Решение № 2886 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2886 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100501051 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на И. И., К. И. и А. М., ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. Б. Г., срещу решение № 2155 от 25.11.2025г., постановено по гр. дело № 24134/2025 г. по описа на СРС, 144-ти състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ АД искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при дялове 4/6 части за А. М. и по 1/6 част за И. И. и К. И. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10183/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2841,66лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г. до имот, находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № 362378, ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане, 608,28лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г., 27,73лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделност при дялове 4/6 части за А. М. и по 1/6 част за И. И. и К. И. сумата от 118,73лв.

– разноски в заповедното производство и сумата от 487,57лв. – разноски в 1 исковото производство.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част. Сочат, че ищецът е пропуснал при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелството, че е доставил топлинна енергия до топлоснабдения имот в претендираните размери. Оспорва, че приетата съдебно-техническа експертиза е работила единствено по документи, представени от самия ищец.

Поддържа, на следващо място, че е останало недоказано и обстоятелството, че ответниците не са осигурили достъп до имота за извършването на отчитане на измервателните уреди, поради което се твърди, че така начислените им суми са произволни.

Насочва се вниманието на съда към обстоятелството, че в абонатната станция не е бил наличен монтиран, сертифициран топломер, който да отчете подадената топлоенергия, поради което и за процесния период не били изготвяни и връчвани отчети.

С тези доводи моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго такова, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. М.К.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2841,66лв. до пълния предявен от 2880,81лв., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 608,28лв. до пълния предявен от 620,72лв. и за периода 01.07.-15.07.2022г., както и изцяло иска за сумата от 5,97лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022г.-14.02.2025г. върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г. в размер от 27,73лв., Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и по аргумент на чл. 272 ГПК, не намира за необходимо да повтаря.

2

В отговор на възраженията на въззивниците, следва да бъде посочено:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по т.д. № 2/2017 г., Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, следователно ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на: възникването, съществуването, 3 изискуемостта и размера на претендирани от него вземания.

Пред въззивният съд не се спори, а и представените по делото доказателства /Удостоверение за наследници; Нотариален акт № 16, том LVIII, дело № 11363/1995г., по описа на Нотариус И.Г., Договор от 20.11.2013г./ не се спори, че въззивниците се легитимират като собственици на процесния топлоснабден имот, който е бил присъединен към топлоснабдителната мрежа и който е разположен в сграда в режим на етажна собственост, в която е извършвана услуга дялово разпределение от „Топлофикация София“ ЕАД.

Основните спорни по делото въпроси се свеждат до възраженията на въззивниците, че до имотът им топлопреносното предприятие не е доставяло топлинна енергия, нито нейното количество, в която връзка се оспорва изрично, че не е имало основание топлинната енергия да бъде изчислявана „на база“, доколкото отсъстват доказателства, че достъп до имота не е бил осигурен.

От експертното заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че сградната инсталация, която топлозахранва процесното жилище е била изключена от абонатната станция, поради което за процесното жилище не е начисляване топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за сградна инсталация.

Вещото лице въз основа на представени му протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел е установило, че за периодите не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите, а претендираната топлинна енергия за битово гореща вода е служебно начислена въз основа на консумация на трима потребители /3 лица/ по 140 л./ден за един човек, съгл.

Чл. 69, ал.2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1м при отопляем обем за имота – 263,48 кв.м., а заедно с дела от общите части 293,35 кв.м. или общо – в размер на 2841,66 лв. за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.

Посоченото по – горе експертно заключение, включително установеното от вещото лице „съставяне на протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел“, не е оспорено от ответниците своевременно и е прието в рамките на първоинстанционното производство без възражения. По тези причини, настоящия въззивен състав, аналогично на първоинстанционния съд го кредитира изцяло, като безспристрастно, подробно и обосновано.

За пълнота следва да се посочи, че релевираните с въззивната жалба възражения по повод на това, че ищецът не е доказал, че е доставил топлинна енергия в посочените размери, се оборват именно от неоспорените 4 констатации на вещото лице, от които се установява, че топлинната енергия е начислявана „на база“, посредством законоустановения механизъм, заместващ реалното отчитане на ползваната топлинна енергия, в хипотеза, в която реалното отчитане е възпрепятствано от самия ползвател. Респективно, установява се и размерът на ищцовата претенция.

Неоснователни са и доводите, че не е доказано по несъмнен начин „неосигуряването на достъп до имота за отчитане на уредите за измерване“, доколкото, тези констатации са поставени още в основата на експертното заключение, а възражения срещу тях са релевирани за пръв път с депозираната въззивна жалба, поради което и понастоящем се явяват преклудирани.