Решение № 1936 от 31.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20251100502594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. В.Л.М. САК- настойник на А.

С. С.- длъжник по изп. д. № 20247900403094 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски №1196/11.02.2025 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси, определени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателката счита, че таксите, които са възложени в нейна тежест от частния съдебен изпълнител, не са дължими, тъй като не са налице предвидените в ТТРЗЧСИ основания за тяхното събиране в изпълнителното производство. Таксата по т. 2 от ТТРЗЧСИ – за определяне способ за изпълнение – се явява недължима, тъй като за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, вече е била начислена един път такса по същата точка в размер на 60,00 лв. с ДДС. Твърди се, че от извършените справки по делото физическото лице - длъжник не работи и не е работило, тъй 1 като е поставено под запрещание, собственик е на един недвижим имот и има една банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, чиито средства са били запорирани от ЧСИ. В този смисъл ЧСИ не е следвало да преценява кой изпълнителен способ да използва, за да се събере дължимото по изпълнителното дело. Таксите по т.

5 и по т. 10 от ТТРЗЧСИ – за вдигане на обезпечителни мерки – също се явяват недължими. Отделно от това по двете точки се събират два пъти такси за едно и също действие. Също така начислената от ЧСИ такса за съобщения за приключване на делото се явява без правно основание. Оспорва се и таксата по т. 13 от ТТРЗЧСИ – за разпределение на суми, тъй като по делото няма законово основание за изготвяне и предявяване на разпределение. По делото е запорирана сума, която е преведена по сметка на ЧСИ, поради което е погасено изцяло задължението по изпълнителното дело. Таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 25,00 лв. за „вписване и заличаване на възбрана“ се явява недължима. По изложените съображения се иска отмяна на постановлението на ЧСИ за разноските и се претендират разноски за настоящото производство.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20247900403094/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за принудително събиране на суми, въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2024 г. по ч. гр. д. № 41088/2024 г. по описа на СРС. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника и върху вземания по трудови договори, както и взискателят е възложил на ЧСИ проучването на имущественото състояние на длъжника на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело, във връзка с възложеното от взискателя по чл.

18 ЗЧСИ, ЧСИ е извършил освен проучване на имуществото на длъжника , също така на 11.12.2024 г. е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията по всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, 2 запор върху получаваната от длъжника пенсия, както и на 23.12.2024 г. е наложена възбрана на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент. Запор е наложен и за вземания на държавата като присъединен взискател на основание чл. 458 ГПК.

На 11.12.2024 г. е изпратена от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение и съобщение за образувано изпълнително дело, последното връчено на 05.02.2025 г. В съобщението са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело, включая приети като разноски такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 889,41 лв., от които 96,00 лв. за приключване на делото и вдигане на обезпечителни мерки.

На 10.02.2025 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъдат намалени таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

С постановление от 11.02.2025 г. ЧСИ е отказал да намали размера на приетите за събиране такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 894,45 лв. с ДДС, от които т. 1 – 24,00 лв. с ДДС – образуване на изпълнителното дело; т. 2– 60,00 лв. с ДДС – проучване; т. 2 – 60,00 лв. с ДДС – определяне спосвоб на изпълнение; т. 5 – 24,00 лв. с ДДС – покана за доброволно изпълнение; т. 5 – 24,00 лв. с ДДС – съобщение за налагане на възбрана; т. 9– 36,00 лв. с ДДС – запорни съобщения; т. 10– 36,00 лв. с ДДС вписване и заличаване на възбрана; т. 13 – 36,00 лв. с ДДС – разпределение на сумите; т. 31 – допълнителни разноски – БНБ – 4,00 лв. и поща 7,25 лв., вписване и заличаване на възбрана – 25,00 лв.; т. 26 – 462,70 лв. с ДДС – пропорционална такса за събрано вземане; т. 5 – 96,00 лв. с ДДС – 48,00 лв. за съобщения за приключване на делото и 48,00 лв. вдигане на обезпечителните мерки.

Видно от данните по делото, на 14.01.2025 г. в изпълнение на наложения запор върху открити сметки на длъжника, банката е наредила плащания в пълен размер на задълженията, посочени в изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Предмет на подадената жалба е само дължимостта на описаните разноски за начислени такси по т. 2 от ТТРЗЧСИ за сумата от 60,00 лв. с ДДС за определяне способ на изпълнение; по т. 10 от ТТРЗЧСИ за сумата от 36,00 лв. с ДДС за вписване и заличаване на възбрана, по т. 13 от ТТРЗЧСИ за сумата от 36,00 лв. с ДДС за разпределение на суми, по т. 5 от ТТРЗЧСИ за сумата от 96,00 лв. с ДДС, от които 48,00 лв. за съобщения за приключване на делото и 48,00 лв. за вдигане на обезпечителни мерки, както и по т. 31 от ТТРЗЧСИ за сумата от 25,00 лв. за вписване и заличаване на възбрана. Ето защо в настоящото производство съдът ще се произнесе само по въпроса дали са налице предпоставките за тяхното възлагане в тежест на длъжника.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 79, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в 4 тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното решение е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

По гореизложените съображения СГС приема, че начислените от съдебния изпълнител такси, които са оспорени в жалбата, не могат да се възложат в тежест на длъжника. Това са таксите по т. 10 от ТТРЗЧСИ за сумата от 36,00 лв. с ДДС за вписване и заличаване на възбрана, по т. 31 от ТТРЗЧСИ за сумата от 25,00 лв. за вписване и заличаване на възбрана и по т.

5 от ТТРЗЧСИ за сумата от 48,00 лв. за вдигане на обезпечителни мерки. Това 5 е така, тъй като те са начислени за изпълнителни способи, които не са довели до удовлетворяване на взискателите, чието вземане е било събрано чрез наложен запор по сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Следователно действията по насочване на изпълнение към имущество на длъжника по отношение на недвижимото имущество и други вземания /за пенсия/, не са били необходими за реализиране на вземането, тъй като взискателя е бил удовлетворен по друг начин и следователно разноските за тяхното извършване не следва да се възлагат в тежест на длъжника, а остават за сметка на взискателя.

В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са покана за доброволно изпълнение, която задължително следва да бъде връчена на длъжника по изпълнението, както и на други документи, които видно от изброяването са такива, които имат за цел да осигурят правото на всяка от страните по изпълнението да вземат участие в предприетите изпълнителни действия, както и да упражнят защитата си в процеса срещу изявления и искания, направени от другата страна – такива са призовките до страните, които имат за цел да ги уведомят за участие в конкретно предприето от съдебния изпълнител действие, такива са преписите от жалби и други книжа, чието връчване има за цел да им дадат възможност да вземат участие в процеса и да упражнят защитата си срещу конкретно искане на насрещната страна в изпълнителния процес. В т. 5 ТТРЗЧСИ обаче не е посочено, че такса се начислява за изготвяне и връчване на актове на съдебния изпълнител. Това е така, тъй като изготвянето на тези актове е в изпълнение на основните процесуални задължения на съдебния изпълнител, поради което той е длъжен да ги състави при осъществяване на предвидените в ГПК предпоставки за това и след това да ги съобщи на страните, за да могат да се защитят срещу тях. С оглед на това е недопустимо за извършване на тези действия да бъдат начислявани допълнителни такси.