Решение № 1119 от 28.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330202479 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ч. М. И. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 26-1030-001523 от 03.04.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ч.

М. И. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 255,65 евро и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят И., чрез процесуалния представител адв. В. М. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е налице липса на субективен елемент относно извършването на деянието.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай, Ч. И. е бил санкциониран за това, че на 03.02.2026 г. около 16.22 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Храбрец‘‘ до № 16, като водач на лек автомобил ,,БМВ 320 Д‘‘ с рег. № ****, чужда собственост, като същият е бил 1 с прекратена регистрация на 30.09.2025 г., поради липса на сключената застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите, като по този начин е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. За случая е налице Постановление на РП гр. Пловдив № 2118 от 24.02.2026 г., по пр. пр. № 2118 от 24.02.2026 г. с което е било отказано да се образува досъдебно производство.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д. Б., който заяви, че не си спомня за случая, но след предявяването на АУАН посочи, че поддържа същия.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение не него има издадени 11 броя наказателни постановления и 66 броя фиша.

От копие от Постановление на РП гр. Пловдив от 23.02.2026 г. се установява, че е налице отказ да се образува досъдебно производство от прокурор от РП гр. Пловдив, с което било отказано образуването на такова и материалите са били изпратени за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От справка от база данни на сектор ,,Пътна полиция‘‘ се установява, че собственик на процесното МПС с рег. № **** е М.И.И.., като същото е с прекратена регистрация на 30.09.2025 г.

Oт постъпило писмо от сектор ,,Пътна полиция‘‘ към ОДМВР гр.

Пловдив с вх. № 50664 от 20.05.2026 г. се разяснява, че в разпоредбата на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП от 07.09.2025 г. е заличен текстът, с който звената ,,Пътна полиция‘‘ в страната са били задължени да уведомяват собствениците на превозни средства за прекратяване на регистрацията, поради липса на застраховка ,,гражданска отговорност‘‘. За липсата на гражданска отговорност лицата получавали уведомления от ,,Гаранционен фонд‘‘. Освен това регистърът на застраховките бил публично достъпен на сайта на същия и всеки собственик по всяко време може да направи провери статуса на своята полица. Регистрацията на посочения автомобил била прекратена служебно и автоматично без човешка намеса от информационната система на сектор ,,Пътна полиция‘‘ /АИС-КАТ/ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 30.09.2026 г., тоест след изменението на закона.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно 2 прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Следователно в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Така допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в съзнанието му.

На следващо място, както и в наказателното постановление е посочено, от 07.09.2025 г., сектор ,,Пътна полиция‘‘ няма задължения да уведомява собствениците на МПС за служебно прекратена регистрация във връзка с чл.

143, ал. 10 ЗДВП.

Според настоящия съдебен състав, Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС не е загубило сила и същото има за цел да се изследва наличието на субективен елемент по повод извършеното нарушение по ЗДвП.

В конкретния случай, регистрацията на лек автомобил с рег. № **** е била прекратена още на 30.09.2025 г. Прочитайки разпоредбата на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП се достигна до извод, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е 3 виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС не е собственост на жалбоподателя, като това се потвърждава и от изисканата справка от сектор ,,Пътна полиция‘‘.

При това, жалбоподателят не би могъл да прояви не само умисъл, но и непредпазливост, както се посочи, във връзка с това, че не знае процесният автомобил да е бил със служебно прекратена регистрация.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят Ч. И. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-001523 от 03.04.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ч. М. И. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 255,65 евро и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца.

4

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5