Решение № 897 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500876 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК след връщането му за повторно разглеждане от ВКС.

Същото е образувано по въззивна жалба вх. № 10238/05.02.2020 г. по описа на ВРС, депозирана от Т. В. Ж. срещу Решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. на Районен съд-Варна, с което ВРС е постановил прекратяване на съсобствеността между страните чрез изнасяне на публична продан на делбения имот - апартамент № 97 на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, с адрес - гр. Варна, ул. “Чавдар войвода„ № 2, с обща застроена площ 102.70 кв. м., при посочените съседи, заедно с избено помещение № 97 с площ 3.84 кв. м., при посочените граници и прилежащите 09109 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, при квоти 5885/17289 ид. ч. за Д. И. М. и 11404/17289 ид. ч. за Т. В. Ж., при посочена пазарна стойност и с начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 от ГПК.

1

Жалбоподателят посочва, че по нотариален акт за дарение, представен във втората фаза на делбата, Д. И. М. прехвърля собствените си идеални части от описания имот на И.Д. М.. Приобретателят не е конституиран като страна.

Счита, че решението е законосъобразно по отношение на имота, страните и способа за извършване на делбата, но следва да бъде отменено и постановено друго, в което да се отрази участието на Д. М. като процесуален субституент на Ил. М. за придобитите по дарение права върху имота. Сочи, че в противен случай приобретателят Ил. М. няма да може да реализира правата си при извършване на публичната продан на имота - няма да може да участва като съделител в същата, както и да получи определените суми след проданта.

Формулиран е петитум за отмяна на Решение № 1/20.01.2020 г., като с ново решение се посочи, че съделителят Д. М. участва в качеството си на процесуален субституент на И.Д. М., като последният е придобил собствеността върху 5885/17289 ид. ч. от имота във фазата на извършване на делбата на основание договор за дарение от 10.03.2008 г. по н. д. № 60/2008 г. на нотариус Табакова.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна Д.

И. М., чрез пълномощник - адвокат Н. Т.. Същият оспорва жалбата. Сочи, че решението е недопустимо, тъй като делото е възобновено повече от пет години след внасяне на делото в архив. Счита, че е следвало да бъде дадена възможност на приобретателя да направи възраженията си, вкл. такива за придобивна давност. Счита, че поради страх от недействителност на делбата следва да участва във втората фаза и приобритателя като съделител. Намира обаче, че доколкото не е било направено своевременно искане от страна на ищцата да се постанови диспозитив, който да посочи, че съделителят М. е действал като процесуален субституент, то е недопустимо да се иска едва с въззивната жалба такова произнасяне, а това следва да стане в ново делбено производство с приобритателя.

ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е за втора фаза по извършване на делба на ап.97, находящ се в гр. Варна, ул. „Чавдар войвода“ № 2, с обща застроена площ 2

102.70 кв. м. между съделителите Т. В. Ж. и Д. И. М..

В първата фаза на делбата предмет са били два недвижими имота, между които и процесния, както и движими вещи и лек автомобил. Първата фаза е приключила с влязло в сила решение за допускане делбата, като процесният апартамент № 97, находящ се гр. Варна, ул. “Чавдар войвода„ № 2, с обща застроена площ 102.70 кв. м. е допуснат до делба между съделителите Т. Ж. и Д. М. при квоти, посочени в Решение № 185 от 27.04.2005 г. по гр. д. № 732/ 2004 г. на ВКС, I г.о., а именно 11404/17289 за Т.

Ж. и 5885/17289 за Д. М..

С протоколно определение от 23.11.2005 г. делото е внесено в архив, на основание чл. 142, ал. 2 от ПСАРОВАС. На 12.03.2008 г. Т. Ж. е подала молба за възобновяване на производството, поради постигнато извънсъдебно споразумение относно имотите, предмет на делба. Това искане е оставено без уважение с определение от 14.03.2008 г. до представяне на доказателство за останалата невнесена част от депозита за вещо лице за извършване на експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете.

След изпълнение на указанието за внасяне на депозит за извършване на СТЕ, делото е извадено от архив и насрочено за открито съдебно заседание на 07.05.2008 г., на което производството по делото е прекратено поради направено оттегляне на предявения иск за делба.

На 25.06.2017г. М. е депозирал иск за делба на процесния имот, по който е било образувано гр.д. №7430/15г. на ВРС. С определение № 11712 от 7.10.2015 г. на РС - Варна по гр. д. № 7430/2015 г. е прекратено производството по делото по предявения от И.Д. М. срещу Т. В. Ж. иск за делба на процесния имот – апартамент № 97, находящ се на трети етаж на ул.

„Чавдар войвода“ № 2, вх. 2, като недопустимо поради наличие на висящо пред съда предходно дело за делба, което макар и прекратено, не е приключило – има влязло в сила решение за допускане на делба за посочения имот, но не и решение по извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността.

След отправена молба от Т. Ж. на 09.03.2018 г., ВРС възобновил производството по гр. д. № 896/2002 г. по описа на ВРС на 27.07.2018 г. и е насрочил съдебно заседание за извършване на делбата по отношение на апартамент № 97. Към молбата са приложени доказателства за осъществените разпоредителни сделки с имотите, допуснати до делба, от които е видно, че съделителят Д. М. е дарил на сина си И.Д. М. притежаваната от него идеална част от апартамент № 97, съгласно нотариален акт № 60, том I, рег. № 756, дело 60 от 2008 г. На същата дата с нотариален акт № 59, том I, рег. № 755, дело № 59 от 2008 г. Т. Ж. е прехвърлила на Д. М. чрез договор за покупкопродажба притежаваната от нея идеална част от дворно място и постройките в него, описани в решението по допускане на делбата. С оглед ликвидиране на съсобствеността, с молба от 23.04.2018 г. е поддържано становище за възобновяване на производството по извършване на делбата само по 3 отношение на апартамент № 97.

С протоколно определение от 27.03.2019 г. ВРС е спрял производството по делото по общо съгласие на страните, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, след което с Определение № 1/30.09.2019 г. го е възобновил и в проведеното съдебно заседание на 18.12.2019 г. е приключил съдебното дирене. Според становището на пълномощника на ищцата делбата следва да приключи с изнасяне на имота /апартамент № 97/ на публична продан и получената от проданта сума да се разпредели между съсобствениците според квотите, определени с решението по допускане на делбата.

С Решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. на Районен съд – Варна, ВРС е постановил прекратяване на съсобствеността между страните чрез изнасяне на публична продан на делбения имот - апартамент № 97 на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, с адрес - гр.

Варна, ул. “Чавдар войвода„ № 2, с обща застроена площ 102.70 кв. м., при посочените съседи, заедно с избено помещение № 97 с площ 3.84 кв. м., при посочените граници и прилежащите 09109 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, при квоти 5885/17289 ид. ч. за Д. И. М. и 11404/17289 ид. ч. за Т. В. Ж., при посочена пазарна стойност и с начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 от ГПК.

Решението е обжалвано от Т. Ж. с въззивна жалба вх. № 10238/05.02.2020 г. На същата дата – 05.02.2020 г., Т. Ж. е отправила искане до първоинстанционния съд за допълване на Решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. по описа на ВРС чрез постановяване на ново допълващо решение, с което да се впише, че Д. М. участва като процесуален субституент на Ил. М. с оглед прехвърлените с договор за дарение от 10.03.2008 г. с нот. акт № 60, том 1, рег. № 756, н.д. № 60/2008 г. на нотариус Росица Табакова с район на действие ВРС идеални части от имота, както и за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. С Решение № 2/18.05.2020 г. молбата за допълване е оставена без уважение по подробно изложени съображения, а именно – невъзможност неучаствало в производството лице, да бъде вписано в диспозитива на съдебния акт.

С Разпореждане № 4/16.06.2020 г. производството по въззивната жалба е оставено без движение и са дадени указания за уточняване на конкретен петитум. С молба от 07.07.2020 г. е изрично посочено, че се иска отмяна на Решение № 1/20.01.2020 г., като с ново решение се посочи, че съделителят Д.

М. участва в качеството си на процесуален субституент на И.Д. М., като последният е придобил собствеността върху 5885/17289 ид. ч. от имота във фазата на извършване на делбата на основание договор за дарение от 10.03.2008 г. по н. д. № 60/2008 г. на нотариус Табакова.

При постъпване на делото във ВОС, с молба от 09.11.2020 г. въззивницата Т. Ж. по повод оставяне на производството без движение с 4

Разпореждане № 2985/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 2079/2020 г., е уточнила, че обжалва и Решение № 2/18.05.2020 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване и поправка на ЯФГ на Решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. по описа на ВРС.

Настоящият състав на ВОС вече е изложил мотиви в определението от разпоредително заседание защо намира, че посоченото Решение № 2/18.05.2020 г. не е предмет на въззивно обжалване. Същото е постановено от ВРС на 18.05.2020 г., като съобщение за изготвянето му, ведно с препис от решението, е връчен на жалбоподателката Т. Ж. на 27.05.2020 г., респективно срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 11.06.2020 г. Въззивна жалба срещу Решение № 2/18.05.2020 г. не е депозирана от Т. Ж.. Дори да се приеме, че молбата от 09.11.2020 г., с която се уточнява, че се обжалва и Решение № 2/18.05.2020 г., съдържа характеристики на въззивна жалба срещу посоченото решение, то същата се явява просрочена, тъй като изявлението, че се обжалва посоченото решение е направено месеци след влизането му в сила.

Затова и доколкото съдът служебно следи за допустимостта на жалбата, то намира, че е валидно сезиран с въззивна жалба само срещу Решение № 1/20.01.2020 г. по гр. д. № 896/2002 г. на ВРС.

ВКС с отменителното си решение е върнал делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне на решение по съществото на спора. И доколкото указанията на ВКС са задължителни с оглед преценка допустимостта на въззивната жалба, то и настоящият състав намира, че следва да се произнесе по същество на спора, като разгледа изложението във въззивната жалба срещу Решение №1/20.01.2020г. основания.

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Делбата е уредена в ГПК като особено исково производство, което преминава през две фази, като в първата фаза с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител, като след влизане в сила на решението по допускане на делбата, тя се извършва по реда на чл. 348-352 от ГПК. Решението по допускане на делбата е основен акт в делбеното производство, тъй като въз основа на приетите в него положения, се извършват по-нататъшните действия във втората фаза на производството.

Както е прието в т. 1 на ППВС № 4/30.10.1964 г., макар делбата да е особено исково производство, не съществува основание разпоредбата на чл.

121 ГПК (отм.), респ. чл. 226 от действащия ГПК да не се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността 5 лице. Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК - отм./ не съдържа специални правила досежно конституирането на страните в това производство. Приложение следва да намерят общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата.