Костадинов, чрез пълномощника адв. А. Г. Н., МАК, тел. **********, [email protected]; Втори пълномощник по делото юрк. Миглеиа Милетиева- Симеоиова, сivi 1 @vivacredil.bц Адрес за връчване: Посочвам и давам съгласие връчването на съобщения и книжа по делото да се извършва чрез:Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) до: „Вива Кредит" АД, ЕИК207343548 или на: Електронен адрсс за връчване на документи и книжа: [email protected]; СРЕЩУ В. Л. С., ЕГН**********; адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 80, бл. 80, вх. В, ет. 7, ап. 19, наследник на заемателя Ц.Д.Б. ЕГН **********;

Правно основание: чл.240 от ЗЗД, вр- чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и вън връзка с чл. 48 и следв, от ЗН;

ЦЕНА на ИСКА: 850 лева

ОТВЕТНАТА СТРАНА Е ПРЕДСТАВИЛА писмен отговор в срок чрез особен представител.

1

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че:

Цит." На основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка е чл.

48 и следв. от ЗН, предоставяме па Вашето внимание настоящата искова молба, с която молим да постановите решение, с което да осъдите ответника В. Л. С., ЕГН**********, в качеството й на наследник на Ц.Д.Б., ЕГН**********, починала иа 23.10.2024 год. да заплати на „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, неплатените суми от наследодателя й по Договор за паричен заем № 6089351/22Л0.2024 год., сключен между наследодатслсля му и „Вива Кредит" АД.

Фактическа обстановка:

На 22.10.2024 г. Ц.Д.Б., ЕГН**********, наследодател на ответника е сключила с Дружеството (и качеството му па заемодател) Договор за паричен заем № 6089351/22.10.2024 г.

(„Договора") и по силата ма този договор е усвоила заемна сума в размер на 850 лв.

С подписване на договора той се е задължил да върне заемната сума на 1 2 равни месечни вноски, всяка в размер на 134.52 лв. Както изрично е посочено в чл. 1 , а л . 1 , т . 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.50 % и общ размер на плащанията - 1614.24 лв.

Заемната сума е била усвоена от заемателя в брой, във връзка с което представям Разходен касов ордер № 0194/22.10.2024 г.

Съгласно чл. 6, т. 2 от договора се прекратява при смърт на заемополучателя. Във връзка с горното неговите наследници дължат на дружеството остатъка от неизплатената главница по договора.

Преди смъртта си Заемополучателя Ц.Д.Б., ЕГН**********. наследодател на ответника не е заплатила никакви суми по договора

Към момента на депозиране на исковата молба остава непогассна главница по прекратения договор в размер на 850 лв., което обуславя интереса ни от предявяване на настоящия иск“

ИСКА ДА С Е ОСЪДИ ОТВЕТНИЦАТА В. Л. С., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Ц.Д.Б., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ па „Вива Кредит" АД, ЕЖ 207343548, представлявано от Изпълнителния директор Констанин Иванов Костадинов,

1. сума в размер на 850 лева (осемстотин и петдесет лева), представляваща главница по Договор за паричен заем 6089351/22. 10.2024 г.

2. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

3. направените по настоящото производство разноски. п о банкова сметка на „Вива кредит" АД- „УниКредит Булбанк", ІBAN: BG46 UNCR 7000 1520 6844 41, BIC: UNCRBGSF;

2

ОТВЕТНАТА СТРАНА- В. Л. С., чрез особен представител адв. Й. Ц.- К. АК-Габрово СЪДЕБЕН АДРЕС: град Габрово, ул. „Цар Калоян" № 17, партер; взема становище в ПИСМЕН ОТГОВОР: Цит.“ Производството по гр. дело № 1306/2025г. по описа на PC - Габрово е образувано въз основа на искова молба, подадена от името на „Вива кредит" АД срещу В. Л. С. с искане ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 850 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 6089351/22.10.2024г, както и законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Оспорвам изцяло като неоснователен искът за претендираната главница по процесния договор за паричен заем. Съображенията ми са следните: Искането е за осъждане на ответната страна в качеството й на наследник на Ц.Д.Б. с ЕГН **********, за която се твърди, че е сключила процесния договор за паричен заем. Доколкото към исковата молба не са приложени доказателства относно твърдението, че ответната страна е наследник на Ц.Д.Б., оспорвам това твърдение.Оспорвам автентичността на подписа на Ц.Д.Б., положен в процесния договор за паричен заем и в разходния касов ордер за получаване на сумата от 8 5 0 лева. Считам, че процесният договор за паричен заем е потребителски кредит по смисъла на чл. 9. ал. 1 ЗПК. поради което Ц.Д.Б. с ЕГН ********** има качеството на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 ЗПК и 5 13. т. 1. от ДР на ЗЗП . Съгласно разпоредбата на чл. 11. ал. 1 . т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9 и т. 10 ЗПК. доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Въпреки това размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. В чл. 2, т. 8 от договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49,50 %. Не става ясно какво е включено в ГП Р извън ГЛП, който съгласно чл. 2, т. 5 е 40,32 %. Съобразно разпоредбата на чл. 19. ал. 1 от ЗПК. годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10. ал. 1 от ЗПК. Неясното определяне на ГПК е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая реалният ГПР, имайки предвид договорените вземания за такса за експресно разглеждане и за неустойка по ч л . 4 , а л . 2 от договора, е по- висок от посочения в договора (като не е нужно точното му изчисляване), т. е. надхвърля значително максимално допустимия размер, съгласно чл. 19. ал. 4 от ЗПК. предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения: Клаузата на чл. 1 , а л . 3 за 3 дължимост на такса за експресно разглеждане е недействителна в контекста на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото претендираната в настоящия случай такса в размер на 199,62 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна. В глава четвърта от ЗПК е въведено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/Е0 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин." В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4 , а л . 2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, а ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както изрично е посочено в чл. 1 6 от ЗПК. е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит.На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Също така, по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33. ал. 1 от ЗПК. който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по ч л . 3 3 . а л . 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и води до неоснователно обогатяване на кредитора. С така договорените в полза на кредитора допълнителни вземания и без помощта на вещо лице е видно, че реалният ГПР е по-висок от посочения в договора (като не е нужно точното му изчисляване), т. е.